Денислав Георгиев за обществото и “обществениците”

Е, приятели, дойде ред и в станиславстилянов.ком да има място за гости, които да споделят своите виждания за темите, които вълнуват мен, надявам се и вас.

Щастлив и горд съм, че именно Денислав Георгиев ще “поведе хорото”. На него именно дължа вдъхновението за създаването на този блог. Запознахме се в началото на миналата година. От този момент, с всеки изминал ден се убеждавам, че това е човек от който винаги има какво да научиш, спокоен си да споделиш, а проявеното разбиране е гарантирано.

149542_1647678105723_972623_n

Тамата, за която говори Денис ме вълнува от няколко седмици. За обществениците иде реч в цялата раздумка, като петте ми въпроса са получили точни, ясни и задълбочени отговори. Приятно четене 🙂

1. Какъв смисъл влагаш в понятието “общественик”?
Хубаво е да направим разграничение между обществено познат, обществено полезен и обществено значим. Публичността се постига много лесно – особено ако има кой да те побутне в началото. Обществено полезен е всеки, който като си върши работата създава някаква добавена стойност и за обществото. Отвъд неговата лична печалба. Обществено значим е този, който вече е направил толкова много за обществото, че ако утре умре или просто се пенсионира ще кръстят поне една улица на негово име.
В този ред на мисли общественик за мен е човек, който оставя за обществено ползване от своята енергия, време или ресурси. Прави го не епизодично и кампанийно, а устойчиво, планирано и дългосрочно.
2. Как се става общественик според теб?
“Дела трябват, а не думи” – позволявам си да цитирам Апостола.
Но мога да цитирам и “Колега” на Ъпсурт:
“В Парламента да лапаш пишки е бизнес.
Нали ги видех – общественици,
некои курви направиха много пари.”
3. Каква е сегашната роля на “обществениците” в обществото?
Голяма част са се самонабедили за общественици или са назначени. Криейки се зад лозунги и заучени фрази прокарват лични или корпоратвини интереси. Особено видно бе това на протестите преди година – партиите излъчиха граждани, които трябваше да станат общественици и … да изпълняват задачи на самите партии. Като добавим, че има твърде много публичност около нас. Всичко е медия и всичко е свързано. Като добавим комерсиалния елемент и личната наглост на много хора се оказва, че има твърде много публични личности. Проблемът не е, че са много – а че не дават никаква добавена стойност.
Т.е. пълно е с фалшиви герои, и свестните и читави граждани – искащите да допринесат реално за обществото остават в страни от мейн стрийм медиите и от очите на хората В тази постановка – България 2014 за тях не е предвидена значима роля.
4. А трябва ли да бъде друга?
Би било хубаво ако обществото и медиите ясно разграничават кой е обществено полезен и кой просто поради някакви обстоятелства е известен. Това би насърчило много повече хора да работят в полза на обществото. Според мен основния им мотиватор на тези хора е именно общественото признание. Не облаги, награди или прокарване на интереси. Трябва да се научим да ги разпознаваме и оценяваме.
5. Трябва ли т.н. “общественици” да бъдат обществени представители пред институциите?
Всеки трябва да има глава на раменете и да се представя сам пред институциите. Но ролята на обществениците е да видят първи неправдата, да обединят хората да си потърят правата, да дадат идея какво ново може да се направи/изисква от институциите. Не с представителство, а с водачество могат да са полезни. Иначе излиза, че искат да изземат (окупират) общественото мнение и енергия и лесно да го моделират според своите желания или интереси.

Денислав Георгиев

Advertisements