Пет любими места за хапване във Варна

cover

„Човек не може да мисли добре, да обича добре, да спи добре, ако не е вечерял добре“, споделя известната британска писателка Вирджиния Улф. Доказано е, че чрез приемането на вкусна и здравословна храна човек стимулира производството на серотонин, допамин и ендорфин, които хормони ни помагат да бъдем щастливи. Радост носи и самото приготвяне на храната. Независимо дали ще бъде семейна вечеря или събиране с приятели, споделената отговорност в кухнята допринася за изграждането на здрави и пълноценни връзки между хората.

В забързаното ежедневие човек трудно намира свободно време, което да прекара над котлоните, приготвяйки нещо вкусно и здравословно. Тук на помощ идват ресторантите, а напоследък и все по-популярните заведения за бързо хранене, предлагащи добро качество на конкурентни цени. Реших да споделя няколко от моите любими места, които си струва да изберете пред безвкусните замразени полуфабрикати.

 

СУПА MARKET

SupeMarket

Супа market е предпочитано място за любителите на лекия и здравословен обяд. Тук можете да откриете поне 6 вида домашно приготвена супа, традиционни италиански брускети, добре овкусени салати и здравословни десерти. В никакъв случай не пропускайте пухкавите земелки, също приготвени на ръка от майстор пекар. Обстановката е приятна и уютна. Много хора купуват от тук храна за дома, а от скоро можете да поръчате своята супа и с безплатна доставка в централния район на града. Не познавам предприемачите, но си личи, че бизнесът е семеен, създаден от хора с отношение към храната.

 

SweetThings by Anna Pavlova

SweetThings

Само за година и половина сладкарничката на Анна Павлова се превърна в нарицателно за вкусни, здравословни и ръчно изработени сладкиши и торти. Концепцията е нетипична – качествени изделия за хапване на крак, защото тук място за сядане почти няма. Това не спира стотиците клиенти, които идват заради вкуса и отношението. Анна Павлова използва стари и изпитани рецепти, пречупени през призмата на младостта и новаторството. Обикновено в края на деня всички останали десерти се разпродават на преференциални цени, за да може новият ден да започне с пресни и свежи изкушения.

 

So Fresh

SoFresh

So Fresh е едно от местата във Варна, което претърпя своеобразна концептуална еволюция, без да избяга от основната си идея – да предлага свежест и добър вкус. Първоначално собствениците залагат на нещо различно, доставяйки до дома или офиса прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове. Впоследствие бизнесът се развива, разширявайки асортимента със здравословни сандвичи, приготвени на място по модела на Subway. Днес марката се диверсифицира, разработвайки нова концепция с две нови заведения, предлагащи пълноценна домашно приготвена храна за дома, офиса или на място в уютната обстановка на So Fresh Healthy&Delicious.

 

Хлебарница „МАЙСТОР МИРО”

MaistorMiro

Пекарната на Майстор Мирослав Коларов е едно от любимите ми гурме места във Варна. В семейната хлебарница се предлагат ръчни хлябове от цял свят, за чиято направа не са използвани машини за месене и оформяне на тестото. Всичко се прави от ръцете на майстора, без мая, консерванти, оцветители и подобрители. За да бъдат хлябовете бухнали и меки, Миро използва метод на хиляди години с квас и дива мая. Любими са ми багетите с див лук и чесън, хлябът с четири вида твърди сирена и хлебчетата от семена и зеленчуци (без брашно). Хубаво е, че можете да откриете майстора и през почивните дни, но този път на фермерския пазар в града.

 

Burgero

Burgero

Добър избор за любителите на бургерите със сочно телешко месо, хрупкав бекон, ароматно сирене и свежа салата. Ако предпочитате пилешко или свинско, екипът е подготвил предложения с бавно печени меса. Всички съставки на сандвичите се приготвят на място, като отношението към детайла е пословично. Тъй като основен двигател на идеята е Петър Киров, станал известен с участието си в кулинарното шоу MasterChef, Burgero е сцена на редица кулинарни сандвич експерименти.

 

„Няма любов, по-искрена от любовта към храната“, 

Джордж Бърнард Шоу

Advertisements

Съществуват ли стандарти за качество в българския бизнес?

logo

Чудя се, дали някой от вас се е замислял, защо нещата с българските производители и търговци все не се получават? Или се получават, но не така добре, както се получават с чуждестранните марки и организации? Както бях писал в един мой предишен пост, българските производители, търговци на едро и търговци на дребно, не спазват елементарни стандарти за качество на продукта, на търговските площи или пък на качеството на обслужване.

Допреди няколко дни, идеята ми беше в тази статия да представя лошия пример – БМ ресторант в Балчик, но си мисля, че е редно да дадем път на добрите примери /не само тук, а по принцип/. Лошите и без моята „подкрепя“ ще бъдат избутани от невидимата ръка.

Вече няколко пъти ми се случва да бъда клиент на най- големия варненски търговец на хранителни добавки във Варна – магазин Жълто. За положителните ми впечатления са виновни няколко постижения, по които мениджмънта видно работи, изградени са определени минимуми за качество и тези минимуми се спазват. Дори повече, тези минимуми в повечето от случаите се надскачат. Ето и част от тях:

  • Дизайн на търговската зала. Собствениците определено са наясно, че вида на търговското помещение е важен фактор при търговията на дребно. Именно поради този факт, оригиналния дизайн на магазина не е спестен. Помещението е с изчистен, минималистичен интериор, който не отклонява вниманието на купувача. Цялостната атмосфера е приятна. Няма я миризмата на мухал или пот. Продуктите са подредени прегледно и достъпно.

PanoramFFFa1 copy SMALL

  • Качество в обслужването. В тази компания максимата „продажба на всяка цена“ не е валидна. Тук фокусът е върху максималното удовлетворение на потребителя. При всяко едно посещение, клиентите получават добра, изчерпателна и преди всичко достъпна консултация. Не се спестяват факти, не се премълчават странични ефекти. Все пак се търгува с хранителни добавки, а не с чукове и пирони. Много е важен личния контакт, личното познанство с всеки един клиенти. Именно чрез познаването на индивидуалните нужди на клиентите, консултантите биха могли да дадат и предложение, съобразено с поставените ни цели, здравословното ни състояние и дебелината на портфейла. Личният контакт с всеки един клиент изгражда и лично отношение на потребителя към марката. Явно управленското тяло е осъзнало, че именно лоялните клиенти осигуряват регулярни приходи.
  • Качество на продукта. Това направление получава може би най- силно внимание от страна на мениджмънта. В магазинът не се продават продукти със съмнителен произход или с недоказано качество. Голяма част от продуктите първоначално се изпитват, а след това се пускат в продажба. Обратната връзка от страна на клиентите е важна. Чрез нея се постига и последващ контрол, контрол на вече утвърдени продукти, чието качество би могло да бъде занижено от производителя. Важно е да се отбележи, че фирмата произвежда и собствена марка хранителни добавки, които да бъдат с оптимално съотношение между цена и качество. Всеки знае, че голяма част от цената, която плащаме като потребители, е именно марката.
  • Наличие на фирмена социална отговорност. Малко са българските стопански субекти, които спазват някакви принципи на социална отговорност. Магазин Жълто регулярно подпомага различни спортни състезания и клубове. Лична кауза за собствениците на марката е подпомагането на детския спорт и детската активност. Веруюто, че добрата детската физическа и емоционална форма са важен критерии за просперираща общност, тук важи с пълни сила.

Стандартите за качество са важен фактор за устойчиво развитие на всеки един стопански субект. Ако тези стандарти не съществуват и най- важното ако не се спазват, колкото иновативна и необходима да е една организация за обществото, то тя е обречена на провал. Силите на свободния пазар са способни да изхвърлят всеки, който си позволи да спре и да си поеме  глътка въздух. С всеки изминал момент, потребителите стават все по- взискателни, все по- безкомпромисни и все по- уважаващи себе си. Колкото по- бързо българските стопански субекти осъзнаят това, толкова по- бързо български марки ще започнат да водят класациите на Forbs в България.

Изберете българското – мисията затруднена

Хората, които ме познават знаят, че винаги когато е възможно, предпочитам да купувам стоки, които са произведени в България.
Предпочитам стоки, които са произведени максимално близо до мен. Предпочитам стоки, които са произведени от предприятия, които реално се грижат за служителите си, реално полагат усилия да ограничат негативните ефекти от дейността си върху околната среда.
Днес ще ви дам една гледна точка за това, колко трудно е да избереш българското. Колко трудно е да намериш качествена стока и колко лесно е да кажеш “майната му” и да купиш достъпното, което в повечето случаи е и по- качественото.
Наскоро ми се наложи да обновя гардероба си. Както споменах по- горе, реших да потърся български алтернативи.
Разходих се из шопинг улиците на и Варна се сблъсках със следните абсурди.
1. Магазин “Нифел” на бул. Владислав Варненчик. Добре изглеждащ магазин, но с не дотам добре гледаща продавачка.
Жена на над средната възраст, която гледа лошо с отровно сините си очи. Както и да е, усмихнах се няколко пъти, търсейки
умилението в очите й. Ударих на камък. Оказа се, че ризите им са от некачествена материя, с лоша кройка и абсолютно
неконкурентна цена. Е, можех да направя компромис, но отношението на продавачката беше потресаващо. “Ще ти я отворя ризата да я видиш, ама ако не я купиш?” и “И втора риза ли искаш да ти отварям” са съвсем нормални реплики за жената, продаваща в този магазин.
2. Името на втория лош пример не помня, но магазинът е един от многото, предлагащи български обувки на бул. Владислав
Варненчик. Ето и част от диалога с продавачката:
– Госпожо, имате ли от този модел обувки, но в черен цвят?
– Нямам от тези в черно, но сега ще ти дам да пробваш едни други.
– Не, не, няма нужда. Аз имам критерии и само този модел отговаря на тях. Благодаря.
– Е, аз като ти казвам, че имам други модели, ти нещеш. Айде довиждане.
Тук няма да коментирам качеството на българските обувки. То е пословично.
Надявам се, ще ме разберете правилно. В никакъв случай не искам да злословя спрямо стоките, които са произведени в България. Напротив, аз вярвам, че избирайки българското, ние допринасяме за развитието на българската икономика.
Но от друга страна, връзката между производител и потребител се губи и то жестоко. Кога българските производители и търговци ще осъзнаят, че освен качествен продукт, пазарът изисква и ред други неща – промоция, цена, отношение, лоялност.
Кога българските потребители ще станат коректив за българските производители? Кога българските стоки ще получат заслуженото си място в потребителската ни кошница?
Може би когато българските производители няма да бъдат наследниците на държавните соц предприятия, а млади и образовани хора с ясна визия за развитието на производството и бранда. Хора, чиято мисия не завършва с постигането на положителн финансов резултат.
Питате се какво се случи с моите покупки? Ето го и отговора.
Отправих се към един от големите молове във Варна. Влязох в един от големите му магазини, получих необходимото внимание и отношение, избрах оптималното съотношение между цена и качество и сега нося риза, произведена в Бангладеш и обувки, произведени в Индия.
Да ми /ни/ е честито.