Моментите на криза са време за крачки напред

Обичам Шенген
Днес се навършват 21 години от влизането в сила на споразумението от Шенген – безспорно едно от най-ценните постижения на следвоенна Европа!
Този успех обаче е поставен пред изпитанията днешния ден. Вярвам, че цивилизована Европа няма да позволи фундаменталните й ценности да бъдат подменени. Моментите на криза са време за крачки напред. Отстъплението е за слабите.
Advertisements

Хедонистична Европа преви гръб под тежестта на нетолерантната етика

Свободата, равенството и братството звучат някак „остаряло“ в рефрена на новата революция. Аллах Акбар

Свобода, равенство, братство

Възпламеняващ сблъсък на цивилизации тресе не само Стара Европа, а целия свят. Хиляди войници, идеалисти, терористи, анархисти или прости активисти са изопнали нерви и сухожилия един връз друг, отстояващи своите права, принципи и морал. Светът е във война. Резултатът – американската мечта се оказа неосъществима реалност, големият брат се преобрази в застаряващ и грозен чичо, а желязната лейди се тресе от криза на средната възраст. Устоите на света са поставени на изпитание – такова, което ще преобърне представите ни за бъдещето наобратно.

Ситуацията е ясна. Ако не е – все по-често ще ни се прояснява. Въпросът е готови ли сме да влезем в нея по начин, по който планът минимум да бъде оставане на същото положение? И тук нямам предвид доколко добре са оборудвани нашите армии, а доколко сме склонни да преосмислим етиката и морала, за които твърдим, че са най-стари на света. Хедонистична Европа преви гръб под тежестта на нетолерантността на „третия свят“. Свободата, равенството и братството звучат някак „остаряло“ в рефрена на новата революция. Аллах Акбар…

Притъпи ли инстинкта ни за самосъхранение Просвещението? Направи ли ни уязвими и неподготвени за заплахите на непросветените? Превърна ли ни в бездушевни консуматори? Според мен – да. Цивилизована Европа се оказа неподготвена да посрещне нецивилизованите изпитания на днешния ден. И няма нужда да чакаме уроците на историята за да анализираме последствията. Те са видим. Важно е да действаме сега, в момента, когато постиженията ни са поставени под въпрос. Време е Европа да прояви отново характер. Ако е забравила как, нека си спомни. Нека си спомни, че всички пътища тръгват оттук. И само достойните могат да се върнат.
Звучи надменно? Сега това е полезно….

 

Европейски хоризонти 2014-2020

European-Parliamen_1962215b

На прага сме на новия програмен период 2014-2020г. – време, в което благодарение на европейската солидарност в българската икономика трябва да бъдат инвестирани общо 7.6 млрд. евро финансиране по линия на политиката на сближаване. Отделно от това трябва да бъдат получени 2.3 млрд. евро за развитие на селските райони и 88 млн. евро за рибарство и морско дело. Важно е да отбележим, че сумите са рамкови, а от нас зависи доколко успешно ще запълним отделните квадратчета. Въпрос на воля, професионална експертиза и добро лоби. Както вече писах, Варна беше своеобразен флагман в черната класация на европейците – 5 години европейска дупка. Всички вече усещат западния вятър на промяната, елегантно финтирал студения северняк. J

Според сключеното с Брюксел в средата на август т.г. споразумение за партньорство между България и ЕС, финансовите средства са разпределени в общо 5 структурни и инвестиционни фонда – Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд, Кохезионен фонд, Европейски фонд за морско дело и рибарство и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони.

Общо седем пък са оперативните програми, през които различните типове бенефициенти ще могат да кандидатстват за европейските финанси.

  • ОП „Околна среда“ – подпомага секторни политики в областта на водите, отпадъците, биологичното разнообразие и НАТУРА 2000, както и други политики по околна среда и изменение на климата.
  • ОП „Региони в растеж“. Може би най-близката до гражданите оперативна програма, подпомагаща устойчивото и интегрирано градско развитие, регионалните образователна, здравна, социална и пътна инфраструктури, регионалния туризъм, превенцията на риска и техническата помощ.
  • ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ – финансира мащабни инфраструктурни проекти от общонационално и общоевропейско значение.
  • ОП „Иновации и конкурентоспособност“ . Приоритетни за програмата ще бъдат предприемачеството, експортния и производствен потенциал, технологичното развитие и иновациите, конкурентоспособността и продуктивността на предприятията, зелената и ефективна икономика, енергийните технологии и енергийната ефективност на предприятията .
  • ОП „Развитие на човешките ресурси“. Програмата има за цел да подобри достъпа до заетост и качеството на работните места.
  • ОП „Добро управление“. Чрез програмата се финансират проекти, свързани с дейността на централната, областната и общинската администрация, структурите на съдебната система и неправителствените организации. Цели се постигане на по-висока ефективност, ефикасност, резултатност и прозрачност.
  • ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“. Последна, но може би най-важна програма, тъй като финансира научни изследвания и проекти, свързани с технологично развитие – един от приоритетите на европейската стратегия за развитие на Общността до 2020 година.

В заключение – Европа инвестира достатъчно всеобхватно и мащабно в България. Доколко всеки един от нас ще инвестира в Европа, България и най-вече в себе си, зависи само и единствено от самия него. С други думи, инвестирай за да получиш.