Рила – преоткриване (част първа)

Наречена от славяните, нашите прадеди, планината Рила е притегателно място за много българи и пътешественици от далечни страни. Още Природата е решила, че това място ще бъде обаятелно не с друго, а именно с кристално бистрите си езера и с прохладните си и непресъхващи ручеи. Именно от тях извира и името й – многоводната планина. В древността, тракийците са наричали мястото по различни начини – Донука, Донукас и дори Роула.

През летните месеци, прохладата на голите зъбери носи на своите гости разтоварване от комерсиалното ежедневие, успокоение за буйните духове и насита за жадните за красота очи. Търсещите изпитания за силата на духа и тялото, също намират своето място. На моменти склоновете са отвесни, предполагащи смирено уважение или фронтално изправяне срещу предизвикателството. Въпрос на нагласа, желание и възможности.

Национален парк „Рила“

На територията на планината Рила се намира и едноименния природен парк. Това е най- големият от трите, ситуирани на територията на Република България. Основната презумпция за неговото създаване е опазването на няколко основни екосистеми, обитавани от многообразни представители на животинските и растителни видове. За да се ограничи в оптимална степен човешката намеса върху природните процеси, държавата е създала четири резервата на територията на парка.  Централен Рилски резерват е първият от четирите и в същото време най- голям на Балканския полуостров. На негова територия се намира и най- високата част от природния парк – връх Мусала. Парангалица е вторият. Името му има старогръцки произход и означава „забраненото място“. Резерватът е обособен с идеята да се предпазят от унищожение масивите от смърч. След резервата „Ибър“ се намира и най- малкият такъв на територията на България – резерват „Скакавица“.  От особена важност за тази част от парка са масивите от Бяла Мура. Тук се намира и най- високия рилски водопад – Скакавица.

Въпреки усилията на райнджърите, природолюбителите и отговорните граждани, човешкото въздействие върху местообитанията е осезаемо. На много места се наблюдават изхвърлени фасове, хартии и салфетки. Често се виждат моторни превозни средства, чиято единствена обоснована цел е печалбарство или задоволяване на нечие его. Много хора биха преоткрили очарованието на планината само с една проста промяна на нагласата. Да бъдем отговорни към себе си, към ближния, към природата не е самоцелно хрумване. Това е задължение.  Боклуците нямат крака, мястото им е в раницата.

Началната точка

Всяко пътешествие има своята отправна точка. Нашата експедиция започна в подножието на връх Мальовица. На час път от хижа Мальовица се намира и едноименния хотел. Мястото разполага със собствен паркинг, където с най- голямо удоволствие, всеки планинар може да каже довиждане на черните сажди. Хотелът разполага с уютно местенце за сплотена вечеря или самотна и мечтателна закуска. В близост започват и няколко основни туристически пътеки, които могат да ви отведат до хижа Иван Вазов, хижа Рибните езера, до Рилски манастир или до Страшното езеро.

Водачът

Колкото топла и слънчева да бъде планината през лятото, то тя на първо място остава сурова и непредвидима. Като неопитен планинар, не бях подготвен добре за предизвикателствата, които ми предстоят. Тук не трябва да се разбира човешката невъзможност за справяне с физическите изпитания. Напротив, тук става дума за върхове в нашето съзнание, пред които всеки от нас, в малка или голяма степен, се изправя. В тези преломни моменти, от ключово значение е до нас да има стабилно рамо, на което да получим упора или просто да поемем спокойна глътка въздух. Ако планинските върхове стоят пред нас като непоклатими исполини, то до нас също трябва да застанат силни и уравновесени водачи. В моят случай, планината ме срещна с Александър Топузов – Коцката, който само на 28 години, познава в дълбочина човешката природа и планинската страст. „Планината е за всеки. Когато човек се отдаде на атмосферата, той изпълва сетивата си с дъх на билки, с вдъхновяващо съзерцание и с успокояваща тишина“ – охотно описва планинския пейзаж Сашо. Доближавайки се до Александър, човек разбира кои всъщност човешки качества са от най- голямо значение по време на планинска експедиция. На първо място, трябва да бъдеш съпричастен. Само по този начин, можеш да разбереш своевременно и в дълбочина страховете и задръжките на ближния. Можеш да намериш път към съзнанието и да допринесеш за това то да се освободи и да се наслади. В преломните моменти, планинарят няма нужда от глътка вода, а от окуражаваща дума и протегната ръка. Освен съпричастен, в планината човек трябва да бъде и търсещ. Най- хубавата гледка се крие зад най- високия хълм, най- сладката вода се таи в най- дълбокото езеро. В нашата природа е да търсим непознатото. Съзнанието ни има нужда от малък подтик и е способно да те отведе до невиждани места и моменти.

Следва продължение….

Advertisements