Нови спици в колелото на живота

Благодарен съм на Денис, че ме покани да се включа в тази блог щафета. За мен това е своеобразно бойно кръщение, тъй като участвам за първи път в подобен проект.

Та ето и темата на дискусията: Какво трябва да се промени в държавата ни, за да стане тя едно по- добро място за живеене?

Ще подходя към решаването на този ребус по малко по- различен начин. Ще се завъртя около колелото на живот, с ясната идея да сменя всички криви спици, нуждаещи се от ремонт. Не си мислете, че се възприемам като коректив за цяла една нация. Напротив, аз съм човек, склонен да възприеме доброто. Ето го и моя поглед върху темата:

  • На първо място, трябва да бъде променена държавната политика по отношение на семейството и майчинството. България е изправена пред огромен демографски проблем, чиито измерения умишлено не са обект на публична дискусия. Факт е обаче, че в България се раждат все по- малко българчета, а отглеждането им е по- мъчително и от самото им раждане. За мен е редно, социалната политика на държавата в тази област да бъде обвързана с  насрещни резултати. Тоест, подпомагането за отглеждане на дете да е обвързано не с количествени критерии, а с качествени.
  • На второ място, имаме нужда от промяна в системата на детските градини. Голям е проблемът с намирането на свободни места за децата в големите градове. В малките пък, групите са големи. Децата не получават необходимото лично внимание, което да оцени способностите им и да ги насочи в най- подходящата посока. От друга страна смятам, че качеството на педагогическите кадри, които излизат днес от педагогическите университети е изключително ниско.
  • На трето място е училищното образование. Мисля си, че тук трябва да бъдат променени две основни неща. Трябва да бъде вкарана по- дълбока специализация на обучение. Другата промяна, свързана с училищното образование са учебниците, които се използват. Голяма част от тях са прекалено академични. Предполагат наизустяване, а не дават поле за собствено мислене и разсъждения.
  • След училищното образование, логичната последователност поставя висшето. Тук проблемът е изначален – свободен достъп до висши учебни заведения, което сваля качеството на преподаване драстично. В българските закони е написано – задължително е образованието до 12 клас. След това е по желание. Заради това трябва да има и строги критерии при приема на студенти. Крайно време е да обърнем фунията.
  • Следва може би най- изкривената спица от колелото на живота – професионалната реализация. За мен тук основният проблем се корени в липсата на връзка между висшето образование и бизнеса. На този етап, Българя няма нужда от академици, а от професионалисти. Така ще бъдем по- конкурентни в средата. Наскоро четох британско изследване, което беше извело десетте най- конкурентни специалности за следващите 50 години. Само две от тях бяха икономически – маркетинг и финанси. Останалите бяха технически и такива, свързани с медицината. Там трябва да се насочи и българската система на висшето образование. Освен това, трябва да се дадат глътки свеж въздух на предприемачите, много глътки.
  • Човек колкото и добре да живее, рано или късно става пенсионер. Тук няма да предложа 1000 лв пенсия. Няма средства за подобни обещания. Не обсъждам защо няма пари. Просто няма. Заради това си мисля, че пенсионерите трябва да си помогнат сами. Вместо да стоят в градовете и да се чудят къде да се оплачат от ниската си пенсия, могат да се върнат на село. Там животът е много по- евтин. Има възможности за земеделие и по- спокоен живот.

Спирам до тук. Отново прекалих с писането. Надявам се, че тази дискусия ще бъде продължена. Прехвърлям колелото в пръстите на Владо и Иван Портних,  а мен ме чака черно и ароматно еспресо.

022113992

Advertisements