Хедонистична Европа преви гръб под тежестта на нетолерантната етика

Свободата, равенството и братството звучат някак „остаряло“ в рефрена на новата революция. Аллах Акбар

Свобода, равенство, братство

Възпламеняващ сблъсък на цивилизации тресе не само Стара Европа, а целия свят. Хиляди войници, идеалисти, терористи, анархисти или прости активисти са изопнали нерви и сухожилия един връз друг, отстояващи своите права, принципи и морал. Светът е във война. Резултатът – американската мечта се оказа неосъществима реалност, големият брат се преобрази в застаряващ и грозен чичо, а желязната лейди се тресе от криза на средната възраст. Устоите на света са поставени на изпитание – такова, което ще преобърне представите ни за бъдещето наобратно.

Ситуацията е ясна. Ако не е – все по-често ще ни се прояснява. Въпросът е готови ли сме да влезем в нея по начин, по който планът минимум да бъде оставане на същото положение? И тук нямам предвид доколко добре са оборудвани нашите армии, а доколко сме склонни да преосмислим етиката и морала, за които твърдим, че са най-стари на света. Хедонистична Европа преви гръб под тежестта на нетолерантността на „третия свят“. Свободата, равенството и братството звучат някак „остаряло“ в рефрена на новата революция. Аллах Акбар…

Притъпи ли инстинкта ни за самосъхранение Просвещението? Направи ли ни уязвими и неподготвени за заплахите на непросветените? Превърна ли ни в бездушевни консуматори? Според мен – да. Цивилизована Европа се оказа неподготвена да посрещне нецивилизованите изпитания на днешния ден. И няма нужда да чакаме уроците на историята за да анализираме последствията. Те са видими. Важно е да действаме сега, в момента, когато постиженията ни са поставени под въпрос. Време е Европа да прояви отново характер. Ако е забравила как, нека си спомни. Нека си спомни, че всички пътища тръгват оттук. И само достойните могат да се върнат.
Звучи надменно? Сега това е полезно….

 

Advertisements

No hate, моля!

„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство“ – Член 1 на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.

no_hate

Езикът на омразата в Интернет се превръща в една от най-тъмните страни на глобалната мрежа. Все по-чести са случаите на омраза и дискриминация, изразени чрез публично говорене on line. Резултатът – увеличаваща се бездна, разделяща бели от черни, ниски от високи, слаби от дебели, хора от хора.

За да се бори срещу езика на омразата в Интернет, Съветът на Европа стартира общоевропейска кампания No hate speech movement, която защитава човешките права във виртуалното пространство. Тя цели да понижи прага на търпимост спрямо езика на омразата, както и да създаде млади активисти, борещи се срещу явлението.

Език на омразата или свобода на изразяване?

Член 19 от Декларацията за правата на човека гласи, че всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му. Тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници. От друга страна, член 29 гласи, че всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е длъжен да осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и да удовлетвори справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.

Ясно е, че границата между двете основни човешки права – на изразяване на мисълта и на зачитане достойнството на другия, е изключително плаваща. Всъщност, свободата стига дотам, докъдето словото зачита достойнството.

Обединени в многообразието

Задълбочаващото се разделение между хората в Европа поставя на изпитание основните принципи на Европейската общност. След установяването на мирна и обединена Европа, никой от нас не е подозирал, че свободата и равенството на всички народи от Стария континент ще бъдат под въпрос. Факт е обаче, че крайно десните политици започват да придобиват популярност, печелят последователи, респективно и избори. Това води до международна и вътрешно-държавна сегрегация, изяждаща постигнатите резултати на демокрацията. Къде ще спре процесът по поставянето на граници, зависи нас.

Право  Vs. Задължение

Необходимо е зачитането на човешките права и свободи да продължи да бъде основно верою за всеки от нас. Редно е да бъдем толерантни, за да умеем да делим общото. За да съхраним общото обаче, е редно да спазваме и задълженията, които имаме към него, защото противното води до свободия, предвестник на хаоса.

Предизвиквам Калин Каменов също да се включи с позиция по темата.

Victory for Varna – ден до финала

VARNA2019_COVER_#SUPPORT_B

Само два дни делят Варна от решението на международната комисия, избираща българския град – Европейска столица на културата през 2019 година. На финал сме с трима съперници – София, Пловдив и Велико Търново, като всеки претендент за титлата имаше възможността да представи визията си за средище на европейската култура в рамките на ни повече, ни по-малко от 9 часа. Далеч съм от мисълта, че в рамките на ден, преимуществата на града, приютяващ едно от трите най-големи и популярни балетни събития в света – Международен балетен конкурс Варна, могат да бъдат показани, че необозримите хоризонти, които морският бряг открива за Варна и нейните ветроходи, могат да бъдат достигнати, че богатата и пъстра история, събрана в местните музеи, може да бъде прочетена. Силно вярвам обаче, че нашите ентусиазъм, вяра, желание и възможности, могат да бъдат усетени – още с първия полъх на морския бриз, реещ се от душата на всеки варненец.

Богато минало

Археолози доказаха, че най-старото обработено златно съкровище е открито във Варна“, BBC. Да, тук е намерено най-старото обработено златно съкровище, което е едно от най-големите доказателства за солидния фундамент, върху който се развива местната култура. Кръстопът на цивилизации, Варна е средище за промяна чрез обмяна. От пристанището на морската столица отпътуват и пристигат едни от първите търговски кораби, дали основния тласък в развитието на националната икономика след освобождението на страната ни от турско робство. Тук започва първото в страната обучение по търговия и стопанство. Варна е изпълнена със съдържание – древно, богато и ценно.

Динамично настояще

Лято, плаж, море – животът ни зове. С филми, музика, танци, театър, рисунки, фотография, графити и ъндърграунд култура, Варна се превръща в летния Бряг на вдъхновението за хиляди. Животът буквално кипи. Богатият културен календар дава възможност за изява на български и чуждестранни творци, пристигащи тук за да покажат авангарда на своите творения. Международният балетен конкурс, Международните филмов, театрален, музикален и фолклорен фестивал, както и Международният фотографски салон, са само част от културния живот, които играят основна роля във възпитанието на ценности в общността – да уважиш потрудилия се, да приемеш различния и да оцениш обективно състезаващия се. Да, Варна възпитава чрез култура, като го прави динамично и с финес, особено през лятото…

 Обещаващо бъдеще

С кандидатурата си за културна столица, Варна обещава да бъде точката с най-високо културно и събитийно сгъстяване на Стария континент. Всеки един от нас ще усети промяната чрез сетивата си – ще види едни от най-модерните арт инсталации в света, ще чуе едни от най-добрите музикални изпълнители, ще вкуси от кухнята на далечни и непознати народи, ще усети аромата на екзотични цветя – ще се докосне до непознатото, носещо положителна промяна. Бъдещето обещава да бъде различно.

Със или без международна титла, Варна никога няма да спре да се развива, да създава и подарява, да открива и преоткрива, да не забравя, но и да се учи от миналото си, да бъде коректив за себе си и за света. Варна ще бъде вечна. Кръговратът на живота, на културната промяна чрез обмяна, ще продължи да се върти. Безкрайността описва Варна най-пълноценно, защото всъщност ТИ СИ ВАРНА.

Да бъдеш или не – математик в циркаджийска трупа.

IMG_4006

Над разпенилото се униние, мракота, безверие и циркаджийство, най- неочаквано изплува един варненски ученик, който може да сложи в неопетнената си длан редица български интелектуалци и “велики умове”.
Красивият ум – Христо Стайков, се отличава от своите връстници главно с енергията и желанието да създава уникалности. Под уникалности не разбирайте абстрактни творби на съвременното изкуство, а реално приложими в практиката джаджи, които с лекота биха могли да решат наболели обществени проблеми, да развиват логическата ни мисъл или просто да ни забавляват. Признакът, който ги обединява обаче е това, че те са плод на усърдния му труд, постоянство и инат. Христо е едва в 10 клас. Тепърва предстои да се изгради като личност и да развие таланта си на велик математик. Силно се надявам, че българската образователна система няма да го постави в рамките на посредствеността и зубрачеството, зад които се е окопала плашещо дълбоко. Надявам се, че хора като Христо ще бъдат двигател на промяната, която чакаме от години. Но не онази промяна в социално- икономическото ни състояние, а онзи ментален ъпгрейд, който ще ни избави от комплексарската ни орисия.

С гордост мога да заявя, че по време на срещата ни успях да взема и първото си интервю. Дано ви бъде интересно да чуете какво има да ни каже Христо, възпитаник на математическата гимназия във Варна.

Разкажи ни малко повече за проекта, с който впечатли президента Плевнелиев, а сега и Иван Портних.

Историята започна с един проект, който разработих за олимпиадата по информационни технологии. Там представих устройство, което поставено в автомобил, следи неговото местоположение и ускорение. На базата на получените данни, обработени и анализирани, се изчертава карта, която посочва къде и какви пътни неравности съществуват.

Според теб тази разработка би могла да бъде приложена в реални условия и би донесла ползи за обществото. А колко би струвала“

Не съм правил точни изчисления за това, колко би струвало практическото внедряване на устройството. За сега всичко е разработено на теоретично ниво, но в бъдеще бих могъл да доразработя идеята.

Буден ум като твоя трябва да бъде развиван. Мислил ли си къде искаш да продължиш своето образование – в България или някъде в чужбина?

Все още не съм взел окончателно решение. Запознат съм с разработките на няколко университети в чужбина, което е силен мотиватор за моето следване там. От друга страна зная, че в България също има добри възможности, които не бива да бъдат пропускани.

Зная, че освен проекта „за дупките“, ти си реализирал и много други. Приложени ли са някои от тях в практиката?

Да, един от проектите ми за олимпиадата по информатика в 8 клас беше реализиран под формата на Ipad приложение което показва връзката между математиката и картините на Мориц Ешер – холандски художник, известен с равнинните изображения на невъзможни в триизмерното пространство фигури. Мултимедийният продукт вече се ползва в редица американски училища – чрез него децата имат възможността да рисуват, без да познават в цялост математическите зависимости и симетрии.

“Не ми тежи да го подкрепям. Трудно ми е да го догонвам.”, сподели ми на финал Елеонора Павлова, научния ръководител на Христо.

00:00 – 01.01.2014 – Прераждане за Варна

Отминаха коледните и новогодишни празници. С тях си тръгнаха приповдигнатия дух и розовите очила. Останаха само главоболие и няколко излишни килограма.

Предполагам, че всеки един от вас е прекарал незабравима новогодишна нощ, заобиколен от скъпи приятели и обичани роднини.

Лично аз прекарах моята в компанията на стари, но добри и верни приятели. Освен новогодишната трапеза обаче, изживях нещо ново и непознато – обратното отброяване на площад „Независимост“ във Варна. Както казах, това е първия път, в който казах първото си „За много години“ сред толкова много хора.

Не това е най- важното, обаче. Есенцията от цялата история е, че останах силно впечатлен от шоуто, което зарадва повече от 5000 варненци. Микс от най- известните български шоу звезди изпълниха най- големите си хитове, а водещ на цялото събитие беше легендарната Елена Розберг.

Непосредствено след полунощ, небето над града беше озарено от пищна феерия от цветове. Деветминутно фойерверк шоу се разрази в небето, а специалното 3D лазерно шоу „разчупи мрака“.

С най- сърдечни благодарности към организаторите. Обещавам си, че догодина ще повторя.

Видео

Равносметка 2013

phoenixrising1Е, скъпи приятели, отминава още една година от календара на нашето пътешествие. Казвам пътешествие, защото животът за мен е точно това. Той ежедневно ни предлага нови места и хора, нови изпитания на духа и тялото, нови радости и разочарования, тревоги и опиянение. Времето, годините, са нашите учители, нашите верни другари – ментори. Както беше писала преди време моя приятелка, най- важен и труден е университета на живота. Все по- често си давам сметка, колко права всъщност е била. Устремени в самоцелно постигане на лъжовно важни цели и болезнено оправдаване на чужди очаквания и нагласи, в борбата ни да постигнем спорно важни екзистенциални победи, много често, ние хората, забравяме да живеем. Да живеем пълноценно, спрямо нашите разбирания и светоглед. Забравяме да се подготвим за най- важните изпити в безконечната житейска одисея. И така, година след година, календар след календар, времето не ни чака. Заради това е важно, в определени моменти да се обръщаме към себе си. Да направим равносметка на това, какво сме искали, какво ни е било дадено и какво сме постигнали. Важно е да погледнем с широко отворени очи, честно сърце и трезва глава.

Ето и важните неща, с които ще запомня 2013 година:

  • Януари, Дания – Да, в началото на годината бях твърдо реше и убеден, че ще живея в чужбина. Бях избрал Дания като една от най- спокойните и добре уредени европейски държави. Решението дойде бързо и убедително. Започна дълга подготовка, обмисляне на варианти, един университет, втора академия, писма, разговори и най- важното, без грам разубеденост. Така, през януари 2013 година, излетях от Варна за Копенхаген. Денят беше мразовит и мъглив. Полетът до София закъсня с близо 4 часа. В София задържаха цял самолет пълен с датчани, за да мога да се кача. Имаше нещо гнило в цялата история. Някой не искаше да заминавам. Пристигнах в Копенхаген в разгара на зимата. Не ми отне дълго време за да осъзная, че човек се чувства най- спокоен и пълноценен, когато е в собствената си държава. Колкото и да не ни се иска, предразсъдъците съществуват и в чужбина ние оставаме просто емигранти, нищо повече. Вярна е българската сентенция, че у дома и стените помагат. След кратък престой там, се върнах в България твърдо решен, че ще направя всичко възможно да се развивам в България, у дома.
  • Октомври беше май, избори 2013 – Може би много от вас недоумяват защо включвам подобно събитие в житейската си равносметка за годината. Отговорът е кратък и ясен – политиката в страната задава тона на нашето битие. Колкото и да е трудно да го проумеем, с реализирането на една или друга политика, животът ни мени курса си безвъзвратно. И ако за едни политиката е правене на пари, за други не е. Ако за едни гласът народен е висш идеал, за други е просто повод за подигравки. Моят свят, нашият свят има нужда от промяна. Но промяната не идва сама, тя се постига.
  • Август, Рила – В края на лятото предприех епично за мен пътешествие. Пътешествие, подлагащо духа и тялото на ободряващи, а понякога и на стряскащи изпитания. Пътешествие, напоено с много и дълбоки емоции. Нарекох го пътешествието на преоткриването, защото то събуди в мен една позабравена любов – обичта към планината, към природата, към първичното и чистото. Незабравими 10 дни извън „нормалния живот“. 10 дни в усамотение на духа и възпламеняване на сетивата. 10 дни на преоткриване и израстване. Неподправеността на планината събужда усещането за преходността на материалното, за липсата на стойност в наглед големите неща. Планината ни помага да видим и осъзнаем шарения панаир на суетата, в който всеки един от нас се върти ли, върти. Природата е нашето начало, нашето битие и нашия край. Трябва да се отнасяме с уважение към нея, защото ако не го правим, това означава, че не уважаваме самите себе си. Та ние сме част от природата.

След няколко дни ще посрещнем новата 2014 година. По всичко личи, че тя няма да бъде лека. Предстоят ни много битки. 2014 ще постави на изпитание настоящия морал и ще определи посоката на развити на цяла Европа и Света.

В личен план си поставям няколко цели, които надали ще мога да изпълня в рамките на предстоящата година, но поне ще опитам да поставя основите.

  • Ще напиша книга
  • Ще изследвам ново и непознато място
  • Ще направя фотографска изложба
  • Ще науча френски език

Пожелавам ви емоционално посрещане на новата 2014 година. Бъдете мислещи, търсещи, можещи, отстояващи, помагащи. Бъдете коректив на себе си и на околните. Давайте повече от това, което искате да получите. Бъдете промяната, която ще направи света по- устойчиво място за пътешествието на живота.

Нова генерация балкански лидери

Благодарение на The International Republican Institute , миналата седмица имах възможността да участвам в международен семинар, чиито основен лайтмотив беше изграждането на знаещи, уверени, социално- отговорни и можещи политически лидери. Заедно с мен, участие взеха представители от почти целия Балкански полуостров – Румъния, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Македония, Хърватска, Албания и Турция. Наши домакини бяха именно представителите на Турция, тъй като обучението се състоя в Истанбул.

За мен, възможността да общувам, да разменям опит и да дебатирам с хора от различни националности и религиозни убеждения, е много ценна. Кара ме да се чувствам горд от факта, че хората все по- малко поставят прегради помежду си. Примерите, които доказват тази теза бяха много, бяха видни и материални – те стояха на една маса. Ние, представители на различни националности и религиозни общности, бяхме обединени от една единствена цел – желанието ни да живеем спокойно и задружно. Да не се делим на черни и бели, на мюсюлмани и християни, на богати и бедни. Пътят към постигането на тази цел е дълъг, тъмен и стръмен. За да го преминем обаче, имаме нужда от нова генерация политици – млади, с нови ценности, абстрактно мислещи и резултатно ориентирани.

И тъй като това беше академия за млади политически лидери, ще си позволя да споделя с вас няколко мисли, които ми направиха най- силно впечатление. Използвани са в различен контекст, но са ценни и биха привели човешката умисъл в действие.

“Ако не се интересуваш от политика, политиката започва да се интересува от теб.”

“Ако отговориш на атаката, топката се връща при теб  и играта продължава. Както в тениса.”

“И вчера и днес, децата носят по една ябълка в училище. Разликата е в нейната цена.”

“Работещите решения са в шкафа. Гениалните решения могат да бъдат навсякъде.”