Правенето е въпрос на желание, не на възможности

 

2

Тази нощ разказвах. Разказвах за миналото на Варна, Европа и Света. В нощи като тази е добре човек да бъде не в Лондон и неговия Британски музей, нито пък в Париж и Лувъра, а във Варна и нейния Археологически музей. Все пак тук се намира най- старото златно съкровище в света. Тук са и златните накити, чиято детайлност буди възхищението на всеки. Именно тази ювелирност предизвика възхитата на Ева Паунова и нейния екип, на които бях своеобразен гид.

Реших да ви представя Ева, защото тя е един от най- младите политици, които познавам. Завършила бакалавърска степен по международни отношения и бизнес администрация в Американския университет „Джон Кабот“ в Рим, тя е пример за това как успехът на младите не се дължи на възможностите, а на желанието. Винаги съм твърдял, че младостта не трябва да се смята за порок. Само младите хора могат да си позволят да бъдат идеалисти – да правят нещата по своему, без да се съобразяват с безумните стени, които времето и опита градят. Младите притежават онази дързост, която мъдростта убива. Именно тя е двигателят, който прави невъзможните наглед неща да се случват.

Бях впечатлен – от непосредствеността, от знанието, от енергията. България и Европа имат нужда от политици като нея. Хора, който не говорят за нещата, а ги карат да се случват. Правят ги зад светлините на прожекторите, но ги правят с идеята, че допринасят за развитието – собственото и това на общността.

Мисля си, че в цялата случката има символика. Когато човек е изправен пред избор, той има нужда от пример, вдъхновение и сила, които да го преведат през трудностите на деня. Днес минало и бъдеще се събраха – мъдростта на хилядолетната история и дързостта на младежта. Именно от това има нужда Европа.

1

 

Advertisements

Да бъдеш или не – математик в циркаджийска трупа.

IMG_4006

Над разпенилото се униние, мракота, безверие и циркаджийство, най- неочаквано изплува един варненски ученик, който може да сложи в неопетнената си длан редица български интелектуалци и “велики умове”.
Красивият ум – Христо Стайков, се отличава от своите връстници главно с енергията и желанието да създава уникалности. Под уникалности не разбирайте абстрактни творби на съвременното изкуство, а реално приложими в практиката джаджи, които с лекота биха могли да решат наболели обществени проблеми, да развиват логическата ни мисъл или просто да ни забавляват. Признакът, който ги обединява обаче е това, че те са плод на усърдния му труд, постоянство и инат. Христо е едва в 10 клас. Тепърва предстои да се изгради като личност и да развие таланта си на велик математик. Силно се надявам, че българската образователна система няма да го постави в рамките на посредствеността и зубрачеството, зад които се е окопала плашещо дълбоко. Надявам се, че хора като Христо ще бъдат двигател на промяната, която чакаме от години. Но не онази промяна в социално- икономическото ни състояние, а онзи ментален ъпгрейд, който ще ни избави от комплексарската ни орисия.

С гордост мога да заявя, че по време на срещата ни успях да взема и първото си интервю. Дано ви бъде интересно да чуете какво има да ни каже Христо, възпитаник на математическата гимназия във Варна.

Разкажи ни малко повече за проекта, с който впечатли президента Плевнелиев, а сега и Иван Портних.

Историята започна с един проект, който разработих за олимпиадата по информационни технологии. Там представих устройство, което поставено в автомобил, следи неговото местоположение и ускорение. На базата на получените данни, обработени и анализирани, се изчертава карта, която посочва къде и какви пътни неравности съществуват.

Според теб тази разработка би могла да бъде приложена в реални условия и би донесла ползи за обществото. А колко би струвала“

Не съм правил точни изчисления за това, колко би струвало практическото внедряване на устройството. За сега всичко е разработено на теоретично ниво, но в бъдеще бих могъл да доразработя идеята.

Буден ум като твоя трябва да бъде развиван. Мислил ли си къде искаш да продължиш своето образование – в България или някъде в чужбина?

Все още не съм взел окончателно решение. Запознат съм с разработките на няколко университети в чужбина, което е силен мотиватор за моето следване там. От друга страна зная, че в България също има добри възможности, които не бива да бъдат пропускани.

Зная, че освен проекта „за дупките“, ти си реализирал и много други. Приложени ли са някои от тях в практиката?

Да, един от проектите ми за олимпиадата по информатика в 8 клас беше реализиран под формата на Ipad приложение което показва връзката между математиката и картините на Мориц Ешер – холандски художник, известен с равнинните изображения на невъзможни в триизмерното пространство фигури. Мултимедийният продукт вече се ползва в редица американски училища – чрез него децата имат възможността да рисуват, без да познават в цялост математическите зависимости и симетрии.

“Не ми тежи да го подкрепям. Трудно ми е да го догонвам.”, сподели ми на финал Елеонора Павлова, научния ръководител на Христо.

Иван Димитров – за да си общественик е нужен авторитет

Дойде ред и за втория гост в блога ми. С Иван Димитров се познаваме от първите ни студентски години в Икономически университет – Варна. Иван е човек, с който съм разработил много проекти. Иван е човек, който е способен да ме побутва, докато изкачвам връх Мусала. Иван е човек, който ме учи на SEO 🙂 Иван е човека който често “засява” дълбоки мисли в главата ми, карайки ме да виждам повече различни точки. Иван е човек, от който можеш да се учиш.

След Денислав, дойде ред и ва Иван да сподели мнение относно обществениците в българското общество…

 

1 1. Какъв смисъл влагаш в понятието “общественик”?

За мен, общественикът е човек знаен и ангажиран с процесите в обществото. Общественикът трябва да бъде уважаван и да дава пример с поведението си. Той разбира се трябва да носи и отговорността от това. Да е способен да вижда общата картина и бъдещите тенденции. Лично според мен, общественикът трябва да е признат сред множеството. Той трябва да е постигнал значими резултати и доказал се в собственото си поле на изява. Човек можещ да се грижи за себе си, за семейството си (важно е общественикът да е семеен) и с обширен житейски опит. Накратко, „общественик” не може да е основно занимание, както и на хора с малко или никакви лични постижения и често със съмнителен морал.

 2. Как се става общественик?

Чрез авторитет. Гражданите трябва да го/я припознаят като личност с мнение, което е значимо и е обединяващо за голяма група от хора.

В момента е трудно да намерим обществена личност, около която да се обединим, но не е невъзможно. Добрият пример, а именно това са обещствениците, не е толкова очевиден. Вазов и сбирката под балкона му е пример за общественика и влиянието му. Талев е бил общественик. По време на престоя си в комунистическите лагери, част от работата му е вършена от други хора, защото той е бил прекалено слаб. Останалите обаче са го уважавали и са му помагали. Това е влиянието на общественика. Днес добрият пример съществува в живота, но рядко в медиите. На общественика му е необхудима трибуна, но на модерните трибуни не са й необхудими общественици, в истинския смисъл на думата. Хора, които да са пример с думите и действията си, с живота си. Учил, успял в личния си живот, възпитан, осъзнат гражданин, носещ правата и задълженията си. Човек, който цели благото на общесвото чрез индивидуалния си добър пример. Човек събиращ позитивите на множеството в себе си и поставяйки ги на пиадестал пред всички, като постижима цел. Общественикът за мен е силна фигура, която да бъде припозната от гражданите като еталон и носител на морал, ред и цялостна култура. Общественикът трябва и да прозорлив. Изобщо, да си общественик не е лесна работа.

Тези хора не трябва да са представители на обществото пред институциите. Те трябва да представят себе си пред институциите и да дават пример на останалите с действията си. Евентуално, те може да получат и обществената подкрепа. Цвета на нацията, търсещ и отстояващ правата си е пример, който ще бъде последван и от останалите граждани.

 

3. Трябва ли т.н. “общественици” да бъдат обществени представители пред институциите?

Представителство на гражданите пред институциите, които първоначално са избрани от същите гражданите звучи грешно дори в изречение, а какво остава като действие. Гражданите могат да изразят себе си по различни начини, дори с протести, но трудно може една личност да се изведе като представител. Възможно е, но е трудно да стане по легитимен и морално коректен начин.

За мен общественик може да е всеки акьор, певец, политик, журналист, спортис, познат бизнесмен и тн. Всеки популярен човек, заемащ обществена позиция по актуални въпроси с думи и действия и получаващ подкрепа и доверие от гражданите вероятно е общественик.

 

2

Денислав Георгиев за обществото и “обществениците”

Е, приятели, дойде ред и в станиславстилянов.ком да има място за гости, които да споделят своите виждания за темите, които вълнуват мен, надявам се и вас.

Щастлив и горд съм, че именно Денислав Георгиев ще “поведе хорото”. На него именно дължа вдъхновението за създаването на този блог. Запознахме се в началото на миналата година. От този момент, с всеки изминал ден се убеждавам, че това е човек от който винаги има какво да научиш, спокоен си да споделиш, а проявеното разбиране е гарантирано.

149542_1647678105723_972623_n

Тамата, за която говори Денис ме вълнува от няколко седмици. За обществениците иде реч в цялата раздумка, като петте ми въпроса са получили точни, ясни и задълбочени отговори. Приятно четене 🙂

1. Какъв смисъл влагаш в понятието “общественик”?
Хубаво е да направим разграничение между обществено познат, обществено полезен и обществено значим. Публичността се постига много лесно – особено ако има кой да те побутне в началото. Обществено полезен е всеки, който като си върши работата създава някаква добавена стойност и за обществото. Отвъд неговата лична печалба. Обществено значим е този, който вече е направил толкова много за обществото, че ако утре умре или просто се пенсионира ще кръстят поне една улица на негово име.
В този ред на мисли общественик за мен е човек, който оставя за обществено ползване от своята енергия, време или ресурси. Прави го не епизодично и кампанийно, а устойчиво, планирано и дългосрочно.
2. Как се става общественик според теб?
“Дела трябват, а не думи” – позволявам си да цитирам Апостола.
Но мога да цитирам и “Колега” на Ъпсурт:
“В Парламента да лапаш пишки е бизнес.
Нали ги видех – общественици,
некои курви направиха много пари.”
3. Каква е сегашната роля на “обществениците” в обществото?
Голяма част са се самонабедили за общественици или са назначени. Криейки се зад лозунги и заучени фрази прокарват лични или корпоратвини интереси. Особено видно бе това на протестите преди година – партиите излъчиха граждани, които трябваше да станат общественици и … да изпълняват задачи на самите партии. Като добавим, че има твърде много публичност около нас. Всичко е медия и всичко е свързано. Като добавим комерсиалния елемент и личната наглост на много хора се оказва, че има твърде много публични личности. Проблемът не е, че са много – а че не дават никаква добавена стойност.
Т.е. пълно е с фалшиви герои, и свестните и читави граждани – искащите да допринесат реално за обществото остават в страни от мейн стрийм медиите и от очите на хората В тази постановка – България 2014 за тях не е предвидена значима роля.
4. А трябва ли да бъде друга?
Би било хубаво ако обществото и медиите ясно разграничават кой е обществено полезен и кой просто поради някакви обстоятелства е известен. Това би насърчило много повече хора да работят в полза на обществото. Според мен основния им мотиватор на тези хора е именно общественото признание. Не облаги, награди или прокарване на интереси. Трябва да се научим да ги разпознаваме и оценяваме.
5. Трябва ли т.н. “общественици” да бъдат обществени представители пред институциите?
Всеки трябва да има глава на раменете и да се представя сам пред институциите. Но ролята на обществениците е да видят първи неправдата, да обединят хората да си потърят правата, да дадат идея какво ново може да се направи/изисква от институциите. Не с представителство, а с водачество могат да са полезни. Иначе излиза, че искат да изземат (окупират) общественото мнение и енергия и лесно да го моделират според своите желания или интереси.

Денислав Георгиев