Иван Димитров – за да си общественик е нужен авторитет

Дойде ред и за втория гост в блога ми. С Иван Димитров се познаваме от първите ни студентски години в Икономически университет – Варна. Иван е човек, с който съм разработил много проекти. Иван е човек, който е способен да ме побутва, докато изкачвам връх Мусала. Иван е човек, който ме учи на SEO 🙂 Иван е човека който често “засява” дълбоки мисли в главата ми, карайки ме да виждам повече различни точки. Иван е човек, от който можеш да се учиш.

След Денислав, дойде ред и ва Иван да сподели мнение относно обществениците в българското общество…

 

1 1. Какъв смисъл влагаш в понятието “общественик”?

За мен, общественикът е човек знаен и ангажиран с процесите в обществото. Общественикът трябва да бъде уважаван и да дава пример с поведението си. Той разбира се трябва да носи и отговорността от това. Да е способен да вижда общата картина и бъдещите тенденции. Лично според мен, общественикът трябва да е признат сред множеството. Той трябва да е постигнал значими резултати и доказал се в собственото си поле на изява. Човек можещ да се грижи за себе си, за семейството си (важно е общественикът да е семеен) и с обширен житейски опит. Накратко, „общественик” не може да е основно занимание, както и на хора с малко или никакви лични постижения и често със съмнителен морал.

 2. Как се става общественик?

Чрез авторитет. Гражданите трябва да го/я припознаят като личност с мнение, което е значимо и е обединяващо за голяма група от хора.

В момента е трудно да намерим обществена личност, около която да се обединим, но не е невъзможно. Добрият пример, а именно това са обещствениците, не е толкова очевиден. Вазов и сбирката под балкона му е пример за общественика и влиянието му. Талев е бил общественик. По време на престоя си в комунистическите лагери, част от работата му е вършена от други хора, защото той е бил прекалено слаб. Останалите обаче са го уважавали и са му помагали. Това е влиянието на общественика. Днес добрият пример съществува в живота, но рядко в медиите. На общественика му е необхудима трибуна, но на модерните трибуни не са й необхудими общественици, в истинския смисъл на думата. Хора, които да са пример с думите и действията си, с живота си. Учил, успял в личния си живот, възпитан, осъзнат гражданин, носещ правата и задълженията си. Човек, който цели благото на общесвото чрез индивидуалния си добър пример. Човек събиращ позитивите на множеството в себе си и поставяйки ги на пиадестал пред всички, като постижима цел. Общественикът за мен е силна фигура, която да бъде припозната от гражданите като еталон и носител на морал, ред и цялостна култура. Общественикът трябва и да прозорлив. Изобщо, да си общественик не е лесна работа.

Тези хора не трябва да са представители на обществото пред институциите. Те трябва да представят себе си пред институциите и да дават пример на останалите с действията си. Евентуално, те може да получат и обществената подкрепа. Цвета на нацията, търсещ и отстояващ правата си е пример, който ще бъде последван и от останалите граждани.

 

3. Трябва ли т.н. “общественици” да бъдат обществени представители пред институциите?

Представителство на гражданите пред институциите, които първоначално са избрани от същите гражданите звучи грешно дори в изречение, а какво остава като действие. Гражданите могат да изразят себе си по различни начини, дори с протести, но трудно може една личност да се изведе като представител. Възможно е, но е трудно да стане по легитимен и морално коректен начин.

За мен общественик може да е всеки акьор, певец, политик, журналист, спортис, познат бизнесмен и тн. Всеки популярен човек, заемащ обществена позиция по актуални въпроси с думи и действия и получаващ подкрепа и доверие от гражданите вероятно е общественик.

 

2

Advertisements