Изберете българското – мисията затруднена

Хората, които ме познават знаят, че винаги когато е възможно, предпочитам да купувам стоки, които са произведени в България.
Предпочитам стоки, които са произведени максимално близо до мен. Предпочитам стоки, които са произведени от предприятия, които реално се грижат за служителите си, реално полагат усилия да ограничат негативните ефекти от дейността си върху околната среда.
Днес ще ви дам една гледна точка за това, колко трудно е да избереш българското. Колко трудно е да намериш качествена стока и колко лесно е да кажеш “майната му” и да купиш достъпното, което в повечето случаи е и по- качественото.
Наскоро ми се наложи да обновя гардероба си. Както споменах по- горе, реших да потърся български алтернативи.
Разходих се из шопинг улиците на и Варна се сблъсках със следните абсурди.
1. Магазин “Нифел” на бул. Владислав Варненчик. Добре изглеждащ магазин, но с не дотам добре гледаща продавачка.
Жена на над средната възраст, която гледа лошо с отровно сините си очи. Както и да е, усмихнах се няколко пъти, търсейки
умилението в очите й. Ударих на камък. Оказа се, че ризите им са от некачествена материя, с лоша кройка и абсолютно
неконкурентна цена. Е, можех да направя компромис, но отношението на продавачката беше потресаващо. “Ще ти я отворя ризата да я видиш, ама ако не я купиш?” и “И втора риза ли искаш да ти отварям” са съвсем нормални реплики за жената, продаваща в този магазин.
2. Името на втория лош пример не помня, но магазинът е един от многото, предлагащи български обувки на бул. Владислав
Варненчик. Ето и част от диалога с продавачката:
– Госпожо, имате ли от този модел обувки, но в черен цвят?
– Нямам от тези в черно, но сега ще ти дам да пробваш едни други.
– Не, не, няма нужда. Аз имам критерии и само този модел отговаря на тях. Благодаря.
– Е, аз като ти казвам, че имам други модели, ти нещеш. Айде довиждане.
Тук няма да коментирам качеството на българските обувки. То е пословично.
Надявам се, ще ме разберете правилно. В никакъв случай не искам да злословя спрямо стоките, които са произведени в България. Напротив, аз вярвам, че избирайки българското, ние допринасяме за развитието на българската икономика.
Но от друга страна, връзката между производител и потребител се губи и то жестоко. Кога българските производители и търговци ще осъзнаят, че освен качествен продукт, пазарът изисква и ред други неща – промоция, цена, отношение, лоялност.
Кога българските потребители ще станат коректив за българските производители? Кога българските стоки ще получат заслуженото си място в потребителската ни кошница?
Може би когато българските производители няма да бъдат наследниците на държавните соц предприятия, а млади и образовани хора с ясна визия за развитието на производството и бранда. Хора, чиято мисия не завършва с постигането на положителн финансов резултат.
Питате се какво се случи с моите покупки? Ето го и отговора.
Отправих се към един от големите молове във Варна. Влязох в един от големите му магазини, получих необходимото внимание и отношение, избрах оптималното съотношение между цена и качество и сега нося риза, произведена в Бангладеш и обувки, произведени в Индия.
Да ми /ни/ е честито.

Advertisements