Иван Портних за съдбата на морската градина.

Зеленината е естествена фабрика за кислород – това го знае всяко хлапе. Въпросите за екологията, опазването на околната среда и чистотата на въздуха са едни от най- обсъжданите теми в обществото. Ежедневно се излъчват тревожни репортажи за природни катаклизми, документалните телевизионни канали ни заливат с екологична публицистика. Научните среди алармират обществеността за реалната опасност от покачването на глобалната средна температура. Сателитните снимки, които НАСА разпространява са красноречиви – нашата планета изнемогва. Човешкото влияние е катастрофално. И след всичката тази фактология, всъщност, знае ли всяко хлапе, че зеленината е фабрика за кислород? Може би да, може би не…

Едва в последните няколко месеца, сътресенията в публичната администрация на Варна изкараха наболялата тема за Морската градина на дневен ред. В Интернет пространството съществуват редица групи, обявяващи се в защита на най- големия парк във Варна. Само групата „Варна може да защити морската си градина“ събира близо 30 000 последователи. Смея да твърдя, че това е немалка част от активното население, което го е еня за зелените площи на Варна. Сигурен съм в това, защото тази голяма група от хора успяха да впрегнат огромна енергия в дебат, осъществяван с кандидатите за кмет на Варна.

Естествено, не всеки кандидат за градоначалник би застанал на амбразурата и би водил диалог с природозащитниците. Единствените престрашили се са Иван Портних, Чавдар Трифонов и Веселин Василев. Останалите или не умеят да боравят с компютър или въпросите за бъдещето на морската градина не ги засягат.

За мен най- пълни и достоверни бяха отговорите на Иван Портних. Харесаха ми идеите му, които са напълно реализуеми, ясен е начинът за тяхното осъществяване и най- вече, има я енергията за постигането им. Ето и част от нещата, които мисля, че е важно да се знаят:

  • Портних вижда решаването на проблема с паркираните автомобили в парка с изграждането на прилежащи паркинги в близост до градината. Според интегрирания план за градско възстановяване и развитие, проектите за паркинги в близост до морската градина ще бъдат приоритетни. Финансирането ще дойде от Европейския съюз. За да бъде постигната тази цел, Портних предвижда и специален екип към администрацията, който да се грижи за съставянето на конкурентни проекти.
  • Проблемът със застрояването е вече наполовина решен. След ожесточената борба за приемането на ОУП /Общ устройствен план/ на Варна, територията между Морска гара – Варна и Евсиноград вече е оцветена в зелено. Тоест, тази територия е обявена за парк, където строителството е забранено. Да, вече има издадени разрешителни за строеж от старата администрация, но само с нашата активна гражданска позиция, можем да постигнем консенсус с инвеститорите и проектите да не бъдат реализирани.
  • Алея първа е трън в очите на много варненци. Ще си позволя да цитирам отговора на Портних: „Факт е, че Алея първа не влиза в парка по силата на това, че проектът е разположен на територии, образувани чрез натрупвания на земна маса след построяването на буните. Или поне такова беше становището на магистратите? Алеята не влиза нито в така наречената историческа част на парка, не е и в зеленото на Морската според ОУП.“ Ето какво включва подробния устройствен план, приет преди 7-8 години: „укрепване на ската, канализация, електроснабдяване, водоснабдяване и  дори осигуряване на централно отопление чрез геотермални води на целия район, 5-етажни хотели, пристанище, конферентен център.“
  • Според Иван Портних, община Варна разполага с достатъчно средства за облагородяване на морската градина и нейната последваща поддръжка. Ключов момент тук е, тези пари да се използват по предназначение и да не се разхищават. От друга страна, със средства от ЕС, могат да бъдат обновени парковите пространства на север от Шокъровия канал.
  • Лично за мен, един от най- важните приоритети е  незабавното възлагане на паркоустройствен план за цялата Морска градина, както и – отново неотложно – на регистър на зелените площи в града. Щастлив съм, че тук идеите ни с Иван Портних се препокриват. Според него, „само така не просто ще запазим съществуващите, но и ще имаме основание да питаме и търсим къде са компенсторните озеленявания на инвеститорите, например.“

Социалните мрежи са добро място, където ние, гражданите, можем да питаме, искаме и търсим резултати. Преди няколко месеца, над 20 000 човека скандираха пред сградата на общината, че искат прозрачно управление. Е, скъпи съграждани, тази прозрачност започва да ни бъде давана от т.н ново поколение политици.

256x304

Advertisements

Хранителните кооперативи

По време на краткосрочната ми одисея в датската столица – Копенхаген, силно впечатление ми направиха хранителните кооперативи, които придобиват все по- голяма популярност. Питате се какво представляват? Накратко, това са социални обединения, чрез които хората се сдобиват с хранителни продукти, но не хранителни продукти като тези от големите супермаркети, а тези, които сами произвеждат, по биологичен начин. Обикновено, всеки член на кооператива е задължен да покрива определен норматив от часове в производство на продуктите, за да има възможността да ги използва след това. В други случаи, се налага и заплащането на малка такса.
Ето тук можете да видите кратък репортаж, представящ един от кооперативите в Копенхаген.

Една връзка във Facebook ме провокира да напиша тази публикация. С най- голяма радост установих, че в България също започват да се зараждат подобни кооперативи. Казвам, че са подобни, защото идеята е малко изменена, но основата е запазена. И понеже съм сигурен, че думата кооператив поражда негативни асоциации в главите ви, ще кажа само, че в обединението на производители под една обща идея, няма нищо лошо. Факта, че преди известно време, в България хората са били принуждаване със сила да вкарват стопанствата си в тях, не ги прави лоши.

Та ето няколко положителни ефекта от създаването на подобен тип коопериране между хората:

На първо място, това ще засили социалната кохезия. Факт е, че когато хората имат обща цел и ясна визия за постигането й, то мотивацията им е естествена и води само и единствено до положителен ефект. Този ефект се изразява в по- добра социална среда, по- здрави взаимоотношения и по- продуктивни комуникация.

На второ място, кооперирането позволява на хората да подобрят хранителните си навици. Несъмнено, въвличането в подобна дейност отключва инстинктивната човешка жажда за знание. Хората започват да проучват начините за отглеждане на дадена култура, какви са нейните характеристики, какво е влиянието й върху организма ни и околната среда. Това води до изграждане на една по- здравословна и близка до естествената ни природа диета.

На трето място, органичното земеделие спомага за развитието на устойчивото производство на хранителни продукти. Факт е, че голяма част от конвенционално произведените хранителни продукти, в повечето случаи са вредни не само за нашия организъм, но и за околната среда. Всички препарати, изкуствени торове и пестициди увреждат почвата и водят до нейната ерозия. Доказано е, че до 50 години, конвенционалното земеделие ще унищожи плодородието на почвите. Тогава, продоволствената криза ще придобие съвсем различни измерения, а концерни като Монсанто ще бъдат обявени за терористични организации.

Ще се радвам да чуя и вашите предложения, с какво са полезни хранителните кооперативи. И още по- радостен ще бъда, ако моята статия ви провокира да станете част от идеята, чиято върховна цел е да подсигури по- добро настояще и съществуващо бъдеще.