Да бъдеш или не, това се пита

В контекста на събитията в България през последните няколко месеца, шекспировата мъдрост звучи по- актуално от всякога. Хиляди българи избраха трънливия път към свободата – на първо място душевна, а едва след това икономическа и финансова. Хиляди българи казаха НЕ на статуквото в България. Хиляди българи прескочиха границите на собственото си предразсъдие и изразиха гражданската си позиция по площадите на страната ни.

Може би повечето от вас в този момент си казват „да, това е пътят, по който България ще излезе от коловозите, изкопани така старателно от бившите ТКЗС-та“. Може би много от вас се просълзяват, когато видят съгражданите си по улиците, обединени от една кауза – единна България.  Може би много от вас си мислят, че тази еуфория вилнее в душата на всеки един българин. Да, ама не.

Хиляди варненци показаха апатията и безразличието си към случващото се в страната ни, като не гласуваха на местните избори за кмет миналата седмица. Хиляди българи избраха да заложат на стопроцентовата печеливша карта – многоликия жокер.

Лично за мен, подобно незаемане на гражданска позиция е израз на моралното и етично падение, в което е изпаднало обществото ни. Не е нормално, градът, който беше флагман за февруарските протести, градът с многохилядните шествия, днес да бъде и градът, който показа как не се прави революция – с апатия.

Приятели, не е достатъчно да кажете НЕ. Самоцелното отхвърляне на миналото не е гарант за по- добро бъдеще. Вземете съдбата на Варна и на нашата общност в свои ръце. Бъдете част от събитията и заемете гражданска позиция днес. Гласувайте, защото ако не го направите, нямате моралното право да бъдете съдник на бъдещия ни градоначалник. Днес е денят, в който освен заветното НЕ, е време да покажем и посоката, в която искаме да насочим бъдещето си ДА.

Аз вярвам във всеки един от вас. Повярвайте си и вие.

944948_635242123157121_757179363_n

Advertisements

Иван Портних за съдбата на морската градина.

Зеленината е естествена фабрика за кислород – това го знае всяко хлапе. Въпросите за екологията, опазването на околната среда и чистотата на въздуха са едни от най- обсъжданите теми в обществото. Ежедневно се излъчват тревожни репортажи за природни катаклизми, документалните телевизионни канали ни заливат с екологична публицистика. Научните среди алармират обществеността за реалната опасност от покачването на глобалната средна температура. Сателитните снимки, които НАСА разпространява са красноречиви – нашата планета изнемогва. Човешкото влияние е катастрофално. И след всичката тази фактология, всъщност, знае ли всяко хлапе, че зеленината е фабрика за кислород? Може би да, може би не…

Едва в последните няколко месеца, сътресенията в публичната администрация на Варна изкараха наболялата тема за Морската градина на дневен ред. В Интернет пространството съществуват редица групи, обявяващи се в защита на най- големия парк във Варна. Само групата „Варна може да защити морската си градина“ събира близо 30 000 последователи. Смея да твърдя, че това е немалка част от активното население, което го е еня за зелените площи на Варна. Сигурен съм в това, защото тази голяма група от хора успяха да впрегнат огромна енергия в дебат, осъществяван с кандидатите за кмет на Варна.

Естествено, не всеки кандидат за градоначалник би застанал на амбразурата и би водил диалог с природозащитниците. Единствените престрашили се са Иван Портних, Чавдар Трифонов и Веселин Василев. Останалите или не умеят да боравят с компютър или въпросите за бъдещето на морската градина не ги засягат.

За мен най- пълни и достоверни бяха отговорите на Иван Портних. Харесаха ми идеите му, които са напълно реализуеми, ясен е начинът за тяхното осъществяване и най- вече, има я енергията за постигането им. Ето и част от нещата, които мисля, че е важно да се знаят:

  • Портних вижда решаването на проблема с паркираните автомобили в парка с изграждането на прилежащи паркинги в близост до градината. Според интегрирания план за градско възстановяване и развитие, проектите за паркинги в близост до морската градина ще бъдат приоритетни. Финансирането ще дойде от Европейския съюз. За да бъде постигната тази цел, Портних предвижда и специален екип към администрацията, който да се грижи за съставянето на конкурентни проекти.
  • Проблемът със застрояването е вече наполовина решен. След ожесточената борба за приемането на ОУП /Общ устройствен план/ на Варна, територията между Морска гара – Варна и Евсиноград вече е оцветена в зелено. Тоест, тази територия е обявена за парк, където строителството е забранено. Да, вече има издадени разрешителни за строеж от старата администрация, но само с нашата активна гражданска позиция, можем да постигнем консенсус с инвеститорите и проектите да не бъдат реализирани.
  • Алея първа е трън в очите на много варненци. Ще си позволя да цитирам отговора на Портних: „Факт е, че Алея първа не влиза в парка по силата на това, че проектът е разположен на територии, образувани чрез натрупвания на земна маса след построяването на буните. Или поне такова беше становището на магистратите? Алеята не влиза нито в така наречената историческа част на парка, не е и в зеленото на Морската според ОУП.“ Ето какво включва подробния устройствен план, приет преди 7-8 години: „укрепване на ската, канализация, електроснабдяване, водоснабдяване и  дори осигуряване на централно отопление чрез геотермални води на целия район, 5-етажни хотели, пристанище, конферентен център.“
  • Според Иван Портних, община Варна разполага с достатъчно средства за облагородяване на морската градина и нейната последваща поддръжка. Ключов момент тук е, тези пари да се използват по предназначение и да не се разхищават. От друга страна, със средства от ЕС, могат да бъдат обновени парковите пространства на север от Шокъровия канал.
  • Лично за мен, един от най- важните приоритети е  незабавното възлагане на паркоустройствен план за цялата Морска градина, както и – отново неотложно – на регистър на зелените площи в града. Щастлив съм, че тук идеите ни с Иван Портних се препокриват. Според него, „само така не просто ще запазим съществуващите, но и ще имаме основание да питаме и търсим къде са компенсторните озеленявания на инвеститорите, например.“

Социалните мрежи са добро място, където ние, гражданите, можем да питаме, искаме и търсим резултати. Преди няколко месеца, над 20 000 човека скандираха пред сградата на общината, че искат прозрачно управление. Е, скъпи съграждани, тази прозрачност започва да ни бъде давана от т.н ново поколение политици.

256x304

Онлайн дискусия с Иван Портних и други кандидати за кмет на Варна

Говорейки за новото ниво на политическа комуникация, задължително трябва да споменем Барак Обама, който е революционер в тази област. Осъзнавайки силата на онлайн комуникацията, кандидат президентът вложи огромна енергия в това да комуникира със своите потенциални избиратели чрез социалните мрежи – Facebook, Twitter и т.н. Факт е, че тези онлайн платформи създават предпоставка за двустранна комуникация в реално време. Всеки от нас получава отговор на своя въпрос не след час, не след ден, не след седмица. Отговорът се получава сега, на момента. Това ново измерение на връзката „политик – избирател“ е предпоставка за създаването на една своеобразна „пряка демокрация“, която в контекста на съвремието е тема с особен заряд.

Новата тенденция не подмина и предизборната кампания за местен кмет във Варна. Групата „Обединени Варненци за Варна“ използваха момента и организираха онлайн дебат във Facebook, където кандидатите за кметския стол обърнаха внимание на гражданите, техните проблеми, техните въпроси и техните предложения за развитието на града ни. Иска ми се тук да спомена, че всички девет кандидата отдадоха заслуженото внимание на това събитие, но това далеч не е така. Най- широк обществен интерес получи заформилата се дискусия с г-н Иван Портних, който е кандидат за кмет, издигнат от ПП ГЕРБ. Вяла беше комуникацията с г-н Чавдар Трифонов. Останалите седем кандидата не дадоха отговор на зададените им въпроси.

Позволявам си да синтезирам част от дискутираните теми с г-н Иван Портних, като с това се надявам да събудя вашето любопитство и гражданско самосъзнание. Само така можем да изискваме и да ни бъде дадено.

Съвсем резонно, първата тема, която беше разисквана от Портних беше свързана с публичната администрация и нейната неефективност. „Далеч съм от мисълта, че всички хора в администрацията “не стават”, не си вършат работата или умишлено саботират дейността на общината в името на лични – свои или чужди, интереси.“

Според г-н Портних, проблемът на администрацията се състои в следните направления:

  • Липса на електронни услуги или тяхната недостатъчност. „Издаването на всякакви справки, регистрации и копия от документи, уверения и десетки други, може да става след заявка от домашния или служебния ви компютър. Все пак живеем във времената на дигиталните изображения, електронния подпис и 3G връзките“.
  • Слаб управленски капацитет на високи управленски нива. „Всичко това можем да избегнем чрез ясни правила за работа, унифицирани модели и прозрачна процедура на назначенията. Хайде стига с тази шуробаджанащина!“
  • Корупцията по високите етажи. „Не съм наивник, за да си мисля, че “рушветите” са на ниво справки и документи за регистрация. Те, разбира се, са при разпоредителните сделки и разрешителните за строителство и други инвестиционни дейности.“

В заформилата се дискусия не беше подмината и темата за централната законодателна власт и позицията на г-н Портних като народен представител. На въпроса не бяга ли от отговорност, като загърбва депутатското си място заради кметското кресло, Портних отговори така: „Не мисля, че кметската надпревара е “бягане от отговорност” в сравнение с депутатската работа. Работата на депутата е малко или повече в групата на конкретната партия, докато работата на кмета е ежедневни десетки лични решения, които тежат само на опита, познанията, решителността и съвестта на кмета. Решения, от които зависят много съдби. Решения, за чиято погрешност не можеш да се “скриеш” зад партия или инициативния си комитет, каквато е модата напоследък във Варна“

Като виден управленски капацитет в сферата на туризма, гражданите не пропуснаха да разискат и тази тема. Отвори се въпросът за изграждането на съвременна рали писта, която да удължи туристическия сезон и да доведе в района на Варна различен тип туристи. Тази практика вече работи в редица Западно европейски държави и в Гърция. „Подобни инициативи са особено полезни за удължаването на туристическия сезон във Варна. А това ще даде работа и заплата на много хора. Всяка подобна идея трябва да има приоритетно зелена светлина – преимуществата от нея са повече от едно и са изключително разнообразни.“

За мен лично беше интересна темата за младежката ангажираност. Беше зададен въпрос, свързан с детските и спортни площадки в междублоковите пространства, тяхното занемарено състояние и възможностите за реновация. На този въпрос Портних даде конкретни идеи, които лично на мен ми допадат главно заради иновативността им. „Площадки между блоковете, сигурни и удобни игрища в дворовете на училищата са особено важни. В противен случай компютърното уединение си остава единствената алтернатива. А за по-големите – алкохол, цигари, дрога, не дай, Боже. Как да ги извадим навън, обаче – след като вече сме направили хубави игрища? Ами с мотивацията на конкуренцията. Защо да не изкараме и татковците – тренирали дълго я футбол, я басктебол, или просто знаещи правилата на народната топка, да потренират с хлапетата. А после да срещнем отбора от Гръцката махала, с този от Чайка?”

Дойде ред и моят въпрос да получи отговор. Той беше свързан с културния живот на Варна, оптимизацията на културните събития и въвличането на децата в областта на изкуствата. Тук Портних спомена кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата, тема която ми е силно присърце. „Мисля, че работата по кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г., ще изиграе ролята именно на такъв катализатор – да отсее стойностното от казионното, интересното от остарялото, заслужаващото подкрепа от потъналото в нафталин. Вече се работи в тази посока. В ход е и проект за оценка на въздействието и посещаемостта на варненските фестивали.“

Чудесен беше въпросът за „отрицанието“ на сегашното правителство да работи с местна изпълнителна власт, излъчена от ПП ГЕРБ. Тук г-н Портних отвори темата за проектното финансиране. Тема, която лично държа да приведа до знанието на максимален брой хора. На всички трябва да ни е ясно, че изплащането на пари „на калпак“ вече не съществува. На дневен ред е проектното финансиране. Ако варненската администрация има необходимия капацитет и воля за ефективно функциониране, ничие „благоволение“ в София не ни е необходимо.

В завършек искам да кажа, че преимуществата на подобен вид комуникация в „реално време“ е ключов фактор за успех не само в предизборна кампания, но и в последващата работа на администрацията. Крайно време е властовите структури да се отворят към гражданите си. Крайно време е народното волеизявление да не приключва до пускането на интегралната бюлетина в избирателната урна. Крайно време е гражданите да бъдат коректив за властта. И смея да твърдя, че който и политик приема това предизвикателство като лична кауза е обречен на УСПЕХ!