Хедонистична Европа преви гръб под тежестта на нетолерантната етика

Свободата, равенството и братството звучат някак „остаряло“ в рефрена на новата революция. Аллах Акбар

Свобода, равенство, братство

Възпламеняващ сблъсък на цивилизации тресе не само Стара Европа, а целия свят. Хиляди войници, идеалисти, терористи, анархисти или прости активисти са изопнали нерви и сухожилия един връз друг, отстояващи своите права, принципи и морал. Светът е във война. Резултатът – американската мечта се оказа неосъществима реалност, големият брат се преобрази в застаряващ и грозен чичо, а желязната лейди се тресе от криза на средната възраст. Устоите на света са поставени на изпитание – такова, което ще преобърне представите ни за бъдещето наобратно.

Ситуацията е ясна. Ако не е – все по-често ще ни се прояснява. Въпросът е готови ли сме да влезем в нея по начин, по който планът минимум да бъде оставане на същото положение? И тук нямам предвид доколко добре са оборудвани нашите армии, а доколко сме склонни да преосмислим етиката и морала, за които твърдим, че са най-стари на света. Хедонистична Европа преви гръб под тежестта на нетолерантността на „третия свят“. Свободата, равенството и братството звучат някак „остаряло“ в рефрена на новата революция. Аллах Акбар…

Притъпи ли инстинкта ни за самосъхранение Просвещението? Направи ли ни уязвими и неподготвени за заплахите на непросветените? Превърна ли ни в бездушевни консуматори? Според мен – да. Цивилизована Европа се оказа неподготвена да посрещне нецивилизованите изпитания на днешния ден. И няма нужда да чакаме уроците на историята за да анализираме последствията. Те са видими. Важно е да действаме сега, в момента, когато постиженията ни са поставени под въпрос. Време е Европа да прояви отново характер. Ако е забравила как, нека си спомни. Нека си спомни, че всички пътища тръгват оттук. И само достойните могат да се върнат.
Звучи надменно? Сега това е полезно….

 

Advertisements

No hate, моля!

„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство“ – Член 1 на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.

no_hate

Езикът на омразата в Интернет се превръща в една от най-тъмните страни на глобалната мрежа. Все по-чести са случаите на омраза и дискриминация, изразени чрез публично говорене on line. Резултатът – увеличаваща се бездна, разделяща бели от черни, ниски от високи, слаби от дебели, хора от хора.

За да се бори срещу езика на омразата в Интернет, Съветът на Европа стартира общоевропейска кампания No hate speech movement, която защитава човешките права във виртуалното пространство. Тя цели да понижи прага на търпимост спрямо езика на омразата, както и да създаде млади активисти, борещи се срещу явлението.

Език на омразата или свобода на изразяване?

Член 19 от Декларацията за правата на човека гласи, че всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му. Тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници. От друга страна, член 29 гласи, че всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е длъжен да осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и да удовлетвори справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.

Ясно е, че границата между двете основни човешки права – на изразяване на мисълта и на зачитане достойнството на другия, е изключително плаваща. Всъщност, свободата стига дотам, докъдето словото зачита достойнството.

Обединени в многообразието

Задълбочаващото се разделение между хората в Европа поставя на изпитание основните принципи на Европейската общност. След установяването на мирна и обединена Европа, никой от нас не е подозирал, че свободата и равенството на всички народи от Стария континент ще бъдат под въпрос. Факт е обаче, че крайно десните политици започват да придобиват популярност, печелят последователи, респективно и избори. Това води до международна и вътрешно-държавна сегрегация, изяждаща постигнатите резултати на демокрацията. Къде ще спре процесът по поставянето на граници, зависи нас.

Право  Vs. Задължение

Необходимо е зачитането на човешките права и свободи да продължи да бъде основно верою за всеки от нас. Редно е да бъдем толерантни, за да умеем да делим общото. За да съхраним общото обаче, е редно да спазваме и задълженията, които имаме към него, защото противното води до свободия, предвестник на хаоса.

Предизвиквам Калин Каменов също да се включи с позиция по темата.

Victory for Varna – ден до финала

VARNA2019_COVER_#SUPPORT_B

Само два дни делят Варна от решението на международната комисия, избираща българския град – Европейска столица на културата през 2019 година. На финал сме с трима съперници – София, Пловдив и Велико Търново, като всеки претендент за титлата имаше възможността да представи визията си за средище на европейската култура в рамките на ни повече, ни по-малко от 9 часа. Далеч съм от мисълта, че в рамките на ден, преимуществата на града, приютяващ едно от трите най-големи и популярни балетни събития в света – Международен балетен конкурс Варна, могат да бъдат показани, че необозримите хоризонти, които морският бряг открива за Варна и нейните ветроходи, могат да бъдат достигнати, че богатата и пъстра история, събрана в местните музеи, може да бъде прочетена. Силно вярвам обаче, че нашите ентусиазъм, вяра, желание и възможности, могат да бъдат усетени – още с първия полъх на морския бриз, реещ се от душата на всеки варненец.

Богато минало

Археолози доказаха, че най-старото обработено златно съкровище е открито във Варна“, BBC. Да, тук е намерено най-старото обработено златно съкровище, което е едно от най-големите доказателства за солидния фундамент, върху който се развива местната култура. Кръстопът на цивилизации, Варна е средище за промяна чрез обмяна. От пристанището на морската столица отпътуват и пристигат едни от първите търговски кораби, дали основния тласък в развитието на националната икономика след освобождението на страната ни от турско робство. Тук започва първото в страната обучение по търговия и стопанство. Варна е изпълнена със съдържание – древно, богато и ценно.

Динамично настояще

Лято, плаж, море – животът ни зове. С филми, музика, танци, театър, рисунки, фотография, графити и ъндърграунд култура, Варна се превръща в летния Бряг на вдъхновението за хиляди. Животът буквално кипи. Богатият културен календар дава възможност за изява на български и чуждестранни творци, пристигащи тук за да покажат авангарда на своите творения. Международният балетен конкурс, Международните филмов, театрален, музикален и фолклорен фестивал, както и Международният фотографски салон, са само част от културния живот, които играят основна роля във възпитанието на ценности в общността – да уважиш потрудилия се, да приемеш различния и да оцениш обективно състезаващия се. Да, Варна възпитава чрез култура, като го прави динамично и с финес, особено през лятото…

 Обещаващо бъдеще

С кандидатурата си за културна столица, Варна обещава да бъде точката с най-високо културно и събитийно сгъстяване на Стария континент. Всеки един от нас ще усети промяната чрез сетивата си – ще види едни от най-модерните арт инсталации в света, ще чуе едни от най-добрите музикални изпълнители, ще вкуси от кухнята на далечни и непознати народи, ще усети аромата на екзотични цветя – ще се докосне до непознатото, носещо положителна промяна. Бъдещето обещава да бъде различно.

Със или без международна титла, Варна никога няма да спре да се развива, да създава и подарява, да открива и преоткрива, да не забравя, но и да се учи от миналото си, да бъде коректив за себе си и за света. Варна ще бъде вечна. Кръговратът на живота, на културната промяна чрез обмяна, ще продължи да се върти. Безкрайността описва Варна най-пълноценно, защото всъщност ТИ СИ ВАРНА.

Да бъдеш или не – математик в циркаджийска трупа.

IMG_4006

Над разпенилото се униние, мракота, безверие и циркаджийство, най- неочаквано изплува един варненски ученик, който може да сложи в неопетнената си длан редица български интелектуалци и “велики умове”.
Красивият ум – Христо Стайков, се отличава от своите връстници главно с енергията и желанието да създава уникалности. Под уникалности не разбирайте абстрактни творби на съвременното изкуство, а реално приложими в практиката джаджи, които с лекота биха могли да решат наболели обществени проблеми, да развиват логическата ни мисъл или просто да ни забавляват. Признакът, който ги обединява обаче е това, че те са плод на усърдния му труд, постоянство и инат. Христо е едва в 10 клас. Тепърва предстои да се изгради като личност и да развие таланта си на велик математик. Силно се надявам, че българската образователна система няма да го постави в рамките на посредствеността и зубрачеството, зад които се е окопала плашещо дълбоко. Надявам се, че хора като Христо ще бъдат двигател на промяната, която чакаме от години. Но не онази промяна в социално- икономическото ни състояние, а онзи ментален ъпгрейд, който ще ни избави от комплексарската ни орисия.

С гордост мога да заявя, че по време на срещата ни успях да взема и първото си интервю. Дано ви бъде интересно да чуете какво има да ни каже Христо, възпитаник на математическата гимназия във Варна.

Разкажи ни малко повече за проекта, с който впечатли президента Плевнелиев, а сега и Иван Портних.

Историята започна с един проект, който разработих за олимпиадата по информационни технологии. Там представих устройство, което поставено в автомобил, следи неговото местоположение и ускорение. На базата на получените данни, обработени и анализирани, се изчертава карта, която посочва къде и какви пътни неравности съществуват.

Според теб тази разработка би могла да бъде приложена в реални условия и би донесла ползи за обществото. А колко би струвала“

Не съм правил точни изчисления за това, колко би струвало практическото внедряване на устройството. За сега всичко е разработено на теоретично ниво, но в бъдеще бих могъл да доразработя идеята.

Буден ум като твоя трябва да бъде развиван. Мислил ли си къде искаш да продължиш своето образование – в България или някъде в чужбина?

Все още не съм взел окончателно решение. Запознат съм с разработките на няколко университети в чужбина, което е силен мотиватор за моето следване там. От друга страна зная, че в България също има добри възможности, които не бива да бъдат пропускани.

Зная, че освен проекта „за дупките“, ти си реализирал и много други. Приложени ли са някои от тях в практиката?

Да, един от проектите ми за олимпиадата по информатика в 8 клас беше реализиран под формата на Ipad приложение което показва връзката между математиката и картините на Мориц Ешер – холандски художник, известен с равнинните изображения на невъзможни в триизмерното пространство фигури. Мултимедийният продукт вече се ползва в редица американски училища – чрез него децата имат възможността да рисуват, без да познават в цялост математическите зависимости и симетрии.

“Не ми тежи да го подкрепям. Трудно ми е да го догонвам.”, сподели ми на финал Елеонора Павлова, научния ръководител на Христо.

Равносметка 2013

phoenixrising1Е, скъпи приятели, отминава още една година от календара на нашето пътешествие. Казвам пътешествие, защото животът за мен е точно това. Той ежедневно ни предлага нови места и хора, нови изпитания на духа и тялото, нови радости и разочарования, тревоги и опиянение. Времето, годините, са нашите учители, нашите верни другари – ментори. Както беше писала преди време моя приятелка, най- важен и труден е университета на живота. Все по- често си давам сметка колко права всъщност е била. Устремени в самоцелно постигане на лъжовно важни цели и болезнено оправдаване на чужди очаквания и нагласи, в борбата ни да постигнем спорно важни екзистенциални победи, много често забравяме да живеем. Да живеем пълноценно, спрямо нашите разбирания и светоглед. Забравяме да се подготвим за най- важните изпити в безконечната житейска одисея. И така, година след година, календар след календар, времето не ни чака. Заради това е важно в определени моменти да се обръщаме към себе си. Да направим равносметка на това какво сме искали, какво ни е било дадено и какво сме постигнали. Важно е да погледнем с широко отворени очи, честно сърце и трезва глава.

След няколко дни ще посрещнем новата 2014 година. По всичко личи, че тя няма да бъде лека. Предстоят ни много битки. 2014 ще постави на изпитание настоящия морал и ще определи посоката на развити на цяла Европа и Света.

В личен план си поставям няколко цели, които надали ще мога да изпълня в рамките на предстоящата година, но поне ще опитам да поставя основите.

  • Ще напиша книга
  • Ще изследвам ново и непознато място
  • Ще направя фотографска изложба
  • Ще науча френски език

Пожелавам ви емоционално посрещане на новата 2014 година. Бъдете мислещи, търсещи, можещи, отстояващи, помагащи. Бъдете коректив на себе си и на околните. Давайте повече от това, което искате да получите. Бъдете промяната, която ще направи света по- устойчиво място за пътешествието на живота.

Варненски студент – ЗАПАЗЕНА МАРКА

788417-london-student-protest1Варна отново се превърна в център на гражданската инициатива за свобода и в частност тази на варненските студенти. Като един от градовете с най- много университети в България, респективно с най- много студенти на глава от населението, Варна се превърна в ракета носител за академичните висши ценности и морал.
На сто и тридесетия ден от всенародните антиправителствени протести, студенти от Икономически университет, Технически университет, Медицински университет, Свободен университет и Военната академия, се обединиха около висшия идеал – България. Многохилядни тълпи от жадни за словесна и душевна свобода в собствената си държава студенти, устремено окупират улици, булеварди, преподавателски скамейки. Желанието им е толкова силно, вярата им е толкова чиста, че те успяват да привлекат към своята кауза и голяма част от гражданската общественост. Вечер се организират мирни бдения, на които академици и студенти приготвят гореща супа за варненските бездомници. Пеят се възрожденски песни, танцуват се хора. Докато се наслаждавам на случващото се около мен, просълзено момиче шепне тихо, че с добър пример и блага дума, ще успеят да постигнат така нужния за народа ни катарзис. До нея достолепно като исполин стои представител на българската жандармерия, загърбил народоизменните разпоредби на висшето ръководство и приел себе си за подчинен на род и родина.  Само преди дни, студентските съвети са загубили незаслуженото си положение на представителна извадка. Представителите на тези организации са отлъчени от академичната общност, като публично са изобличени и задкулисните им уговорки с тъмните сили.

Националните телевизии излъчват случващото се във Варна. Варна е център на България. Варна е двигател на ценностна промяна, носител е на висши идеали. Варна е еталон за сплотеност, сила на духа и бистрота на ума. На фона на всичко случващо се в морската столица, столичните вълнения изглеждат семпли и маломащабни. От западнала провинция, Варна се е превърнала в център на Родината.

Е, уважаеми колеги – студенти, ще позволите ли Варна да бъде простата провинция, трън в очите на толкова български народ. Няма ли да ви е срам да се наречете български будители? Не повтаряйте грешката от 1997 година, когато сам ректорът на Икономически университет – Варна, успяваше да прислужи на ВСИЧКИ протестиращи студенти. Създайте бъдеще по свой образ. Това от телевизията е лъжовно.

Спазват ли се правата на човека в България?

1520858_orig

За разлика от Дони, която е подходила към темата по- емоционално, аз ще се опитам да бъда прагматичен отговаряйки на въпроса, спазват ли се човешките ни права в собствената ни майка България.

Когато прочетох темата на блог щафетата, първото нещо, което си помислих бе, кой определя човешките ни права. Наясно съм, че има международно споразумение, което гарантира права и свободи на всеки, определен като “човешко същество”.  Тогава направих търсене в Интернет и дообогатих познанията си в тази област, разбирайки, че първоизточник на глобалната декларация за непогазване правата на човека е Организацията на обединените нации – ООН. На местно, европейско ниво, Съветът на Европа предлага същата конвенция, която бива подписана от всяко правителство, член на организацията.

Както вече споменах, ще подходя прагматично и ще се опитам да направя съпоставка между това, което българското правителство е приело като правилник за спазване правата на човека, и реално приложимите практики в нашата действителност. След това ще опитам да направя заключения, но си мисля, че получените резултати ще бъдат достатъчно красноречиви, за да може всеки един от нас да направи личната си преценка.

Та, ето какво гарантира Европейската конвенция за правата на човека:

  • Право на живот- Изначално погледнато, правото на живот в България е гарантирано на всеки, който се намира под юрисдикцията на държавата. Това е така поради факта, че на територията на нашата страна, смъртното наказание не съществува. По този начин, никоя институция не притежава правото да се разпорежда с човешкия живот. От друга страна погледнато обаче, държавата е длъжна да се грижи и за това, нашия живот да бъде опазван чрез системата на здравеопазването. Дали България се справя с това начинание е въпрос на субективно усещане, но лично моето мнение е, че тук суверена търпи провал. Факт е, че в България умират стотици онкологично болни пациенти поради обстоятелството, че държавните чиновници нямат капацитета да изчистят и приведат в действие бюрократичната машина. Хиляди пациенти не получават навременна спешна медицинска помощ поради факта, че разпределението на публичните средства за здравеопазване не работи добре. Много граждани губят живота си в България поради липсата на успешна превенция по проблеми като затлъстяване, тютюнопушене, наркозависимост. Тук се сещам за емблематичен пример за това, как държавата поставя корпоративните интереси над тези на свободните граждани – отмяна на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места. По този начин се гарантират по- високите приходи за бизнеса, но се потъпква основното човешко право – правото на живот. В крайна сметка излиза, че държавата не само е съдник, но и търговец на човешки животи.
  • Забрана на изтезанията – Да, в България съдебната система не позволява използването на физическо и ментално насилие. Така погледнато, това човешко право е гарантирано. Аз обаче се замислям, дали държавата не ни поставя в унизително положение и не се отнася към нас недостойно, не чрез съдебната система, а по друг начин. Повечето от нас са имали съприкосновение с пътна полиция, данъчни органи, държавна и местна администрация, митници… В по- голяма част от случаите, обикновените граждани са поставяни на колене от страна на тези органи на държавата. Подлагани са на унижения и нечовешко отношение. За голяма част от служителите на тези организации, възможността за демонстриране на власт по брутален и грозен начин е много по- важна от моралните и етични норми на поведение.
  • Забрана на робство и на принудителен труд – Тук веднага се сещам за редица ДЪРЖАВНИ предприятия, които буквално експлоатират труда на хората, без да осигуряват адекватно насрещно възнаграждаване. Често това се случва не поради факта, че предприятието няма пари, а заради кражбите и присвояванията на управленското тяло. Не е ли редно при тези условия, държавата да влезе в ролята си на защитник на човешките права и да раздаде правосъдие? Не е ли редно, именно държавните предприятия да бъдат еталон за коректно отношение? Защото докато основен мотиватор за бизнес организациите е печалбата, то за държавните предприятие основна движеща сила е осигуряването на социално полезна и значима услуга или продукт.
  • Право на свобода и сигурност – Пишейки тази публикация, стоя пред красив прозорец, с красива гледка и здраво заварени решетки. Не, не съм в затвора. У дома съм си, но тъй като държавата не гарантира правото ми на сигурност, за да гарантирам неприкосновеността на личните ми вещи и пространство, аз съм принуден да живея зад решетки. Какво се случва с правото ни на сигурност докато сме на пътя, гарантирано ли е то? НЕ! Докато правилника за движение по пътищата се прилага избирателно и правния съдник в спорни ситуации са финикийските знаци, държавата не е в състояние да гарантира нашата сигурност.
    Относно правото ни на свобода, мисля че тук е редно да разглеждаме понятието не толкова от гледна точка на физическото измерение, а на това доколко сме свободни да изразяваме себе си, да изказваме тезите си, да защитаваме гражданската си позиция. За съжаление, тук все още действат някои от правилата на джунглата и част от правилата на Тодор Живков. В очите на повечето от младите хора в България виждам желанието за установяване на свободно и демократично общество. Нашето мислене започва да се променя. Страхът започва да изчезва, но отпорът от страна на “миналото” все още съществува. Всъщност, докато “миналото” присъства в “настоящето”, свободата винаги ще бъде под въпрос.
  • Право на справедлив съдебен процес – В това направление имаме да учим много. Ако трябва да онагледя по някакъв начин ситуацията, бих казал, че се намираме в предучилищен етап от развитието си. Мисля, че на всички ни е пределно ясно. В България, съдебната система не е справедлива. За съжаление, все още не се е намерил човек, който успешно да завърже очите на Темида.
  • Налагане на наказание без закон – Може би тук е по- акуратно да перифразираме така: “НЕналагане на наказание ПРИ НАЛИЧИЕ на закон”. България е мястото, където е много честа практиката, провинили се граждани да не получават необходимото наказание при виновно извършено престъпление. Веднага се сещам за Максим Стависки  и преподавателката ми по право в университета. Може би знаете, но Стависки причини тежка катастрофа под въздействието на алкохол. Уби човек, а друг остави инвалид за цял живот. И заради това си действие, той не получи наказание. И понеже споменах преподавателката си по право, ще ви споделя какво беше нейното отношение към процеса тогава. Тя смяташе, че е правилно да няма наказание. Все пак Максим бил обществена личност, донесъл много успехи на страната ни. И какво от това? Нали уж всички трябва да бъдем равни пред закона?!?
  • Право на зачитане на личния и семейния живот – За съжаление, практиката за незачитане на това човешко право е налична в световен мащаб. Може би ние сме донякъде виновни, че прехвърлихме голяма част от комуникацията си в Интернет, водим прекалено много телефонни разговори или пък изпращаме текстови съобщения. Това дава възможността на държавата да бъде наясно с личната ни кореспонденция. Да, конвенцията твърди, че това “наблюдение” е позволено, когато е в полза на обществото или пък се цели защита на националната сигурност. Това за мен е разтегливо понятие и може да бъде интерпретирано по много начини. Поради това, мога да посъветвам всички така – общувайте повече off line, шепнете важните неща на любимите хора. Това ще сплоти семейството. Оставете Facebook, Gmail, Skype. Няма да им липсвате, все пак това са машини, които не могат да изпитват чувства.
  • Свобода на мисълта, съвестта и религията – За мое огромно щастие, успях да се отскубна от приетите обществени догми и не изповядвам никаква религия. Родителите ми са ме покръстили, но тогава съм бил на 2 години. Не съм имал избор. По моему, религиите са пиедестал за разделение и противопоставяне. Те са двигател за общонационални размирици, омраза и етническа неприязън. Както е казала и Дони, религиите не ни дават свобода. Те ограничават мисленето ни, поставят ни в рамки. Само се замислите за следната ситуация – как бихте живели с хората в България, изповядващи различна религия от християнската, ако не гледате на тях като на мюсюлмани, католици или будисти, а като на хора с качества, индивидуални морални ценности и етика? Дали няма да живеем много по- свободно?
  • Забрана на дискриминацията – Ето тук, смея да твърдя, българската държава търпи грандиозен провал. Все по- често чувам изявления на нашите държавници, които определят политиките си, спрямо желанията, нуждите и потребностите на определена етническа група. Веднага давам пример с предложение на премиера Орешарски, който искаше българските цигани да бъдат оземлени с обработваема площ. Това е политика, която ще донесе облаги на отделна група от обществото и си е чиста проба ДИСКРИМИНАЦИЯ. Това че много етнически българи живеят в нищета и недоимък, но не парадират с това, не дава право на Орешарски да ги неглижира за сметка на българските цигани. Освен това, как държавата определя дали един човек е българин или циганин, при условие, че дори и  българската конституция не ни разделя. Ние сме една нация, единна и неразделима. И ако аз трябва да твърдя, че съм циганин, за да умилостивя държавата, то със сигурност тази ситуация е НЕРЕДНА.

Е, това са основните човешки права, които ООН и Съвета на Европа гарантират. Лично моята равносметка е, че сме твърде далеч от абсолютната стойност. Виждам проблема в това, че правата ни са законово гарантирани, но законите не се прилагат акуратно. Въпреки това, виждам положителна тенденция, която набира скорост сред младото поколение в България. Обнадежден съм в светлото бъдеще на страната ни, но ни чака усилена работа, много провали, но и много победи. Важно е да вървим напред с чисто и свободно съзнание, защото то определя битието, а не обратното.

Лично аз искам да прочета мнението на Костадин Костадинов по въпроса.