Съществуват ли стандарти за качество в българския бизнес?

logo

Чудя се, дали някой от вас се е замислял, защо нещата с българските производители и търговци все не се получават? Или се получават, но не така добре, както се получават с чуждестранните марки и организации? Както бях писал в един мой предишен пост, българските производители, търговци на едро и търговци на дребно, не спазват елементарни стандарти за качество на продукта, на търговските площи или пък на качеството на обслужване.

Допреди няколко дни, идеята ми беше в тази статия да представя лошия пример – БМ ресторант в Балчик, но си мисля, че е редно да дадем път на добрите примери /не само тук, а по принцип/. Лошите и без моята „подкрепя“ ще бъдат избутани от невидимата ръка.

Вече няколко пъти ми се случва да бъда клиент на най- големия варненски търговец на хранителни добавки във Варна – магазин Жълто. За положителните ми впечатления са виновни няколко постижения, по които мениджмънта видно работи, изградени са определени минимуми за качество и тези минимуми се спазват. Дори повече, тези минимуми в повечето от случаите се надскачат. Ето и част от тях:

  • Дизайн на търговската зала. Собствениците определено са наясно, че вида на търговското помещение е важен фактор при търговията на дребно. Именно поради този факт, оригиналния дизайн на магазина не е спестен. Помещението е с изчистен, минималистичен интериор, който не отклонява вниманието на купувача. Цялостната атмосфера е приятна. Няма я миризмата на мухал или пот. Продуктите са подредени прегледно и достъпно.

PanoramFFFa1 copy SMALL

  • Качество в обслужването. В тази компания максимата „продажба на всяка цена“ не е валидна. Тук фокусът е върху максималното удовлетворение на потребителя. При всяко едно посещение, клиентите получават добра, изчерпателна и преди всичко достъпна консултация. Не се спестяват факти, не се премълчават странични ефекти. Все пак се търгува с хранителни добавки, а не с чукове и пирони. Много е важен личния контакт, личното познанство с всеки един клиенти. Именно чрез познаването на индивидуалните нужди на клиентите, консултантите биха могли да дадат и предложение, съобразено с поставените ни цели, здравословното ни състояние и дебелината на портфейла. Личният контакт с всеки един клиент изгражда и лично отношение на потребителя към марката. Явно управленското тяло е осъзнало, че именно лоялните клиенти осигуряват регулярни приходи.
  • Качество на продукта. Това направление получава може би най- силно внимание от страна на мениджмънта. В магазинът не се продават продукти със съмнителен произход или с недоказано качество. Голяма част от продуктите първоначално се изпитват, а след това се пускат в продажба. Обратната връзка от страна на клиентите е важна. Чрез нея се постига и последващ контрол, контрол на вече утвърдени продукти, чието качество би могло да бъде занижено от производителя. Важно е да се отбележи, че фирмата произвежда и собствена марка хранителни добавки, които да бъдат с оптимално съотношение между цена и качество. Всеки знае, че голяма част от цената, която плащаме като потребители, е именно марката.
  • Наличие на фирмена социална отговорност. Малко са българските стопански субекти, които спазват някакви принципи на социална отговорност. Магазин Жълто регулярно подпомага различни спортни състезания и клубове. Лична кауза за собствениците на марката е подпомагането на детския спорт и детската активност. Веруюто, че добрата детската физическа и емоционална форма са важен критерии за просперираща общност, тук важи с пълни сила.

Стандартите за качество са важен фактор за устойчиво развитие на всеки един стопански субект. Ако тези стандарти не съществуват и най- важното ако не се спазват, колкото иновативна и необходима да е една организация за обществото, то тя е обречена на провал. Силите на свободния пазар са способни да изхвърлят всеки, който си позволи да спре и да си поеме  глътка въздух. С всеки изминал момент, потребителите стават все по- взискателни, все по- безкомпромисни и все по- уважаващи себе си. Колкото по- бързо българските стопански субекти осъзнаят това, толкова по- бързо български марки ще започнат да водят класациите на Forbs в България.

Advertisements

Изберете българското – мисията затруднена

Хората, които ме познават знаят, че винаги когато е възможно, предпочитам да купувам стоки, които са произведени в България.
Предпочитам стоки, които са произведени максимално близо до мен. Предпочитам стоки, които са произведени от предприятия, които реално се грижат за служителите си, реално полагат усилия да ограничат негативните ефекти от дейността си върху околната среда.
Днес ще ви дам една гледна точка за това, колко трудно е да избереш българското. Колко трудно е да намериш качествена стока и колко лесно е да кажеш “майната му” и да купиш достъпното, което в повечето случаи е и по- качественото.
Наскоро ми се наложи да обновя гардероба си. Както споменах по- горе, реших да потърся български алтернативи.
Разходих се из шопинг улиците на и Варна се сблъсках със следните абсурди.
1. Магазин “Нифел” на бул. Владислав Варненчик. Добре изглеждащ магазин, но с не дотам добре гледаща продавачка.
Жена на над средната възраст, която гледа лошо с отровно сините си очи. Както и да е, усмихнах се няколко пъти, търсейки
умилението в очите й. Ударих на камък. Оказа се, че ризите им са от некачествена материя, с лоша кройка и абсолютно
неконкурентна цена. Е, можех да направя компромис, но отношението на продавачката беше потресаващо. “Ще ти я отворя ризата да я видиш, ама ако не я купиш?” и “И втора риза ли искаш да ти отварям” са съвсем нормални реплики за жената, продаваща в този магазин.
2. Името на втория лош пример не помня, но магазинът е един от многото, предлагащи български обувки на бул. Владислав
Варненчик. Ето и част от диалога с продавачката:
– Госпожо, имате ли от този модел обувки, но в черен цвят?
– Нямам от тези в черно, но сега ще ти дам да пробваш едни други.
– Не, не, няма нужда. Аз имам критерии и само този модел отговаря на тях. Благодаря.
– Е, аз като ти казвам, че имам други модели, ти нещеш. Айде довиждане.
Тук няма да коментирам качеството на българските обувки. То е пословично.
Надявам се, ще ме разберете правилно. В никакъв случай не искам да злословя спрямо стоките, които са произведени в България. Напротив, аз вярвам, че избирайки българското, ние допринасяме за развитието на българската икономика.
Но от друга страна, връзката между производител и потребител се губи и то жестоко. Кога българските производители и търговци ще осъзнаят, че освен качествен продукт, пазарът изисква и ред други неща – промоция, цена, отношение, лоялност.
Кога българските потребители ще станат коректив за българските производители? Кога българските стоки ще получат заслуженото си място в потребителската ни кошница?
Може би когато българските производители няма да бъдат наследниците на държавните соц предприятия, а млади и образовани хора с ясна визия за развитието на производството и бранда. Хора, чиято мисия не завършва с постигането на положителн финансов резултат.
Питате се какво се случи с моите покупки? Ето го и отговора.
Отправих се към един от големите молове във Варна. Влязох в един от големите му магазини, получих необходимото внимание и отношение, избрах оптималното съотношение между цена и качество и сега нося риза, произведена в Бангладеш и обувки, произведени в Индия.
Да ми /ни/ е честито.