Да бъдеш или не, това се пита

В контекста на събитията в България през последните няколко месеца, шекспировата мъдрост звучи по- актуално от всякога. Хиляди българи избраха трънливия път към свободата – на първо място душевна, а едва след това икономическа и финансова. Хиляди българи казаха НЕ на статуквото в България. Хиляди българи прескочиха границите на собственото си предразсъдие и изразиха гражданската си позиция по площадите на страната ни.

Може би повечето от вас в този момент си казват „да, това е пътят, по който България ще излезе от коловозите, изкопани така старателно от бившите ТКЗС-та“. Може би много от вас се просълзяват, когато видят съгражданите си по улиците, обединени от една кауза – единна България.  Може би много от вас си мислят, че тази еуфория вилнее в душата на всеки един българин. Да, ама не.

Хиляди варненци показаха апатията и безразличието си към случващото се в страната ни, като не гласуваха на местните избори за кмет миналата седмица. Хиляди българи избраха да заложат на стопроцентовата печеливша карта – многоликия жокер.

Лично за мен, подобно незаемане на гражданска позиция е израз на моралното и етично падение, в което е изпаднало обществото ни. Не е нормално, градът, който беше флагман за февруарските протести, градът с многохилядните шествия, днес да бъде и градът, който показа как не се прави революция – с апатия.

Приятели, не е достатъчно да кажете НЕ. Самоцелното отхвърляне на миналото не е гарант за по- добро бъдеще. Вземете съдбата на Варна и на нашата общност в свои ръце. Бъдете част от събитията и заемете гражданска позиция днес. Гласувайте, защото ако не го направите, нямате моралното право да бъдете съдник на бъдещия ни градоначалник. Днес е денят, в който освен заветното НЕ, е време да покажем и посоката, в която искаме да насочим бъдещето си ДА.

Аз вярвам във всеки един от вас. Повярвайте си и вие.

944948_635242123157121_757179363_n

Advertisements

Онлайн дискусия с Иван Портних и други кандидати за кмет на Варна

Говорейки за новото ниво на политическа комуникация, задължително трябва да споменем Барак Обама, който е революционер в тази област. Осъзнавайки силата на онлайн комуникацията, кандидат президентът вложи огромна енергия в това да комуникира със своите потенциални избиратели чрез социалните мрежи – Facebook, Twitter и т.н. Факт е, че тези онлайн платформи създават предпоставка за двустранна комуникация в реално време. Всеки от нас получава отговор на своя въпрос не след час, не след ден, не след седмица. Отговорът се получава сега, на момента. Това ново измерение на връзката „политик – избирател“ е предпоставка за създаването на една своеобразна „пряка демокрация“, която в контекста на съвремието е тема с особен заряд.

Новата тенденция не подмина и предизборната кампания за местен кмет във Варна. Групата „Обединени Варненци за Варна“ използваха момента и организираха онлайн дебат във Facebook, където кандидатите за кметския стол обърнаха внимание на гражданите, техните проблеми, техните въпроси и техните предложения за развитието на града ни. Иска ми се тук да спомена, че всички девет кандидата отдадоха заслуженото внимание на това събитие, но това далеч не е така. Най- широк обществен интерес получи заформилата се дискусия с г-н Иван Портних, който е кандидат за кмет, издигнат от ПП ГЕРБ. Вяла беше комуникацията с г-н Чавдар Трифонов. Останалите седем кандидата не дадоха отговор на зададените им въпроси.

Позволявам си да синтезирам част от дискутираните теми с г-н Иван Портних, като с това се надявам да събудя вашето любопитство и гражданско самосъзнание. Само така можем да изискваме и да ни бъде дадено.

Съвсем резонно, първата тема, която беше разисквана от Портних беше свързана с публичната администрация и нейната неефективност. „Далеч съм от мисълта, че всички хора в администрацията “не стават”, не си вършат работата или умишлено саботират дейността на общината в името на лични – свои или чужди, интереси.“

Според г-н Портних, проблемът на администрацията се състои в следните направления:

  • Липса на електронни услуги или тяхната недостатъчност. „Издаването на всякакви справки, регистрации и копия от документи, уверения и десетки други, може да става след заявка от домашния или служебния ви компютър. Все пак живеем във времената на дигиталните изображения, електронния подпис и 3G връзките“.
  • Слаб управленски капацитет на високи управленски нива. „Всичко това можем да избегнем чрез ясни правила за работа, унифицирани модели и прозрачна процедура на назначенията. Хайде стига с тази шуробаджанащина!“
  • Корупцията по високите етажи. „Не съм наивник, за да си мисля, че “рушветите” са на ниво справки и документи за регистрация. Те, разбира се, са при разпоредителните сделки и разрешителните за строителство и други инвестиционни дейности.“

В заформилата се дискусия не беше подмината и темата за централната законодателна власт и позицията на г-н Портних като народен представител. На въпроса не бяга ли от отговорност, като загърбва депутатското си място заради кметското кресло, Портних отговори така: „Не мисля, че кметската надпревара е “бягане от отговорност” в сравнение с депутатската работа. Работата на депутата е малко или повече в групата на конкретната партия, докато работата на кмета е ежедневни десетки лични решения, които тежат само на опита, познанията, решителността и съвестта на кмета. Решения, от които зависят много съдби. Решения, за чиято погрешност не можеш да се “скриеш” зад партия или инициативния си комитет, каквато е модата напоследък във Варна“

Като виден управленски капацитет в сферата на туризма, гражданите не пропуснаха да разискат и тази тема. Отвори се въпросът за изграждането на съвременна рали писта, която да удължи туристическия сезон и да доведе в района на Варна различен тип туристи. Тази практика вече работи в редица Западно европейски държави и в Гърция. „Подобни инициативи са особено полезни за удължаването на туристическия сезон във Варна. А това ще даде работа и заплата на много хора. Всяка подобна идея трябва да има приоритетно зелена светлина – преимуществата от нея са повече от едно и са изключително разнообразни.“

За мен лично беше интересна темата за младежката ангажираност. Беше зададен въпрос, свързан с детските и спортни площадки в междублоковите пространства, тяхното занемарено състояние и възможностите за реновация. На този въпрос Портних даде конкретни идеи, които лично на мен ми допадат главно заради иновативността им. „Площадки между блоковете, сигурни и удобни игрища в дворовете на училищата са особено важни. В противен случай компютърното уединение си остава единствената алтернатива. А за по-големите – алкохол, цигари, дрога, не дай, Боже. Как да ги извадим навън, обаче – след като вече сме направили хубави игрища? Ами с мотивацията на конкуренцията. Защо да не изкараме и татковците – тренирали дълго я футбол, я басктебол, или просто знаещи правилата на народната топка, да потренират с хлапетата. А после да срещнем отбора от Гръцката махала, с този от Чайка?”

Дойде ред и моят въпрос да получи отговор. Той беше свързан с културния живот на Варна, оптимизацията на културните събития и въвличането на децата в областта на изкуствата. Тук Портних спомена кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата, тема която ми е силно присърце. „Мисля, че работата по кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г., ще изиграе ролята именно на такъв катализатор – да отсее стойностното от казионното, интересното от остарялото, заслужаващото подкрепа от потъналото в нафталин. Вече се работи в тази посока. В ход е и проект за оценка на въздействието и посещаемостта на варненските фестивали.“

Чудесен беше въпросът за „отрицанието“ на сегашното правителство да работи с местна изпълнителна власт, излъчена от ПП ГЕРБ. Тук г-н Портних отвори темата за проектното финансиране. Тема, която лично държа да приведа до знанието на максимален брой хора. На всички трябва да ни е ясно, че изплащането на пари „на калпак“ вече не съществува. На дневен ред е проектното финансиране. Ако варненската администрация има необходимия капацитет и воля за ефективно функциониране, ничие „благоволение“ в София не ни е необходимо.

В завършек искам да кажа, че преимуществата на подобен вид комуникация в „реално време“ е ключов фактор за успех не само в предизборна кампания, но и в последващата работа на администрацията. Крайно време е властовите структури да се отворят към гражданите си. Крайно време е народното волеизявление да не приключва до пускането на интегралната бюлетина в избирателната урна. Крайно време е гражданите да бъдат коректив за властта. И смея да твърдя, че който и политик приема това предизвикателство като лична кауза е обречен на УСПЕХ!