Моите 5 аргумента в подкрепа на “ВарнаМези”

фестивал "Варна Мези"

Доста противоречиви мнения и коментари се чуха и прочетоха в публичното пространство през последните няколко дни за провелия се във Варна фестивал на балканската скара “ВарнаМези”. Със сигурност подобен тип събития имат своите привърженици и врагове, но след като лично посетих проявата съм категоричен – смятам, че Варна има нужда от подобни активности. Ето и моите 5 аргумента в подкрепа на тезата:

Имаше положителен икономически ефект
Да, подобен тип събития завъртат икономическия цикъл. Колкото по-големи са шатрите, толкова повече хора ще ги посетят, толкова и икономическият ефект за общността ще бъде по-голям. Скорошно изследване на университета в Уисконсин, САЩ, показва, че годишният икономически ефект от провеждането на Октоберфест в Мюнхен възлиза на 15 млн. щатски долара и 200 нови работни места всяка есен. Естествено, мащабът е различен, но тенденцията би могла да се повтори и тук.
Фестивалът изпълни със съдържание Морската градина 
Всяко красиво кътче в градската среда придобива допълнителна стойност, когато се изпълни с публично съдържание. Без значение дали ще бъде спортен маратон, детски игри, младежки концерт или кулинарен фестивал. Именно това придава дух и пулс на всяко пространство. По подобен начин много европейски градове организират мащабни събития в най-красивите си зелени кътчета. Типичен пример за сходен подход са ежегодния кулинарен фестивал в лондонския Риджънтс парк – Taste of London, ледените пързалки в скандинавските градини, сладоледените дни в римския парк “Боргезе” и много други.
Сплоти общността
Всеки от нас е забелязвал разликата в междуличностните отношения между хората от големите градове, където забързаното ежедневие ограничава неформалните ни контакти до минимум, и малките населени места, където връзките са много по-задушевни и непринудени. Именно липсата на усещане за сплотена общност е един от основните социални проблеми, върху който трябва да се работи. Отново ще дам пример с Обединеното кралство, където публичните власти съвсем целенасочено прилагат мерки, с които допринасят за сплотяването на т. нар. local communities. Нали си спомняте историята за вързопа с пръчки? Е, това е съвременна версия 😉
Допринесе за узряването на идеята за мащабен food fest
С всяко изминало лято нуждата от удължаване на туристическия сезон е все по-осезаема. Ако преди години първите варненски туристи са пристигали през април, то сега чартърите започват едва в края на май, а през септември всичко е приключило. За съжаление няма как да удължим астрономическото лято, за да привличаме богатите северняци, но това не ни пречи да организираме алтернативни поводи, с които да ги провокираме да ни посетят. Организирането на мащабен кулинарен фестивал е добър начин да посрещнем в морската столица почитателите на кулинарното изкуство. Ако идеята Ви се струва прекалено фриволна, погледнете какво се случва в София, а напоследък и в пловдивския Капан.
Направи варненци по-щастливи хора
Малко хора знаят, но не само шоколадът стимулира отделянето на ендорфин (т. нар. хормон на щастието). Актуалните изследвания в областта на храненето показват, че консумацията на всяка вкусна за нас храна кара мозъка ни да произвежда “щастливи хормони”. А съчетаването на вкусните картофки с пикантен червен пипер само удвоява ефекта.
Сигурен съм, че всеки би могъл да изброи също и 5 причини против, но именно в това се крие красотата на свободата. Така че, усмихнете се и бъдете щастливи!
Advertisements

Victory for Varna – ден до финала

VARNA2019_COVER_#SUPPORT_B

Само два дни делят Варна от решението на международната комисия, избираща българския град – Европейска столица на културата през 2019 година. На финал сме с трима съперници – София, Пловдив и Велико Търново, като всеки претендент за титлата имаше възможността да представи визията си за средище на европейската култура в рамките на ни повече, ни по-малко от 9 часа. Далеч съм от мисълта, че в рамките на ден, преимуществата на града, приютяващ едно от трите най-големи и популярни балетни събития в света – Международен балетен конкурс Варна, могат да бъдат показани, че необозримите хоризонти, които морският бряг открива за Варна и нейните ветроходи, могат да бъдат достигнати, че богатата и пъстра история, събрана в местните музеи, може да бъде прочетена. Силно вярвам обаче, че нашите ентусиазъм, вяра, желание и възможности, могат да бъдат усетени – още с първия полъх на морския бриз, реещ се от душата на всеки варненец.

Богато минало

Археолози доказаха, че най-старото обработено златно съкровище е открито във Варна“, BBC. Да, тук е намерено най-старото обработено златно съкровище, което е едно от най-големите доказателства за солидния фундамент, върху който се развива местната култура. Кръстопът на цивилизации, Варна е средище за промяна чрез обмяна. От пристанището на морската столица отпътуват и пристигат едни от първите търговски кораби, дали основния тласък в развитието на националната икономика след освобождението на страната ни от турско робство. Тук започва първото в страната обучение по търговия и стопанство. Варна е изпълнена със съдържание – древно, богато и ценно.

Динамично настояще

Лято, плаж, море – животът ни зове. С филми, музика, танци, театър, рисунки, фотография, графити и ъндърграунд култура, Варна се превръща в летния Бряг на вдъхновението за хиляди. Животът буквално кипи. Богатият културен календар дава възможност за изява на български и чуждестранни творци, пристигащи тук за да покажат авангарда на своите творения. Международният балетен конкурс, Международните филмов, театрален, музикален и фолклорен фестивал, както и Международният фотографски салон, са само част от културния живот, които играят основна роля във възпитанието на ценности в общността – да уважиш потрудилия се, да приемеш различния и да оцениш обективно състезаващия се. Да, Варна възпитава чрез култура, като го прави динамично и с финес, особено през лятото…

 Обещаващо бъдеще

С кандидатурата си за културна столица, Варна обещава да бъде точката с най-високо културно и събитийно сгъстяване на Стария континент. Всеки един от нас ще усети промяната чрез сетивата си – ще види едни от най-модерните арт инсталации в света, ще чуе едни от най-добрите музикални изпълнители, ще вкуси от кухнята на далечни и непознати народи, ще усети аромата на екзотични цветя – ще се докосне до непознатото, носещо положителна промяна. Бъдещето обещава да бъде различно.

Със или без международна титла, Варна никога няма да спре да се развива, да създава и подарява, да открива и преоткрива, да не забравя, но и да се учи от миналото си, да бъде коректив за себе си и за света. Варна ще бъде вечна. Кръговратът на живота, на културната промяна чрез обмяна, ще продължи да се върти. Безкрайността описва Варна най-пълноценно, защото всъщност ТИ СИ ВАРНА.

Европейското лице на Варна

99

 

Може би няма жител на морската столица, на който да не му прави впечатление промяната в града. Разкопават се улици, ремонтират се водопроводи, реновират се сгради, предприемаческата инициатива е в разцвет. Наглед все дейности без установена взаимовръзка помежду. Има обаче нещо, което събира на едно място всичко това – синьо-жълтия бранд, с който започваме да свикваме все повече и повече. Флагът на Европейския съюз стои навсякъде – по новите автобуси, по новите тролейбуси, има го по всички информационни табели на големите инфраструктурни проекти. Вижда се дори и в кафенета и сладкарници, за които разликата между медна и ПВЦ канализационна тръба е може би непонятна, но пък доставката на чиста питейна вода да бъде без прекъсване и с високо качество е от ключово значение.

Как ще ги стигнем?

Още преди присъединяването на България към Общността европейците се опитаха да ни научат да мислим проектно, да смятаме големите цифри правилно и да не си правим сметките без кръчмаря. Спорен е въпросът доколко добре си научихме урока. В периода от 2007г., когато България стана пълноправен член на ЕС, до 2012г. положението във Варна не изглеждаше да търпи промяна. Едни и същи разбити улици, едни и същи димящи икаруси и напудрен център с евтин макиаж. Именно по този лежерно-рокерски тертип преминаха първите 6 европейски години на Варна. А казват, че първите 7 са най- важни.

Ще я бъде ли промяната?

Остава ни нито повече, нито по-малко от една година до затварянето на програмния период 2007–2013 г. Едва в последната година, местната администрация успя да се включи в няколко важни проекта, чиято цел е да подобрят жизнената среда в града. За един от тях – този за достъпна градска среда, дори се наложи да бъде извънредно отворен “прозореца” за кандидатстване. Това позволи в града да влязат 4.5 млн. лв. чисти европейски пари. Именно с тях ще бъде реновирана централната градска част, ще бъде оформен и т.нар. пешеходен ринг, който ще позволи на туристите да разгледат морската столица на България по достоен европейски начин.

Красив център за туристите, удобен транспорт за местните. През 2013 г. започна реализацията и на друг ключов за Варна проект, финансиран със 110 млн. лв. европейски средства. 70 нови автобуса, високоскоростен автобусен коридор (BRT), информационна система за следене на автобусния трафик, както и система за известяване по спирките на градския транспорт, са само част от компонентите, които имат за цел да подобрят обществената услуга.

Отново по оперативна програма, но този път за екология, са и 30-те нови тролейбуса, които ще обслужват електрифицираните трасета на “Градски транспорт”. С реално измеримата инвестиция от 28 млн. лв., тролейбусният състав в морския град ще бъде обновен с по-екологични и по-икономични возила.

Какво предстои?

Новият програмен период ще предостави възможност на Варна за получаване на безвъзмездно европейско финансиране по линия на оперативна програма „Региони в растеж“. Всъщност, морската столица е градът, защитил най-широк обхват на сферите, в които може да подготвя проекти за кандидатстване през следващия програмен период. На база Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, в който са включени 165 обекта, общата проектна стойност възлиза на 686 459 105 лв. , като има и резервен списък с 40 проекта за 442 686 789 лв.

Равносметка

Практиката от последната година показва, че механизмът работи. Европейската солидарност променя облика на Варна по видим и финансово измерим начин. И, ако през 2007 г. България влезе в Европа, то през 2013 г. Европа влезе във Варна. Въпросът е докога ще остане.

Тодор Славов стана посланик на кандидатурата на Варна за Европейска младежка столица

На 15 юли, автомобилният пилот Тодор Славов заяви подкрепата си за Варна като кандидат за европейска младежка столица през 2016 година.
Пилотът реши да изрази своята съпричастност, като брандира своя състезателен автомобил с логото на кандидатурата ни. Тук държа да вметна, колко приятно изненадан съм от дизайна на логото, който е бил избран на конкурсен принцип.

DSC_0002

На самото представяне на автомобила, присъства и кметът на град Варна – Иван Портних.

„Това е страхотно решение от страна на Тодор Славов. Той е един от най-добрите български автомобилни пилоти и се радвам, че ще бъде част от хората, които ще рекламират нашата идея. Дано успеем да се преборим за тази кауза. Ще бъде фантастично за варненци, за града и за цялата страна”, заяви по време на представянето той.

DSC_0018

DSC_0029

Като всеки екип, и този на BULBET Rally Team имат свой мениджър – Владимир Гатев. Ето и неговия коментар относно кандидатурата на Варна за европейска младежка столица през 2016 година.

Лично аз заставам да кандидатурата на Варна. Впечатлен съм и от позицията на г-н Портних, който твърдо застава зад младото поколение на града ни и помага за това, то да се сдобие със самочувствието, което заслужава.

DSC_0011

DSC_0045

Да бъдеш или не, това се пита

В контекста на събитията в България през последните няколко месеца, шекспировата мъдрост звучи по- актуално от всякога. Хиляди българи избраха трънливия път към свободата – на първо място душевна, а едва след това икономическа и финансова. Хиляди българи казаха НЕ на статуквото в България. Хиляди българи прескочиха границите на собственото си предразсъдие и изразиха гражданската си позиция по площадите на страната ни.

Може би повечето от вас в този момент си казват „да, това е пътят, по който България ще излезе от коловозите, изкопани така старателно от бившите ТКЗС-та“. Може би много от вас се просълзяват, когато видят съгражданите си по улиците, обединени от една кауза – единна България.  Може би много от вас си мислят, че тази еуфория вилнее в душата на всеки един българин. Да, ама не.

Хиляди варненци показаха апатията и безразличието си към случващото се в страната ни, като не гласуваха на местните избори за кмет миналата седмица. Хиляди българи избраха да заложат на стопроцентовата печеливша карта – многоликия жокер.

Лично за мен, подобно незаемане на гражданска позиция е израз на моралното и етично падение, в което е изпаднало обществото ни. Не е нормално, градът, който беше флагман за февруарските протести, градът с многохилядните шествия, днес да бъде и градът, който показа как не се прави революция – с апатия.

Приятели, не е достатъчно да кажете НЕ. Самоцелното отхвърляне на миналото не е гарант за по- добро бъдеще. Вземете съдбата на Варна и на нашата общност в свои ръце. Бъдете част от събитията и заемете гражданска позиция днес. Гласувайте, защото ако не го направите, нямате моралното право да бъдете съдник на бъдещия ни градоначалник. Днес е денят, в който освен заветното НЕ, е време да покажем и посоката, в която искаме да насочим бъдещето си ДА.

Аз вярвам във всеки един от вас. Повярвайте си и вие.

944948_635242123157121_757179363_n

Иван Портних за съдбата на морската градина.

Зеленината е естествена фабрика за кислород – това го знае всяко хлапе. Въпросите за екологията, опазването на околната среда и чистотата на въздуха са едни от най- обсъжданите теми в обществото. Ежедневно се излъчват тревожни репортажи за природни катаклизми, документалните телевизионни канали ни заливат с екологична публицистика. Научните среди алармират обществеността за реалната опасност от покачването на глобалната средна температура. Сателитните снимки, които НАСА разпространява са красноречиви – нашата планета изнемогва. Човешкото влияние е катастрофално. И след всичката тази фактология, всъщност, знае ли всяко хлапе, че зеленината е фабрика за кислород? Може би да, може би не…

Едва в последните няколко месеца, сътресенията в публичната администрация на Варна изкараха наболялата тема за Морската градина на дневен ред. В Интернет пространството съществуват редица групи, обявяващи се в защита на най- големия парк във Варна. Само групата „Варна може да защити морската си градина“ събира близо 30 000 последователи. Смея да твърдя, че това е немалка част от активното население, което го е еня за зелените площи на Варна. Сигурен съм в това, защото тази голяма група от хора успяха да впрегнат огромна енергия в дебат, осъществяван с кандидатите за кмет на Варна.

Естествено, не всеки кандидат за градоначалник би застанал на амбразурата и би водил диалог с природозащитниците. Единствените престрашили се са Иван Портних, Чавдар Трифонов и Веселин Василев. Останалите или не умеят да боравят с компютър или въпросите за бъдещето на морската градина не ги засягат.

За мен най- пълни и достоверни бяха отговорите на Иван Портних. Харесаха ми идеите му, които са напълно реализуеми, ясен е начинът за тяхното осъществяване и най- вече, има я енергията за постигането им. Ето и част от нещата, които мисля, че е важно да се знаят:

  • Портних вижда решаването на проблема с паркираните автомобили в парка с изграждането на прилежащи паркинги в близост до градината. Според интегрирания план за градско възстановяване и развитие, проектите за паркинги в близост до морската градина ще бъдат приоритетни. Финансирането ще дойде от Европейския съюз. За да бъде постигната тази цел, Портних предвижда и специален екип към администрацията, който да се грижи за съставянето на конкурентни проекти.
  • Проблемът със застрояването е вече наполовина решен. След ожесточената борба за приемането на ОУП /Общ устройствен план/ на Варна, територията между Морска гара – Варна и Евсиноград вече е оцветена в зелено. Тоест, тази територия е обявена за парк, където строителството е забранено. Да, вече има издадени разрешителни за строеж от старата администрация, но само с нашата активна гражданска позиция, можем да постигнем консенсус с инвеститорите и проектите да не бъдат реализирани.
  • Алея първа е трън в очите на много варненци. Ще си позволя да цитирам отговора на Портних: „Факт е, че Алея първа не влиза в парка по силата на това, че проектът е разположен на територии, образувани чрез натрупвания на земна маса след построяването на буните. Или поне такова беше становището на магистратите? Алеята не влиза нито в така наречената историческа част на парка, не е и в зеленото на Морската според ОУП.“ Ето какво включва подробния устройствен план, приет преди 7-8 години: „укрепване на ската, канализация, електроснабдяване, водоснабдяване и  дори осигуряване на централно отопление чрез геотермални води на целия район, 5-етажни хотели, пристанище, конферентен център.“
  • Според Иван Портних, община Варна разполага с достатъчно средства за облагородяване на морската градина и нейната последваща поддръжка. Ключов момент тук е, тези пари да се използват по предназначение и да не се разхищават. От друга страна, със средства от ЕС, могат да бъдат обновени парковите пространства на север от Шокъровия канал.
  • Лично за мен, един от най- важните приоритети е  незабавното възлагане на паркоустройствен план за цялата Морска градина, както и – отново неотложно – на регистър на зелените площи в града. Щастлив съм, че тук идеите ни с Иван Портних се препокриват. Според него, „само така не просто ще запазим съществуващите, но и ще имаме основание да питаме и търсим къде са компенсторните озеленявания на инвеститорите, например.“

Социалните мрежи са добро място, където ние, гражданите, можем да питаме, искаме и търсим резултати. Преди няколко месеца, над 20 000 човека скандираха пред сградата на общината, че искат прозрачно управление. Е, скъпи съграждани, тази прозрачност започва да ни бъде давана от т.н ново поколение политици.

256x304

Бъдещи творчески планове за Варна

От известно време насам, много често с мои приятели и познати обсъждаме различни възможности за развитие на културния живот във Варна. Говорили сме си, че имаме необходимост от единен културен календар, който да събира, оптимизира и рекламира активностите в областта на изкуството. Говорили сме си също, че имаме нужда от дългосрочна стратегия, която да дефинира желаните насоки за бъдещо развитие. Плюсовете от формулирането на дългосрочна визия са безбройни. За мен най- големия плюс е, че чрез наличието на дългосрочна стратегия, ще се осигури приемственост.

Освен по- сериозните ангажименти, които биха могли да бъдат поети от бъдещия кмет на Варна, могат да бъдат реализирани и такива, които не изискват толкова много. Ето и няколко свежи идеи, които са заимствани от други места по света.

GalleryInMetro1moscow_art_gallery_640_10moscow-metro-concert-museum_5

Първото предложение е заимствано от Москва и московското метро. Моето предложение е, част от изоставените вагони в индустриалната зона на Варна да бъдат превърнати в алтернативни арт пространства, където да бъдат организирани временни и постоянни изложби. Мисля че разполагаме с достатъчно свободни вагони, които всеки един от нас е виждал, минавайки по ул. Девня.

Ideas-City2-537x262

Второто предложение е за открити арт пространства, където главно през летния сезон да се организират изложби за варненци и гостите на града. Идеята тук е главно да се представя алтернативно изкуство, като се избяга от рамката на традиционните затворени художествени галерии. Разполагайки подобна “шатра” в центъра на града, изкуството ще стигне до много по- голяма аудитория.

Leake-Street-tunnel-1

Третото ми предложение е взаимствано от идея, която Иван Йоргакиев спомена на среща на Младежки ГЕРБ – Варна. Идеята е грозните варненски подлези да бъдат превърнати в сцена на уличното изкуство. Във Варна има достатъчно добри майстори на графити, чиито произведения са достойни да бъдат показани по подобаващ начин.

Opera-House-in-Copenhagen

Четвъртото ми предложение е просто за разкош. Много искам да си имаме голяма оперна зала на брега на варненския залив. Примери по света много, но за мен най- красива е операта в датската столица Копенхаген. Може би ако станем европейска столица на културата, ще се намерят пари и за подобен проект.