Българска журналистическа етика

zx450y250_1859490

Този пост е провокиран от случилото се в България през последните няколко месеца. Както всеки знае, предишното българско правителство подаде оставка под натиска на част от българския народ. В този процес, ключова ряла изигра и българската журналистическа гилдия. Ефирът, печатните медии, Интернет бяха обливани ежечасно с репортажи, анализи, становища.  Този фундаментален за демократичните норми процес, беше дискредитиран от определен кръг журналисти, които отявлено заемаха определена политическа позиция, използваха дадената им трибуна за извършване на прикрита политическа пропаганда.

Предвид гореописаното, позволявам си да спомена тук етичните норми, върху които трябва да лежи дори и българската журналистика.

I. ЖУРНАЛИСТЪТ не допуска негови произведения да способстват за противопоставяне на хора по расов, етнически, верски или съсловен признак; не използва квалификации, засягащи човешкото достойнство; не се противопоставя, а съдейства на засегнатата от него страна за правото й на отговор в същото място или в същото програмно време; не приема негови материали да се явяват пред обществеността в изопачен вид; не допуска коментарът на фактите да деформира тяхната истинност; не съобщава само част от фактите, които са му известни, с цел едностранно отразяване на събитие или процес.

II. ЖУРНАЛИСТЪТ не използва свободата на словото и възможностите на професията с користни цели, за уреждане на лични взаимоотношения и удовлетворяване на лични амбиции, за облагодетелствуване под каквато и да е форма на себе си, други лица и организации; не използва името и професията си за рекламно-търговски цели.

III. ЖУРНАЛИСТЪТ не използва нечестни средства за набавяне на информация; не нарушава правото на лична тайна освен в случаите, когато това е в изключителен интерес на обществото; не плагиатства, задължително цитира автора на използваното или възпроизведено произведение; не действа във вреда на информаторите си, защитава поверителните си източници на информация; не злоупотребява с искреността или страданието на хората, предмет на съобщението му; не разкрива самоличността на малолетни извършители или жертви на престъпление.

IV. ЖУРНАЛИСТЪТ не приема задачи, несъвместими с професионалното му достойнство; не пречи по какъвто и да било начин на свой колега при събиране на информация; не предлага услугите си при по-неизгодни условия, с цел да отстрани свой колега.

V. ЖУРНАЛИСТЪТ не се поставя в услуга на службите за сигурност.*

Дали тези етични норми намират своите носители сред представителите на българската журналистическа гилдия, преценката оставам на вас.

* Тези правила бяха приети на Х редовен конгрес на съюза на българските журналисти, март, 1994.

Advertisements