Невидимата ръка на глобализацията

Globalization12

Глобализацията е може би един от най- важните и често коментирани процеси в световен мащаб. Всеки един от нас говори за това. Масовите медии публикуват голям обем от статии в печатни издания и Интернет. Всичко това е заради резултата от глобализацията, който получава отражение във всеки един аспект от нашето ежедневие. Глобализацията има ефект върху нашата култура, икономика, ценности и начин на мислене.

По мое мнение, глобализацията дава своя най- голям ефект върху съвременния капитализъм. Години назад във времето, когато капитализмът е роден в Обединеното кралство, никой не е знаел, че това ще бъде най- важното „изобретение“ в човешката история. В днешно време обаче,  капитализмът се променя под въздействието на глобализацията. Много големи суми пари отиват от единия край на света до другия за секунди, корпорациите произвеждат продуктите си навсякъде по света, хората пътуват  по целия свят за да търсят работа. Всичко това е част от глобализацията или т.н. “глобален капитализъм”.

Ефектът от глобализацията върху производството се проявява в нивата на заплащане на труда, както и местата за позициониране на самите производства. Много международни корпорации изместиха техните производства на изток и на юг. Само в САЩ, повечето от фабриките бяха изместени в Мексико, където ниските нива на заплащане на труда бяха като „златно съкровище“ за производителите. На другия края на планетата, много британски и германски call центрове бяха преместени в Индия, Малайзия и Китай. Това оказа ефект върху нивото на заетост в САЩ, Обединеното кралство и останалите индустриално развити страни. Местните хора загубиха техните работни места в затворените производства. Освен това се наблюдава и драматично понижаване в силата на синдикатите. В борбата за най- евтината работна ръка, старите индустриални общества забравиха за задълженията и отговорностите, които са поели пред техните служители и синдикати.

В резултат на глобализацията, туризмът изживява своеобразен бум, който не е виждан до сега в човешката история. Много хора пътуват по цял свят. Печалбите, реализирани от туризъм, се покачват всеки ден. Това е добре за бедните общества, но не и за техните исторически наследства. Човешкото влияние разрушава местните исторически забележителности, разрушава местната природна среда. От друга страна, чрез световния туризъм, ние повишаваме нашето знание относно историята, човечеството и планетата. Ние ставаме все по- уверени и разширяваме кръгозора си.

Говорейки за глобализацията и нейното влияние върху капитализма, то задължително трябва да спомена и земеделието. В наши дни се наблюдава драматична промяна в начина на земеделстване. Целият този процес може да бъде описан с една дума – „Монсанто“. За съжаление, глобализацията допринася за развитието на генно- модифицираните организми и необходимостта от повече и повече земеделска продукция. Хората използват култури, които изискват все повече вода за напояване. Те изискват и повече химикали, които разрушават почвата. И всичко това произлиза от световните корпорации, които освен всичко останало, произвеждат и семената за засаждане.

В заключение искам да кажа, че най- големия и важен ефект от глобализацията – колаборацията между всички страни по света, е една голяма заблуда. Различията между развитите и развиващите се страни в света, с изключение на азиатските тигри, се покачва все повече. През 1980 година, петте най- богати страни са били три пъти по богати от петте най- бедни. През 1950 година, те са били тридесет пъти по- богати, а през 1922 година – седемдесет пъти. В наши дни, светът е по- разделен от всякога.

Advertisements

Хранителните кооперативи

По време на краткосрочната ми одисея в датската столица – Копенхаген, силно впечатление ми направиха хранителните кооперативи, които придобиват все по- голяма популярност. Питате се какво представляват? Накратко, това са социални обединения, чрез които хората се сдобиват с хранителни продукти, но не хранителни продукти като тези от големите супермаркети, а тези, които сами произвеждат, по биологичен начин. Обикновено, всеки член на кооператива е задължен да покрива определен норматив от часове в производство на продуктите, за да има възможността да ги използва след това. В други случаи, се налага и заплащането на малка такса.
Ето тук можете да видите кратък репортаж, представящ един от кооперативите в Копенхаген.

Една връзка във Facebook ме провокира да напиша тази публикация. С най- голяма радост установих, че в България също започват да се зараждат подобни кооперативи. Казвам, че са подобни, защото идеята е малко изменена, но основата е запазена. И понеже съм сигурен, че думата кооператив поражда негативни асоциации в главите ви, ще кажа само, че в обединението на производители под една обща идея, няма нищо лошо. Факта, че преди известно време, в България хората са били принуждаване със сила да вкарват стопанствата си в тях, не ги прави лоши.

Та ето няколко положителни ефекта от създаването на подобен тип коопериране между хората:

На първо място, това ще засили социалната кохезия. Факт е, че когато хората имат обща цел и ясна визия за постигането й, то мотивацията им е естествена и води само и единствено до положителен ефект. Този ефект се изразява в по- добра социална среда, по- здрави взаимоотношения и по- продуктивни комуникация.

На второ място, кооперирането позволява на хората да подобрят хранителните си навици. Несъмнено, въвличането в подобна дейност отключва инстинктивната човешка жажда за знание. Хората започват да проучват начините за отглеждане на дадена култура, какви са нейните характеристики, какво е влиянието й върху организма ни и околната среда. Това води до изграждане на една по- здравословна и близка до естествената ни природа диета.

На трето място, органичното земеделие спомага за развитието на устойчивото производство на хранителни продукти. Факт е, че голяма част от конвенционално произведените хранителни продукти, в повечето случаи са вредни не само за нашия организъм, но и за околната среда. Всички препарати, изкуствени торове и пестициди увреждат почвата и водят до нейната ерозия. Доказано е, че до 50 години, конвенционалното земеделие ще унищожи плодородието на почвите. Тогава, продоволствената криза ще придобие съвсем различни измерения, а концерни като Монсанто ще бъдат обявени за терористични организации.

Ще се радвам да чуя и вашите предложения, с какво са полезни хранителните кооперативи. И още по- радостен ще бъда, ако моята статия ви провокира да станете част от идеята, чиято върховна цел е да подсигури по- добро настояще и съществуващо бъдеще.