Пет любими места за хапване във Варна

cover

„Човек не може да мисли добре, да обича добре, да спи добре, ако не е вечерял добре“, споделя известната британска писателка Вирджиния Улф. Доказано е, че чрез приемането на вкусна и здравословна храна човек стимулира производството на серотонин, допамин и ендорфин, които хормони ни помагат да бъдем щастливи. Радост носи и самото приготвяне на храната. Независимо дали ще бъде семейна вечеря или събиране с приятели, споделената отговорност в кухнята допринася за изграждането на здрави и пълноценни връзки между хората.

В забързаното ежедневие човек трудно намира свободно време, което да прекара над котлоните, приготвяйки нещо вкусно и здравословно. Тук на помощ идват ресторантите, а напоследък и все по-популярните заведения за бързо хранене, предлагащи добро качество на конкурентни цени. Реших да споделя няколко от моите любими места, които си струва да изберете пред безвкусните замразени полуфабрикати.

 

СУПА MARKET

SupeMarket

Супа market е предпочитано място за любителите на лекия и здравословен обяд. Тук можете да откриете поне 6 вида домашно приготвена супа, традиционни италиански брускети, добре овкусени салати и здравословни десерти. В никакъв случай не пропускайте пухкавите земелки, също приготвени на ръка от майстор пекар. Обстановката е приятна и уютна. Много хора купуват от тук храна за дома, а от скоро можете да поръчате своята супа и с безплатна доставка в централния район на града. Не познавам предприемачите, но си личи, че бизнесът е семеен, създаден от хора с отношение към храната.

 

SweetThings by Anna Pavlova

SweetThings

Само за година и половина сладкарничката на Анна Павлова се превърна в нарицателно за вкусни, здравословни и ръчно изработени сладкиши и торти. Концепцията е нетипична – качествени изделия за хапване на крак, защото тук място за сядане почти няма. Това не спира стотиците клиенти, които идват заради вкуса и отношението. Анна Павлова използва стари и изпитани рецепти, пречупени през призмата на младостта и новаторството. Обикновено в края на деня всички останали десерти се разпродават на преференциални цени, за да може новият ден да започне с пресни и свежи изкушения.

 

So Fresh

SoFresh

So Fresh е едно от местата във Варна, което претърпя своеобразна концептуална еволюция, без да избяга от основната си идея – да предлага свежест и добър вкус. Първоначално собствениците залагат на нещо различно, доставяйки до дома или офиса прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове. Впоследствие бизнесът се развива, разширявайки асортимента със здравословни сандвичи, приготвени на място по модела на Subway. Днес марката се диверсифицира, разработвайки нова концепция с две нови заведения, предлагащи пълноценна домашно приготвена храна за дома, офиса или на място в уютната обстановка на So Fresh Healthy&Delicious.

 

Хлебарница „МАЙСТОР МИРО”

MaistorMiro

Пекарната на Майстор Мирослав Коларов е едно от любимите ми гурме места във Варна. В семейната хлебарница се предлагат ръчни хлябове от цял свят, за чиято направа не са използвани машини за месене и оформяне на тестото. Всичко се прави от ръцете на майстора, без мая, консерванти, оцветители и подобрители. За да бъдат хлябовете бухнали и меки, Миро използва метод на хиляди години с квас и дива мая. Любими са ми багетите с див лук и чесън, хлябът с четири вида твърди сирена и хлебчетата от семена и зеленчуци (без брашно). Хубаво е, че можете да откриете майстора и през почивните дни, но този път на фермерския пазар в града.

 

Burgero

Burgero

Добър избор за любителите на бургерите със сочно телешко месо, хрупкав бекон, ароматно сирене и свежа салата. Ако предпочитате пилешко или свинско, екипът е подготвил предложения с бавно печени меса. Всички съставки на сандвичите се приготвят на място, като отношението към детайла е пословично. Тъй като основен двигател на идеята е Петър Киров, станал известен с участието си в кулинарното шоу MasterChef, Burgero е сцена на редица кулинарни сандвич експерименти.

 

„Няма любов, по-искрена от любовта към храната“, 

Джордж Бърнард Шоу

Advertisements

Да бъдеш или не – математик в циркаджийска трупа.

IMG_4006

Над разпенилото се униние, мракота, безверие и циркаджийство, най- неочаквано изплува един варненски ученик, който може да сложи в неопетнената си длан редица български интелектуалци и “велики умове”.
Красивият ум – Христо Стайков, се отличава от своите връстници главно с енергията и желанието да създава уникалности. Под уникалности не разбирайте абстрактни творби на съвременното изкуство, а реално приложими в практиката джаджи, които с лекота биха могли да решат наболели обществени проблеми, да развиват логическата ни мисъл или просто да ни забавляват. Признакът, който ги обединява обаче е това, че те са плод на усърдния му труд, постоянство и инат. Христо е едва в 10 клас. Тепърва предстои да се изгради като личност и да развие таланта си на велик математик. Силно се надявам, че българската образователна система няма да го постави в рамките на посредствеността и зубрачеството, зад които се е окопала плашещо дълбоко. Надявам се, че хора като Христо ще бъдат двигател на промяната, която чакаме от години. Но не онази промяна в социално- икономическото ни състояние, а онзи ментален ъпгрейд, който ще ни избави от комплексарската ни орисия.

С гордост мога да заявя, че по време на срещата ни успях да взема и първото си интервю. Дано ви бъде интересно да чуете какво има да ни каже Христо, възпитаник на математическата гимназия във Варна.

Разкажи ни малко повече за проекта, с който впечатли президента Плевнелиев, а сега и Иван Портних.

Историята започна с един проект, който разработих за олимпиадата по информационни технологии. Там представих устройство, което поставено в автомобил, следи неговото местоположение и ускорение. На базата на получените данни, обработени и анализирани, се изчертава карта, която посочва къде и какви пътни неравности съществуват.

Според теб тази разработка би могла да бъде приложена в реални условия и би донесла ползи за обществото. А колко би струвала“

Не съм правил точни изчисления за това, колко би струвало практическото внедряване на устройството. За сега всичко е разработено на теоретично ниво, но в бъдеще бих могъл да доразработя идеята.

Буден ум като твоя трябва да бъде развиван. Мислил ли си къде искаш да продължиш своето образование – в България или някъде в чужбина?

Все още не съм взел окончателно решение. Запознат съм с разработките на няколко университети в чужбина, което е силен мотиватор за моето следване там. От друга страна зная, че в България също има добри възможности, които не бива да бъдат пропускани.

Зная, че освен проекта „за дупките“, ти си реализирал и много други. Приложени ли са някои от тях в практиката?

Да, един от проектите ми за олимпиадата по информатика в 8 клас беше реализиран под формата на Ipad приложение което показва връзката между математиката и картините на Мориц Ешер – холандски художник, известен с равнинните изображения на невъзможни в триизмерното пространство фигури. Мултимедийният продукт вече се ползва в редица американски училища – чрез него децата имат възможността да рисуват, без да познават в цялост математическите зависимости и симетрии.

“Не ми тежи да го подкрепям. Трудно ми е да го догонвам.”, сподели ми на финал Елеонора Павлова, научния ръководител на Христо.

Варненски студент – ЗАПАЗЕНА МАРКА

788417-london-student-protest1Варна отново се превърна в център на гражданската инициатива за свобода и в частност тази на варненските студенти. Като един от градовете с най- много университети в България, респективно с най- много студенти на глава от населението, Варна се превърна в ракета носител за академичните висши ценности и морал.
На сто и тридесетия ден от всенародните антиправителствени протести, студенти от Икономически университет, Технически университет, Медицински университет, Свободен университет и Военната академия, се обединиха около висшия идеал – България. Многохилядни тълпи от жадни за словесна и душевна свобода в собствената си държава студенти, устремено окупират улици, булеварди, преподавателски скамейки. Желанието им е толкова силно, вярата им е толкова чиста, че те успяват да привлекат към своята кауза и голяма част от гражданската общественост. Вечер се организират мирни бдения, на които академици и студенти приготвят гореща супа за варненските бездомници. Пеят се възрожденски песни, танцуват се хора. Докато се наслаждавам на случващото се около мен, просълзено момиче шепне тихо, че с добър пример и блага дума, ще успеят да постигнат така нужния за народа ни катарзис. До нея достолепно като исполин стои представител на българската жандармерия, загърбил народоизменните разпоредби на висшето ръководство и приел себе си за подчинен на род и родина.  Само преди дни, студентските съвети са загубили незаслуженото си положение на представителна извадка. Представителите на тези организации са отлъчени от академичната общност, като публично са изобличени и задкулисните им уговорки с тъмните сили.

Националните телевизии излъчват случващото се във Варна. Варна е център на България. Варна е двигател на ценностна промяна, носител е на висши идеали. Варна е еталон за сплотеност, сила на духа и бистрота на ума. На фона на всичко случващо се в морската столица, столичните вълнения изглеждат семпли и маломащабни. От западнала провинция, Варна се е превърнала в център на Родината.

Е, уважаеми колеги – студенти, ще позволите ли Варна да бъде простата провинция, трън в очите на толкова български народ. Няма ли да ви е срам да се наречете български будители? Не повтаряйте грешката от 1997 година, когато сам ректорът на Икономически университет – Варна, успяваше да прислужи на ВСИЧКИ протестиращи студенти. Създайте бъдеще по свой образ. Това от телевизията е лъжовно.

Да бъдеш или не, това се пита

В контекста на събитията в България през последните няколко месеца, шекспировата мъдрост звучи по- актуално от всякога. Хиляди българи избраха трънливия път към свободата – на първо място душевна, а едва след това икономическа и финансова. Хиляди българи казаха НЕ на статуквото в България. Хиляди българи прескочиха границите на собственото си предразсъдие и изразиха гражданската си позиция по площадите на страната ни.

Може би повечето от вас в този момент си казват „да, това е пътят, по който България ще излезе от коловозите, изкопани така старателно от бившите ТКЗС-та“. Може би много от вас се просълзяват, когато видят съгражданите си по улиците, обединени от една кауза – единна България.  Може би много от вас си мислят, че тази еуфория вилнее в душата на всеки един българин. Да, ама не.

Хиляди варненци показаха апатията и безразличието си към случващото се в страната ни, като не гласуваха на местните избори за кмет миналата седмица. Хиляди българи избраха да заложат на стопроцентовата печеливша карта – многоликия жокер.

Лично за мен, подобно незаемане на гражданска позиция е израз на моралното и етично падение, в което е изпаднало обществото ни. Не е нормално, градът, който беше флагман за февруарските протести, градът с многохилядните шествия, днес да бъде и градът, който показа как не се прави революция – с апатия.

Приятели, не е достатъчно да кажете НЕ. Самоцелното отхвърляне на миналото не е гарант за по- добро бъдеще. Вземете съдбата на Варна и на нашата общност в свои ръце. Бъдете част от събитията и заемете гражданска позиция днес. Гласувайте, защото ако не го направите, нямате моралното право да бъдете съдник на бъдещия ни градоначалник. Днес е денят, в който освен заветното НЕ, е време да покажем и посоката, в която искаме да насочим бъдещето си ДА.

Аз вярвам във всеки един от вас. Повярвайте си и вие.

944948_635242123157121_757179363_n

Съществуват ли стандарти за качество в българския бизнес?

logo

Чудя се, дали някой от вас се е замислял, защо нещата с българските производители и търговци все не се получават? Или се получават, но не така добре, както се получават с чуждестранните марки и организации? Както бях писал в един мой предишен пост, българските производители, търговци на едро и търговци на дребно, не спазват елементарни стандарти за качество на продукта, на търговските площи или пък на качеството на обслужване.

Допреди няколко дни, идеята ми беше в тази статия да представя лошия пример – БМ ресторант в Балчик, но си мисля, че е редно да дадем път на добрите примери /не само тук, а по принцип/. Лошите и без моята „подкрепя“ ще бъдат избутани от невидимата ръка.

Вече няколко пъти ми се случва да бъда клиент на най- големия варненски търговец на хранителни добавки във Варна – магазин Жълто. За положителните ми впечатления са виновни няколко постижения, по които мениджмънта видно работи, изградени са определени минимуми за качество и тези минимуми се спазват. Дори повече, тези минимуми в повечето от случаите се надскачат. Ето и част от тях:

  • Дизайн на търговската зала. Собствениците определено са наясно, че вида на търговското помещение е важен фактор при търговията на дребно. Именно поради този факт, оригиналния дизайн на магазина не е спестен. Помещението е с изчистен, минималистичен интериор, който не отклонява вниманието на купувача. Цялостната атмосфера е приятна. Няма я миризмата на мухал или пот. Продуктите са подредени прегледно и достъпно.

PanoramFFFa1 copy SMALL

  • Качество в обслужването. В тази компания максимата „продажба на всяка цена“ не е валидна. Тук фокусът е върху максималното удовлетворение на потребителя. При всяко едно посещение, клиентите получават добра, изчерпателна и преди всичко достъпна консултация. Не се спестяват факти, не се премълчават странични ефекти. Все пак се търгува с хранителни добавки, а не с чукове и пирони. Много е важен личния контакт, личното познанство с всеки един клиенти. Именно чрез познаването на индивидуалните нужди на клиентите, консултантите биха могли да дадат и предложение, съобразено с поставените ни цели, здравословното ни състояние и дебелината на портфейла. Личният контакт с всеки един клиент изгражда и лично отношение на потребителя към марката. Явно управленското тяло е осъзнало, че именно лоялните клиенти осигуряват регулярни приходи.
  • Качество на продукта. Това направление получава може би най- силно внимание от страна на мениджмънта. В магазинът не се продават продукти със съмнителен произход или с недоказано качество. Голяма част от продуктите първоначално се изпитват, а след това се пускат в продажба. Обратната връзка от страна на клиентите е важна. Чрез нея се постига и последващ контрол, контрол на вече утвърдени продукти, чието качество би могло да бъде занижено от производителя. Важно е да се отбележи, че фирмата произвежда и собствена марка хранителни добавки, които да бъдат с оптимално съотношение между цена и качество. Всеки знае, че голяма част от цената, която плащаме като потребители, е именно марката.
  • Наличие на фирмена социална отговорност. Малко са българските стопански субекти, които спазват някакви принципи на социална отговорност. Магазин Жълто регулярно подпомага различни спортни състезания и клубове. Лична кауза за собствениците на марката е подпомагането на детския спорт и детската активност. Веруюто, че добрата детската физическа и емоционална форма са важен критерии за просперираща общност, тук важи с пълни сила.

Стандартите за качество са важен фактор за устойчиво развитие на всеки един стопански субект. Ако тези стандарти не съществуват и най- важното ако не се спазват, колкото иновативна и необходима да е една организация за обществото, то тя е обречена на провал. Силите на свободния пазар са способни да изхвърлят всеки, който си позволи да спре и да си поеме  глътка въздух. С всеки изминал момент, потребителите стават все по- взискателни, все по- безкомпромисни и все по- уважаващи себе си. Колкото по- бързо българските стопански субекти осъзнаят това, толкова по- бързо български марки ще започнат да водят класациите на Forbs в България.

Бъдещи творчески планове за Варна

От известно време насам, много често с мои приятели и познати обсъждаме различни възможности за развитие на културния живот във Варна. Говорили сме си, че имаме необходимост от единен културен календар, който да събира, оптимизира и рекламира активностите в областта на изкуството. Говорили сме си също, че имаме нужда от дългосрочна стратегия, която да дефинира желаните насоки за бъдещо развитие. Плюсовете от формулирането на дългосрочна визия са безбройни. За мен най- големия плюс е, че чрез наличието на дългосрочна стратегия, ще се осигури приемственост.

Освен по- сериозните ангажименти, които биха могли да бъдат поети от бъдещия кмет на Варна, могат да бъдат реализирани и такива, които не изискват толкова много. Ето и няколко свежи идеи, които са заимствани от други места по света.

GalleryInMetro1moscow_art_gallery_640_10moscow-metro-concert-museum_5

Първото предложение е заимствано от Москва и московското метро. Моето предложение е, част от изоставените вагони в индустриалната зона на Варна да бъдат превърнати в алтернативни арт пространства, където да бъдат организирани временни и постоянни изложби. Мисля че разполагаме с достатъчно свободни вагони, които всеки един от нас е виждал, минавайки по ул. Девня.

Ideas-City2-537x262

Второто предложение е за открити арт пространства, където главно през летния сезон да се организират изложби за варненци и гостите на града. Идеята тук е главно да се представя алтернативно изкуство, като се избяга от рамката на традиционните затворени художествени галерии. Разполагайки подобна “шатра” в центъра на града, изкуството ще стигне до много по- голяма аудитория.

Leake-Street-tunnel-1

Третото ми предложение е взаимствано от идея, която Иван Йоргакиев спомена на среща на Младежки ГЕРБ – Варна. Идеята е грозните варненски подлези да бъдат превърнати в сцена на уличното изкуство. Във Варна има достатъчно добри майстори на графити, чиито произведения са достойни да бъдат показани по подобаващ начин.

Opera-House-in-Copenhagen

Четвъртото ми предложение е просто за разкош. Много искам да си имаме голяма оперна зала на брега на варненския залив. Примери по света много, но за мен най- красива е операта в датската столица Копенхаген. Може би ако станем европейска столица на културата, ще се намерят пари и за подобен проект.

Онлайн дискусия с Иван Портних и други кандидати за кмет на Варна

Говорейки за новото ниво на политическа комуникация, задължително трябва да споменем Барак Обама, който е революционер в тази област. Осъзнавайки силата на онлайн комуникацията, кандидат президентът вложи огромна енергия в това да комуникира със своите потенциални избиратели чрез социалните мрежи – Facebook, Twitter и т.н. Факт е, че тези онлайн платформи създават предпоставка за двустранна комуникация в реално време. Всеки от нас получава отговор на своя въпрос не след час, не след ден, не след седмица. Отговорът се получава сега, на момента. Това ново измерение на връзката „политик – избирател“ е предпоставка за създаването на една своеобразна „пряка демокрация“, която в контекста на съвремието е тема с особен заряд.

Новата тенденция не подмина и предизборната кампания за местен кмет във Варна. Групата „Обединени Варненци за Варна“ използваха момента и организираха онлайн дебат във Facebook, където кандидатите за кметския стол обърнаха внимание на гражданите, техните проблеми, техните въпроси и техните предложения за развитието на града ни. Иска ми се тук да спомена, че всички девет кандидата отдадоха заслуженото внимание на това събитие, но това далеч не е така. Най- широк обществен интерес получи заформилата се дискусия с г-н Иван Портних, който е кандидат за кмет, издигнат от ПП ГЕРБ. Вяла беше комуникацията с г-н Чавдар Трифонов. Останалите седем кандидата не дадоха отговор на зададените им въпроси.

Позволявам си да синтезирам част от дискутираните теми с г-н Иван Портних, като с това се надявам да събудя вашето любопитство и гражданско самосъзнание. Само така можем да изискваме и да ни бъде дадено.

Съвсем резонно, първата тема, която беше разисквана от Портних беше свързана с публичната администрация и нейната неефективност. „Далеч съм от мисълта, че всички хора в администрацията “не стават”, не си вършат работата или умишлено саботират дейността на общината в името на лични – свои или чужди, интереси.“

Според г-н Портних, проблемът на администрацията се състои в следните направления:

  • Липса на електронни услуги или тяхната недостатъчност. „Издаването на всякакви справки, регистрации и копия от документи, уверения и десетки други, може да става след заявка от домашния или служебния ви компютър. Все пак живеем във времената на дигиталните изображения, електронния подпис и 3G връзките“.
  • Слаб управленски капацитет на високи управленски нива. „Всичко това можем да избегнем чрез ясни правила за работа, унифицирани модели и прозрачна процедура на назначенията. Хайде стига с тази шуробаджанащина!“
  • Корупцията по високите етажи. „Не съм наивник, за да си мисля, че “рушветите” са на ниво справки и документи за регистрация. Те, разбира се, са при разпоредителните сделки и разрешителните за строителство и други инвестиционни дейности.“

В заформилата се дискусия не беше подмината и темата за централната законодателна власт и позицията на г-н Портних като народен представител. На въпроса не бяга ли от отговорност, като загърбва депутатското си място заради кметското кресло, Портних отговори така: „Не мисля, че кметската надпревара е “бягане от отговорност” в сравнение с депутатската работа. Работата на депутата е малко или повече в групата на конкретната партия, докато работата на кмета е ежедневни десетки лични решения, които тежат само на опита, познанията, решителността и съвестта на кмета. Решения, от които зависят много съдби. Решения, за чиято погрешност не можеш да се “скриеш” зад партия или инициативния си комитет, каквато е модата напоследък във Варна“

Като виден управленски капацитет в сферата на туризма, гражданите не пропуснаха да разискат и тази тема. Отвори се въпросът за изграждането на съвременна рали писта, която да удължи туристическия сезон и да доведе в района на Варна различен тип туристи. Тази практика вече работи в редица Западно европейски държави и в Гърция. „Подобни инициативи са особено полезни за удължаването на туристическия сезон във Варна. А това ще даде работа и заплата на много хора. Всяка подобна идея трябва да има приоритетно зелена светлина – преимуществата от нея са повече от едно и са изключително разнообразни.“

За мен лично беше интересна темата за младежката ангажираност. Беше зададен въпрос, свързан с детските и спортни площадки в междублоковите пространства, тяхното занемарено състояние и възможностите за реновация. На този въпрос Портних даде конкретни идеи, които лично на мен ми допадат главно заради иновативността им. „Площадки между блоковете, сигурни и удобни игрища в дворовете на училищата са особено важни. В противен случай компютърното уединение си остава единствената алтернатива. А за по-големите – алкохол, цигари, дрога, не дай, Боже. Как да ги извадим навън, обаче – след като вече сме направили хубави игрища? Ами с мотивацията на конкуренцията. Защо да не изкараме и татковците – тренирали дълго я футбол, я басктебол, или просто знаещи правилата на народната топка, да потренират с хлапетата. А после да срещнем отбора от Гръцката махала, с този от Чайка?”

Дойде ред и моят въпрос да получи отговор. Той беше свързан с културния живот на Варна, оптимизацията на културните събития и въвличането на децата в областта на изкуствата. Тук Портних спомена кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата, тема която ми е силно присърце. „Мисля, че работата по кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г., ще изиграе ролята именно на такъв катализатор – да отсее стойностното от казионното, интересното от остарялото, заслужаващото подкрепа от потъналото в нафталин. Вече се работи в тази посока. В ход е и проект за оценка на въздействието и посещаемостта на варненските фестивали.“

Чудесен беше въпросът за „отрицанието“ на сегашното правителство да работи с местна изпълнителна власт, излъчена от ПП ГЕРБ. Тук г-н Портних отвори темата за проектното финансиране. Тема, която лично държа да приведа до знанието на максимален брой хора. На всички трябва да ни е ясно, че изплащането на пари „на калпак“ вече не съществува. На дневен ред е проектното финансиране. Ако варненската администрация има необходимия капацитет и воля за ефективно функциониране, ничие „благоволение“ в София не ни е необходимо.

В завършек искам да кажа, че преимуществата на подобен вид комуникация в „реално време“ е ключов фактор за успех не само в предизборна кампания, но и в последващата работа на администрацията. Крайно време е властовите структури да се отворят към гражданите си. Крайно време е народното волеизявление да не приключва до пускането на интегралната бюлетина в избирателната урна. Крайно време е гражданите да бъдат коректив за властта. И смея да твърдя, че който и политик приема това предизвикателство като лична кауза е обречен на УСПЕХ!