Хедонистична Европа преви гръб под тежестта на нетолерантната етика

Свободата, равенството и братството звучат някак „остаряло“ в рефрена на новата революция. Аллах Акбар

Свобода, равенство, братство

Възпламеняващ сблъсък на цивилизации тресе не само Стара Европа, а целия свят. Хиляди войници, идеалисти, терористи, анархисти или прости активисти са изопнали нерви и сухожилия един връз друг, отстояващи своите права, принципи и морал. Светът е във война. Резултатът – американската мечта се оказа неосъществима реалност, големият брат се преобрази в застаряващ и грозен чичо, а желязната лейди се тресе от криза на средната възраст. Устоите на света са поставени на изпитание – такова, което ще преобърне представите ни за бъдещето наобратно.

Ситуацията е ясна. Ако не е – все по-често ще ни се прояснява. Въпросът е готови ли сме да влезем в нея по начин, по който планът минимум да бъде оставане на същото положение? И тук нямам предвид доколко добре са оборудвани нашите армии, а доколко сме склонни да преосмислим етиката и морала, за които твърдим, че са най-стари на света. Хедонистична Европа преви гръб под тежестта на нетолерантността на „третия свят“. Свободата, равенството и братството звучат някак „остаряло“ в рефрена на новата революция. Аллах Акбар…

Притъпи ли инстинкта ни за самосъхранение Просвещението? Направи ли ни уязвими и неподготвени за заплахите на непросветените? Превърна ли ни в бездушевни консуматори? Според мен – да. Цивилизована Европа се оказа неподготвена да посрещне нецивилизованите изпитания на днешния ден. И няма нужда да чакаме уроците на историята за да анализираме последствията. Те са видими. Важно е да действаме сега, в момента, когато постиженията ни са поставени под въпрос. Време е Европа да прояви отново характер. Ако е забравила как, нека си спомни. Нека си спомни, че всички пътища тръгват оттук. И само достойните могат да се върнат.
Звучи надменно? Сега това е полезно….

 

No hate, моля!

„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство“ – Член 1 на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.

no_hate

Езикът на омразата в Интернет се превръща в една от най-тъмните страни на глобалната мрежа. Все по-чести са случаите на омраза и дискриминация, изразени чрез публично говорене on line. Резултатът – увеличаваща се бездна, разделяща бели от черни, ниски от високи, слаби от дебели, хора от хора.

За да се бори срещу езика на омразата в Интернет, Съветът на Европа стартира общоевропейска кампания No hate speech movement, която защитава човешките права във виртуалното пространство. Тя цели да понижи прага на търпимост спрямо езика на омразата, както и да създаде млади активисти, борещи се срещу явлението.

Език на омразата или свобода на изразяване?

Член 19 от Декларацията за правата на човека гласи, че всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му. Тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници. От друга страна, член 29 гласи, че всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е длъжен да осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и да удовлетвори справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.

Ясно е, че границата между двете основни човешки права – на изразяване на мисълта и на зачитане достойнството на другия, е изключително плаваща. Всъщност, свободата стига дотам, докъдето словото зачита достойнството.

Обединени в многообразието

Задълбочаващото се разделение между хората в Европа поставя на изпитание основните принципи на Европейската общност. След установяването на мирна и обединена Европа, никой от нас не е подозирал, че свободата и равенството на всички народи от Стария континент ще бъдат под въпрос. Факт е обаче, че крайно десните политици започват да придобиват популярност, печелят последователи, респективно и избори. Това води до международна и вътрешно-държавна сегрегация, изяждаща постигнатите резултати на демокрацията. Къде ще спре процесът по поставянето на граници, зависи нас.

Право  Vs. Задължение

Необходимо е зачитането на човешките права и свободи да продължи да бъде основно верою за всеки от нас. Редно е да бъдем толерантни, за да умеем да делим общото. За да съхраним общото обаче, е редно да спазваме и задълженията, които имаме към него, защото противното води до свободия, предвестник на хаоса.

Предизвиквам Калин Каменов също да се включи с позиция по темата.

Victory for Varna – ден до финала

VARNA2019_COVER_#SUPPORT_B

Само два дни делят Варна от решението на международната комисия, избираща българския град – Европейска столица на културата през 2019 година. На финал сме с трима съперници – София, Пловдив и Велико Търново, като всеки претендент за титлата имаше възможността да представи визията си за средище на европейската култура в рамките на ни повече, ни по-малко от 9 часа. Далеч съм от мисълта, че в рамките на ден, преимуществата на града, приютяващ едно от трите най-големи и популярни балетни събития в света – Международен балетен конкурс Варна, могат да бъдат показани, че необозримите хоризонти, които морският бряг открива за Варна и нейните ветроходи, могат да бъдат достигнати, че богатата и пъстра история, събрана в местните музеи, може да бъде прочетена. Силно вярвам обаче, че нашите ентусиазъм, вяра, желание и възможности, могат да бъдат усетени – още с първия полъх на морския бриз, реещ се от душата на всеки варненец.

Богато минало

Археолози доказаха, че най-старото обработено златно съкровище е открито във Варна“, BBC. Да, тук е намерено най-старото обработено златно съкровище, което е едно от най-големите доказателства за солидния фундамент, върху който се развива местната култура. Кръстопът на цивилизации, Варна е средище за промяна чрез обмяна. От пристанището на морската столица отпътуват и пристигат едни от първите търговски кораби, дали основния тласък в развитието на националната икономика след освобождението на страната ни от турско робство. Тук започва първото в страната обучение по търговия и стопанство. Варна е изпълнена със съдържание – древно, богато и ценно.

Динамично настояще

Лято, плаж, море – животът ни зове. С филми, музика, танци, театър, рисунки, фотография, графити и ъндърграунд култура, Варна се превръща в летния Бряг на вдъхновението за хиляди. Животът буквално кипи. Богатият културен календар дава възможност за изява на български и чуждестранни творци, пристигащи тук за да покажат авангарда на своите творения. Международният балетен конкурс, Международните филмов, театрален, музикален и фолклорен фестивал, както и Международният фотографски салон, са само част от културния живот, които играят основна роля във възпитанието на ценности в общността – да уважиш потрудилия се, да приемеш различния и да оцениш обективно състезаващия се. Да, Варна възпитава чрез култура, като го прави динамично и с финес, особено през лятото…

 Обещаващо бъдеще

С кандидатурата си за културна столица, Варна обещава да бъде точката с най-високо културно и събитийно сгъстяване на Стария континент. Всеки един от нас ще усети промяната чрез сетивата си – ще види едни от най-модерните арт инсталации в света, ще чуе едни от най-добрите музикални изпълнители, ще вкуси от кухнята на далечни и непознати народи, ще усети аромата на екзотични цветя – ще се докосне до непознатото, носещо положителна промяна. Бъдещето обещава да бъде различно.

Със или без международна титла, Варна никога няма да спре да се развива, да създава и подарява, да открива и преоткрива, да не забравя, но и да се учи от миналото си, да бъде коректив за себе си и за света. Варна ще бъде вечна. Кръговратът на живота, на културната промяна чрез обмяна, ще продължи да се върти. Безкрайността описва Варна най-пълноценно, защото всъщност ТИ СИ ВАРНА.

Да бъдеш или не – математик в циркаджийска трупа.

IMG_4006

Над разпенилото се униние, мракота, безверие и циркаджийство, най- неочаквано изплува един варненски ученик, който може да сложи в неопетнената си длан редица български интелектуалци и “велики умове”.
Красивият ум – Христо Стайков, се отличава от своите връстници главно с енергията и желанието да създава уникалности. Под уникалности не разбирайте абстрактни творби на съвременното изкуство, а реално приложими в практиката джаджи, които с лекота биха могли да решат наболели обществени проблеми, да развиват логическата ни мисъл или просто да ни забавляват. Признакът, който ги обединява обаче е това, че те са плод на усърдния му труд, постоянство и инат. Христо е едва в 10 клас. Тепърва предстои да се изгради като личност и да развие таланта си на велик математик. Силно се надявам, че българската образователна система няма да го постави в рамките на посредствеността и зубрачеството, зад които се е окопала плашещо дълбоко. Надявам се, че хора като Христо ще бъдат двигател на промяната, която чакаме от години. Но не онази промяна в социално- икономическото ни състояние, а онзи ментален ъпгрейд, който ще ни избави от комплексарската ни орисия.

С гордост мога да заявя, че по време на срещата ни успях да взема и първото си интервю. Дано ви бъде интересно да чуете какво има да ни каже Христо, възпитаник на математическата гимназия във Варна.

Разкажи ни малко повече за проекта, с който впечатли президента Плевнелиев, а сега и Иван Портних.

Историята започна с един проект, който разработих за олимпиадата по информационни технологии. Там представих устройство, което поставено в автомобил, следи неговото местоположение и ускорение. На базата на получените данни, обработени и анализирани, се изчертава карта, която посочва къде и какви пътни неравности съществуват.

Според теб тази разработка би могла да бъде приложена в реални условия и би донесла ползи за обществото. А колко би струвала“

Не съм правил точни изчисления за това, колко би струвало практическото внедряване на устройството. За сега всичко е разработено на теоретично ниво, но в бъдеще бих могъл да доразработя идеята.

Буден ум като твоя трябва да бъде развиван. Мислил ли си къде искаш да продължиш своето образование – в България или някъде в чужбина?

Все още не съм взел окончателно решение. Запознат съм с разработките на няколко университети в чужбина, което е силен мотиватор за моето следване там. От друга страна зная, че в България също има добри възможности, които не бива да бъдат пропускани.

Зная, че освен проекта „за дупките“, ти си реализирал и много други. Приложени ли са някои от тях в практиката?

Да, един от проектите ми за олимпиадата по информатика в 8 клас беше реализиран под формата на Ipad приложение което показва връзката между математиката и картините на Мориц Ешер – холандски художник, известен с равнинните изображения на невъзможни в триизмерното пространство фигури. Мултимедийният продукт вече се ползва в редица американски училища – чрез него децата имат възможността да рисуват, без да познават в цялост математическите зависимости и симетрии.

“Не ми тежи да го подкрепям. Трудно ми е да го догонвам.”, сподели ми на финал Елеонора Павлова, научния ръководител на Христо.

Равносметка 2013

phoenixrising1Е, скъпи приятели, отминава още една година от календара на нашето пътешествие. Казвам пътешествие, защото животът за мен е точно това. Той ежедневно ни предлага нови места и хора, нови изпитания на духа и тялото, нови радости и разочарования, тревоги и опиянение. Времето, годините, са нашите учители, нашите верни другари – ментори. Както беше писала преди време моя приятелка, най- важен и труден е университета на живота. Все по- често си давам сметка колко права всъщност е била. Устремени в самоцелно постигане на лъжовно важни цели и болезнено оправдаване на чужди очаквания и нагласи, в борбата ни да постигнем спорно важни екзистенциални победи, много често забравяме да живеем. Да живеем пълноценно, спрямо нашите разбирания и светоглед. Забравяме да се подготвим за най- важните изпити в безконечната житейска одисея. И така, година след година, календар след календар, времето не ни чака. Заради това е важно в определени моменти да се обръщаме към себе си. Да направим равносметка на това какво сме искали, какво ни е било дадено и какво сме постигнали. Важно е да погледнем с широко отворени очи, честно сърце и трезва глава.

След няколко дни ще посрещнем новата 2014 година. По всичко личи, че тя няма да бъде лека. Предстоят ни много битки. 2014 ще постави на изпитание настоящия морал и ще определи посоката на развити на цяла Европа и Света.

В личен план си поставям няколко цели, които надали ще мога да изпълня в рамките на предстоящата година, но поне ще опитам да поставя основите.

  • Ще напиша книга
  • Ще изследвам ново и непознато място
  • Ще направя фотографска изложба
  • Ще науча френски език

Пожелавам ви емоционално посрещане на новата 2014 година. Бъдете мислещи, търсещи, можещи, отстояващи, помагащи. Бъдете коректив на себе си и на околните. Давайте повече от това, което искате да получите. Бъдете промяната, която ще направи света по- устойчиво място за пътешествието на живота.

Варненски студент – ЗАПАЗЕНА МАРКА

788417-london-student-protest1Варна отново се превърна в център на гражданската инициатива за свобода и в частност тази на варненските студенти. Като един от градовете с най- много университети в България, респективно с най- много студенти на глава от населението, Варна се превърна в ракета носител за академичните висши ценности и морал.
На сто и тридесетия ден от всенародните антиправителствени протести, студенти от Икономически университет, Технически университет, Медицински университет, Свободен университет и Военната академия, се обединиха около висшия идеал – България. Многохилядни тълпи от жадни за словесна и душевна свобода в собствената си държава студенти, устремено окупират улици, булеварди, преподавателски скамейки. Желанието им е толкова силно, вярата им е толкова чиста, че те успяват да привлекат към своята кауза и голяма част от гражданската общественост. Вечер се организират мирни бдения, на които академици и студенти приготвят гореща супа за варненските бездомници. Пеят се възрожденски песни, танцуват се хора. Докато се наслаждавам на случващото се около мен, просълзено момиче шепне тихо, че с добър пример и блага дума, ще успеят да постигнат така нужния за народа ни катарзис. До нея достолепно като исполин стои представител на българската жандармерия, загърбил народоизменните разпоредби на висшето ръководство и приел себе си за подчинен на род и родина.  Само преди дни, студентските съвети са загубили незаслуженото си положение на представителна извадка. Представителите на тези организации са отлъчени от академичната общност, като публично са изобличени и задкулисните им уговорки с тъмните сили.

Националните телевизии излъчват случващото се във Варна. Варна е център на България. Варна е двигател на ценностна промяна, носител е на висши идеали. Варна е еталон за сплотеност, сила на духа и бистрота на ума. На фона на всичко случващо се в морската столица, столичните вълнения изглеждат семпли и маломащабни. От западнала провинция, Варна се е превърнала в център на Родината.

Е, уважаеми колеги – студенти, ще позволите ли Варна да бъде простата провинция, трън в очите на толкова български народ. Няма ли да ви е срам да се наречете български будители? Не повтаряйте грешката от 1997 година, когато сам ректорът на Икономически университет – Варна, успяваше да прислужи на ВСИЧКИ протестиращи студенти. Създайте бъдеще по свой образ. Това от телевизията е лъжовно.

Спазват ли се правата на човека в България?

1520858_orig

За разлика от Дони, която е подходила към темата по- емоционално, аз ще се опитам да бъда прагматичен отговаряйки на въпроса, спазват ли се човешките ни права в собствената ни майка България.

Когато прочетох темата на блог щафетата, първото нещо, което си помислих бе, кой определя човешките ни права. Наясно съм, че има международно споразумение, което гарантира права и свободи на всеки, определен като “човешко същество”.  Тогава направих търсене в Интернет и дообогатих познанията си в тази област, разбирайки, че първоизточник на глобалната декларация за непогазване правата на човека е Организацията на обединените нации – ООН. На местно, европейско ниво, Съветът на Европа предлага същата конвенция, която бива подписана от всяко правителство, член на организацията.

Както вече споменах, ще подходя прагматично и ще се опитам да направя съпоставка между това, което българското правителство е приело като правилник за спазване правата на човека, и реално приложимите практики в нашата действителност. След това ще опитам да направя заключения, но си мисля, че получените резултати ще бъдат достатъчно красноречиви, за да може всеки един от нас да направи личната си преценка.

Та, ето какво гарантира Европейската конвенция за правата на човека:

  • Право на живот- Изначално погледнато, правото на живот в България е гарантирано на всеки, който се намира под юрисдикцията на държавата. Това е така поради факта, че на територията на нашата страна, смъртното наказание не съществува. По този начин, никоя институция не притежава правото да се разпорежда с човешкия живот. От друга страна погледнато обаче, държавата е длъжна да се грижи и за това, нашия живот да бъде опазван чрез системата на здравеопазването. Дали България се справя с това начинание е въпрос на субективно усещане, но лично моето мнение е, че тук суверена търпи провал. Факт е, че в България умират стотици онкологично болни пациенти поради обстоятелството, че държавните чиновници нямат капацитета да изчистят и приведат в действие бюрократичната машина. Хиляди пациенти не получават навременна спешна медицинска помощ поради факта, че разпределението на публичните средства за здравеопазване не работи добре. Много граждани губят живота си в България поради липсата на успешна превенция по проблеми като затлъстяване, тютюнопушене, наркозависимост. Тук се сещам за емблематичен пример за това, как държавата поставя корпоративните интереси над тези на свободните граждани – отмяна на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места. По този начин се гарантират по- високите приходи за бизнеса, но се потъпква основното човешко право – правото на живот. В крайна сметка излиза, че държавата не само е съдник, но и търговец на човешки животи.
  • Забрана на изтезанията – Да, в България съдебната система не позволява използването на физическо и ментално насилие. Така погледнато, това човешко право е гарантирано. Аз обаче се замислям, дали държавата не ни поставя в унизително положение и не се отнася към нас недостойно, не чрез съдебната система, а по друг начин. Повечето от нас са имали съприкосновение с пътна полиция, данъчни органи, държавна и местна администрация, митници… В по- голяма част от случаите, обикновените граждани са поставяни на колене от страна на тези органи на държавата. Подлагани са на унижения и нечовешко отношение. За голяма част от служителите на тези организации, възможността за демонстриране на власт по брутален и грозен начин е много по- важна от моралните и етични норми на поведение.
  • Забрана на робство и на принудителен труд – Тук веднага се сещам за редица ДЪРЖАВНИ предприятия, които буквално експлоатират труда на хората, без да осигуряват адекватно насрещно възнаграждаване. Често това се случва не поради факта, че предприятието няма пари, а заради кражбите и присвояванията на управленското тяло. Не е ли редно при тези условия, държавата да влезе в ролята си на защитник на човешките права и да раздаде правосъдие? Не е ли редно, именно държавните предприятия да бъдат еталон за коректно отношение? Защото докато основен мотиватор за бизнес организациите е печалбата, то за държавните предприятие основна движеща сила е осигуряването на социално полезна и значима услуга или продукт.
  • Право на свобода и сигурност – Пишейки тази публикация, стоя пред красив прозорец, с красива гледка и здраво заварени решетки. Не, не съм в затвора. У дома съм си, но тъй като държавата не гарантира правото ми на сигурност, за да гарантирам неприкосновеността на личните ми вещи и пространство, аз съм принуден да живея зад решетки. Какво се случва с правото ни на сигурност докато сме на пътя, гарантирано ли е то? НЕ! Докато правилника за движение по пътищата се прилага избирателно и правния съдник в спорни ситуации са финикийските знаци, държавата не е в състояние да гарантира нашата сигурност.
    Относно правото ни на свобода, мисля че тук е редно да разглеждаме понятието не толкова от гледна точка на физическото измерение, а на това доколко сме свободни да изразяваме себе си, да изказваме тезите си, да защитаваме гражданската си позиция. За съжаление, тук все още действат някои от правилата на джунглата и част от правилата на Тодор Живков. В очите на повечето от младите хора в България виждам желанието за установяване на свободно и демократично общество. Нашето мислене започва да се променя. Страхът започва да изчезва, но отпорът от страна на “миналото” все още съществува. Всъщност, докато “миналото” присъства в “настоящето”, свободата винаги ще бъде под въпрос.
  • Право на справедлив съдебен процес – В това направление имаме да учим много. Ако трябва да онагледя по някакъв начин ситуацията, бих казал, че се намираме в предучилищен етап от развитието си. Мисля, че на всички ни е пределно ясно. В България, съдебната система не е справедлива. За съжаление, все още не се е намерил човек, който успешно да завърже очите на Темида.
  • Налагане на наказание без закон – Може би тук е по- акуратно да перифразираме така: “НЕналагане на наказание ПРИ НАЛИЧИЕ на закон”. България е мястото, където е много честа практиката, провинили се граждани да не получават необходимото наказание при виновно извършено престъпление. Веднага се сещам за Максим Стависки  и преподавателката ми по право в университета. Може би знаете, но Стависки причини тежка катастрофа под въздействието на алкохол. Уби човек, а друг остави инвалид за цял живот. И заради това си действие, той не получи наказание. И понеже споменах преподавателката си по право, ще ви споделя какво беше нейното отношение към процеса тогава. Тя смяташе, че е правилно да няма наказание. Все пак Максим бил обществена личност, донесъл много успехи на страната ни. И какво от това? Нали уж всички трябва да бъдем равни пред закона?!?
  • Право на зачитане на личния и семейния живот – За съжаление, практиката за незачитане на това човешко право е налична в световен мащаб. Може би ние сме донякъде виновни, че прехвърлихме голяма част от комуникацията си в Интернет, водим прекалено много телефонни разговори или пък изпращаме текстови съобщения. Това дава възможността на държавата да бъде наясно с личната ни кореспонденция. Да, конвенцията твърди, че това “наблюдение” е позволено, когато е в полза на обществото или пък се цели защита на националната сигурност. Това за мен е разтегливо понятие и може да бъде интерпретирано по много начини. Поради това, мога да посъветвам всички така – общувайте повече off line, шепнете важните неща на любимите хора. Това ще сплоти семейството. Оставете Facebook, Gmail, Skype. Няма да им липсвате, все пак това са машини, които не могат да изпитват чувства.
  • Свобода на мисълта, съвестта и религията – За мое огромно щастие, успях да се отскубна от приетите обществени догми и не изповядвам никаква религия. Родителите ми са ме покръстили, но тогава съм бил на 2 години. Не съм имал избор. По моему, религиите са пиедестал за разделение и противопоставяне. Те са двигател за общонационални размирици, омраза и етническа неприязън. Както е казала и Дони, религиите не ни дават свобода. Те ограничават мисленето ни, поставят ни в рамки. Само се замислите за следната ситуация – как бихте живели с хората в България, изповядващи различна религия от християнската, ако не гледате на тях като на мюсюлмани, католици или будисти, а като на хора с качества, индивидуални морални ценности и етика? Дали няма да живеем много по- свободно?
  • Забрана на дискриминацията – Ето тук, смея да твърдя, българската държава търпи грандиозен провал. Все по- често чувам изявления на нашите държавници, които определят политиките си, спрямо желанията, нуждите и потребностите на определена етническа група. Веднага давам пример с предложение на премиера Орешарски, който искаше българските цигани да бъдат оземлени с обработваема площ. Това е политика, която ще донесе облаги на отделна група от обществото и си е чиста проба ДИСКРИМИНАЦИЯ. Това че много етнически българи живеят в нищета и недоимък, но не парадират с това, не дава право на Орешарски да ги неглижира за сметка на българските цигани. Освен това, как държавата определя дали един човек е българин или циганин, при условие, че дори и  българската конституция не ни разделя. Ние сме една нация, единна и неразделима. И ако аз трябва да твърдя, че съм циганин, за да умилостивя държавата, то със сигурност тази ситуация е НЕРЕДНА.

Е, това са основните човешки права, които ООН и Съвета на Европа гарантират. Лично моята равносметка е, че сме твърде далеч от абсолютната стойност. Виждам проблема в това, че правата ни са законово гарантирани, но законите не се прилагат акуратно. Въпреки това, виждам положителна тенденция, която набира скорост сред младото поколение в България. Обнадежден съм в светлото бъдеще на страната ни, но ни чака усилена работа, много провали, но и много победи. Важно е да вървим напред с чисто и свободно съзнание, защото то определя битието, а не обратното.

Лично аз искам да прочета мнението на Костадин Костадинов по въпроса.

Нови спици в колелото на живота

Благодарен съм на Денис, че ме покани да се включа в тази блог щафета. За мен това е своеобразно бойно кръщение, тъй като участвам за първи път в подобен проект.

Та ето и темата на дискусията: Какво трябва да се промени в държавата ни, за да стане тя едно по- добро място за живеене?

Ще подходя към решаването на този ребус по малко по- различен начин. Ще се завъртя около колелото на живот, с ясната идея да сменя всички криви спици, нуждаещи се от ремонт. Не си мислете, че се възприемам като коректив за цяла една нация. Напротив, аз съм човек, склонен да възприеме доброто. Ето го и моя поглед върху темата:

  • На първо място, трябва да бъде променена държавната политика по отношение на семейството и майчинството. България е изправена пред огромен демографски проблем, чиито измерения умишлено не са обект на публична дискусия. Факт е обаче, че в България се раждат все по- малко българчета, а отглеждането им е по- мъчително и от самото им раждане. За мен е редно, социалната политика на държавата в тази област да бъде обвързана с  насрещни резултати. Тоест, подпомагането за отглеждане на дете да е обвързано не с количествени критерии, а с качествени.
  • На второ място, имаме нужда от промяна в системата на детските градини. Голям е проблемът с намирането на свободни места за децата в големите градове. В малките пък, групите са големи. Децата не получават необходимото лично внимание, което да оцени способностите им и да ги насочи в най- подходящата посока. От друга страна смятам, че качеството на педагогическите кадри, които излизат днес от педагогическите университети е изключително ниско.
  • На трето място е училищното образование. Мисля си, че тук трябва да бъдат променени две основни неща. Трябва да бъде вкарана по- дълбока специализация на обучение. Другата промяна, свързана с училищното образование са учебниците, които се използват. Голяма част от тях са прекалено академични. Предполагат наизустяване, а не дават поле за собствено мислене и разсъждения.
  • След училищното образование, логичната последователност поставя висшето. Тук проблемът е изначален – свободен достъп до висши учебни заведения, което сваля качеството на преподаване драстично. В българските закони е написано – задължително е образованието до 12 клас. След това е по желание. Заради това трябва да има и строги критерии при приема на студенти. Крайно време е да обърнем фунията.
  • Следва може би най- изкривената спица от колелото на живота – професионалната реализация. За мен тук основният проблем се корени в липсата на връзка между висшето образование и бизнеса. На този етап, Българя няма нужда от академици, а от професионалисти. Така ще бъдем по- конкурентни в средата. Наскоро четох британско изследване, което беше извело десетте най- конкурентни специалности за следващите 50 години. Само две от тях бяха икономически – маркетинг и финанси. Останалите бяха технически и такива, свързани с медицината. Там трябва да се насочи и българската система на висшето образование. Освен това, трябва да се дадат глътки свеж въздух на предприемачите, много глътки.
  • Човек колкото и добре да живее, рано или късно става пенсионер. Тук няма да предложа 1000 лв пенсия. Няма средства за подобни обещания. Не обсъждам защо няма пари. Просто няма. Заради това си мисля, че пенсионерите трябва да си помогнат сами. Вместо да стоят в градовете и да се чудят къде да се оплачат от ниската си пенсия, могат да се върнат на село. Там животът е много по- евтин. Има възможности за земеделие и по- спокоен живот.

Спирам до тук. Отново прекалих с писането. Надявам се, че тази дискусия ще бъде продължена. Прехвърлям колелото в пръстите на Владо и Иван Портних,  а мен ме чака черно и ароматно еспресо.

022113992

Българска журналистическа етика

zx450y250_1859490

Този пост е провокиран от случилото се в България през последните няколко месеца. Както всеки знае, предишното българско правителство подаде оставка под натиска на част от българския народ. В този процес, ключова ряла изигра и българската журналистическа гилдия. Ефирът, печатните медии, Интернет бяха обливани ежечасно с репортажи, анализи, становища.  Този фундаментален за демократичните норми процес, беше дискредитиран от определен кръг журналисти, които отявлено заемаха определена политическа позиция, използваха дадената им трибуна за извършване на прикрита политическа пропаганда.

Предвид гореописаното, позволявам си да спомена тук етичните норми, върху които трябва да лежи дори и българската журналистика.

I. ЖУРНАЛИСТЪТ не допуска негови произведения да способстват за противопоставяне на хора по расов, етнически, верски или съсловен признак; не използва квалификации, засягащи човешкото достойнство; не се противопоставя, а съдейства на засегнатата от него страна за правото й на отговор в същото място или в същото програмно време; не приема негови материали да се явяват пред обществеността в изопачен вид; не допуска коментарът на фактите да деформира тяхната истинност; не съобщава само част от фактите, които са му известни, с цел едностранно отразяване на събитие или процес.

II. ЖУРНАЛИСТЪТ не използва свободата на словото и възможностите на професията с користни цели, за уреждане на лични взаимоотношения и удовлетворяване на лични амбиции, за облагодетелствуване под каквато и да е форма на себе си, други лица и организации; не използва името и професията си за рекламно-търговски цели.

III. ЖУРНАЛИСТЪТ не използва нечестни средства за набавяне на информация; не нарушава правото на лична тайна освен в случаите, когато това е в изключителен интерес на обществото; не плагиатства, задължително цитира автора на използваното или възпроизведено произведение; не действа във вреда на информаторите си, защитава поверителните си източници на информация; не злоупотребява с искреността или страданието на хората, предмет на съобщението му; не разкрива самоличността на малолетни извършители или жертви на престъпление.

IV. ЖУРНАЛИСТЪТ не приема задачи, несъвместими с професионалното му достойнство; не пречи по какъвто и да било начин на свой колега при събиране на информация; не предлага услугите си при по-неизгодни условия, с цел да отстрани свой колега.

V. ЖУРНАЛИСТЪТ не се поставя в услуга на службите за сигурност.*

Дали тези етични норми намират своите носители сред представителите на българската журналистическа гилдия, преценката оставам на вас.

* Тези правила бяха приети на Х редовен конгрес на съюза на българските журналисти, март, 1994.

Невидимата ръка на глобализацията

Globalization12

Глобализацията е може би един от най- важните и често коментирани процеси в световен мащаб. Всеки един от нас говори за това. Масовите медии публикуват голям обем от статии в печатни издания и Интернет. Всичко това е заради резултата от глобализацията, който получава отражение във всеки един аспект от нашето ежедневие. Глобализацията има ефект върху нашата култура, икономика, ценности и начин на мислене.

По мое мнение, глобализацията дава своя най- голям ефект върху съвременния капитализъм. Години назад във времето, когато капитализмът е роден в Обединеното кралство, никой не е знаел, че това ще бъде най- важното „изобретение“ в човешката история. В днешно време обаче,  капитализмът се променя под въздействието на глобализацията. Много големи суми пари отиват от единия край на света до другия за секунди, корпорациите произвеждат продуктите си навсякъде по света, хората пътуват  по целия свят за да търсят работа. Всичко това е част от глобализацията или т.н. “глобален капитализъм”.

Ефектът от глобализацията върху производството се проявява в нивата на заплащане на труда, както и местата за позициониране на самите производства. Много международни корпорации изместиха техните производства на изток и на юг. Само в САЩ, повечето от фабриките бяха изместени в Мексико, където ниските нива на заплащане на труда бяха като „златно съкровище“ за производителите. На другия края на планетата, много британски и германски call центрове бяха преместени в Индия, Малайзия и Китай. Това оказа ефект върху нивото на заетост в САЩ, Обединеното кралство и останалите индустриално развити страни. Местните хора загубиха техните работни места в затворените производства. Освен това се наблюдава и драматично понижаване в силата на синдикатите. В борбата за най- евтината работна ръка, старите индустриални общества забравиха за задълженията и отговорностите, които са поели пред техните служители и синдикати.

В резултат на глобализацията, туризмът изживява своеобразен бум, който не е виждан до сега в човешката история. Много хора пътуват по цял свят. Печалбите, реализирани от туризъм, се покачват всеки ден. Това е добре за бедните общества, но не и за техните исторически наследства. Човешкото влияние разрушава местните исторически забележителности, разрушава местната природна среда. От друга страна, чрез световния туризъм, ние повишаваме нашето знание относно историята, човечеството и планетата. Ние ставаме все по- уверени и разширяваме кръгозора си.

Говорейки за глобализацията и нейното влияние върху капитализма, то задължително трябва да спомена и земеделието. В наши дни се наблюдава драматична промяна в начина на земеделстване. Целият този процес може да бъде описан с една дума – „Монсанто“. За съжаление, глобализацията допринася за развитието на генно- модифицираните организми и необходимостта от повече и повече земеделска продукция. Хората използват култури, които изискват все повече вода за напояване. Те изискват и повече химикали, които разрушават почвата. И всичко това произлиза от световните корпорации, които освен всичко останало, произвеждат и семената за засаждане.

В заключение искам да кажа, че най- големия и важен ефект от глобализацията – колаборацията между всички страни по света, е една голяма заблуда. Различията между развитите и развиващите се страни в света, с изключение на азиатските тигри, се покачва все повече. През 1980 година, петте най- богати страни са били три пъти по богати от петте най- бедни. През 1950 година, те са били тридесет пъти по- богати, а през 1922 година – седемдесет пъти. В наши дни, светът е по- разделен от всякога.