В Капана на Паваж

pavaj

Вкусна храна, уютна атмосфера, благ стопанин и усмихната домакиня са четирите основни условия за едно приятно „гости“. Именно това усещане изживява всеки попаднал в Капана на Паваж. Ресторант Паваж е №1 в класацията на световния туристически портал TripAdvisor за античен Пловдив, привличащ със своята неангажираща обстановка, семпла до съвършенство храна, и не на последно място с усещането за гостоприемство.

pavaj 3

Историята на ресторант Паваж е интересна и пленителна. За всеки любител на кулинарното изкуство проектът е сбъдната мечта – да сътвориш свое място, в което да твориш вкусове и изживявания. Създателите Мадлен и Райчо Маркови преминават през всички етапи, за да достигнат до крайния резултат, почти винаги определян като съвършен. За романтичните натури ще вметна, че в началото на тази история двамата носят различни фамилии. Дали искрата е пламнала в процеса, или огънят е бил поддържан отпреди, кибер пространството мълчи. Отговорът на тази загадка е добър повод да им отидете на гости. Почти е сигурно, че ще можете да зададете въпроса си директно, тъй като двамата изживяват проекта си на място.

pavaj 2

„Определено Паваж е най-добрата възможност да прекараш вкусна вечер с приятели“, красноречиво описва ресторанта един от стотиците му посетители. И това не е случайно. Майсторите в кухнята зареждат рафтовете ежедневно, тъй като използват само пресни и охладени продукти. През лятото на помощ идва и собствена зеленчукова градини в с. Избеглии, за която се грижи бащата на Райчо. Менюто е кратко, но съдържателно и авторско. Творческото начало е заложено дори в имената на ястията – емблематичните кюфтета на Мими Иванова, салатата от софийското равно поле, и редица други „душевни благини“. Винената листа е съставена с отношение към детайла. Подбрани са единствено малки български изби, придаващи значение на всяка своя бутилка, напълнена по възможност най-близо до мястото на своето отваряне. Отговорността към местната общност прозира и зад избора на готвачите – повечето от тях идват от местния кулинарен университет, често без стаж, но с желание и свежи идеи.

Опитът на Мадлен в маркетинга и рекламата очевидно е спомогнал при създаване на изживяването Паваж. Собствениците ясно осъзнават тенденцията, че задоволеното небце е задължително, но вече недостатъчно условие за успех в F&B бизнеса. В епохата на 24-часовите телевизионни канали за храна, напитки и гурме пътешествия, клиентът определено и вдигнал мизата на своите очаквания. Храненето се превърна в ритуал. Заради това двамата с Райчо залагат на минималистична, но ясна и печеливша концепция за изживяване чрез всички сетива. Основен проводник на този заряд са младите и винаги лъчезарни членове на екипа, работещ в салона. Атмосферата е присъща за малкия занаятчийски квартал в града под тепетата – непринудена, но изпълнена с история във всеки детайл.

pavaj1

Своето бъдеще Паваж вижда някъде между традициите и новаторството. Ресторантът не иска да избяга от идеята да бъде място, на което да желаеш да се върнеш заради онова ястие, което е най-вкусно и перфектно от години. Същевременно Мадлен и Райчо виждат своето свободно време като възможност за творчество изпълнено в чиния. Амбициозен план, успехът на който вярвам, че всички ще следим с интерес.

Снимки:

Стоян Георгиев, Facebook

Advertisements

Моите 5 аргумента в подкрепа на “ВарнаМези”

фестивал "Варна Мези"

Доста противоречиви мнения и коментари се чуха и прочетоха в публичното пространство през последните няколко дни за провелия се във Варна фестивал на балканската скара “ВарнаМези”. Със сигурност подобен тип събития имат своите привърженици и врагове, но след като лично посетих проявата съм категоричен – смятам, че Варна има нужда от подобни активности. Ето и моите 5 аргумента в подкрепа на тезата:

Имаше положителен икономически ефект
Да, подобен тип събития завъртат икономическия цикъл. Колкото по-големи са шатрите, толкова повече хора ще ги посетят, толкова и икономическият ефект за общността ще бъде по-голям. Скорошно изследване на университета в Уисконсин, САЩ, показва, че годишният икономически ефект от провеждането на Октоберфест в Мюнхен възлиза на 15 млн. щатски долара и 200 нови работни места всяка есен. Естествено, мащабът е различен, но тенденцията би могла да се повтори и тук.
Фестивалът изпълни със съдържание Морската градина 
Всяко красиво кътче в градската среда придобива допълнителна стойност, когато се изпълни с публично съдържание. Без значение дали ще бъде спортен маратон, детски игри, младежки концерт или кулинарен фестивал. Именно това придава дух и пулс на всяко пространство. По подобен начин много европейски градове организират мащабни събития в най-красивите си зелени кътчета. Типичен пример за сходен подход са ежегодния кулинарен фестивал в лондонския Риджънтс парк – Taste of London, ледените пързалки в скандинавските градини, сладоледените дни в римския парк “Боргезе” и много други.
Сплоти общността
Всеки от нас е забелязвал разликата в междуличностните отношения между хората от големите градове, където забързаното ежедневие ограничава неформалните ни контакти до минимум, и малките населени места, където връзките са много по-задушевни и непринудени. Именно липсата на усещане за сплотена общност е един от основните социални проблеми, върху който трябва да се работи. Отново ще дам пример с Обединеното кралство, където публичните власти съвсем целенасочено прилагат мерки, с които допринасят за сплотяването на т. нар. local communities. Нали си спомняте историята за вързопа с пръчки? Е, това е съвременна версия 😉
Допринесе за узряването на идеята за мащабен food fest
С всяко изминало лято нуждата от удължаване на туристическия сезон е все по-осезаема. Ако преди години първите варненски туристи са пристигали през април, то сега чартърите започват едва в края на май, а през септември всичко е приключило. За съжаление няма как да удължим астрономическото лято, за да привличаме богатите северняци, но това не ни пречи да организираме алтернативни поводи, с които да ги провокираме да ни посетят. Организирането на мащабен кулинарен фестивал е добър начин да посрещнем в морската столица почитателите на кулинарното изкуство. Ако идеята Ви се струва прекалено фриволна, погледнете какво се случва в София, а напоследък и в пловдивския Капан.
Направи варненци по-щастливи хора
Малко хора знаят, но не само шоколадът стимулира отделянето на ендорфин (т. нар. хормон на щастието). Актуалните изследвания в областта на храненето показват, че консумацията на всяка вкусна за нас храна кара мозъка ни да произвежда “щастливи хормони”. А съчетаването на вкусните картофки с пикантен червен пипер само удвоява ефекта.
Сигурен съм, че всеки би могъл да изброи също и 5 причини против, но именно в това се крие красотата на свободата. Така че, усмихнете се и бъдете щастливи!

Моментите на криза са време за крачки напред

Обичам Шенген
Днес се навършват 21 години от влизането в сила на споразумението от Шенген – безспорно едно от най-ценните постижения на следвоенна Европа!
Този успех обаче е поставен пред изпитанията днешния ден. Вярвам, че цивилизована Европа няма да позволи фундаменталните й ценности да бъдат подменени. Моментите на криза са време за крачки напред. Отстъплението е за слабите.

Хедонистична Европа преви гръб под тежестта на нетолерантната етика

Свободата, равенството и братството звучат някак „остаряло“ в рефрена на новата революция. Аллах Акбар

Свобода, равенство, братство

Възпламеняващ сблъсък на цивилизации тресе не само Стара Европа, а целия свят. Хиляди войници, идеалисти, терористи, анархисти или прости активисти са изопнали нерви и сухожилия един връз друг, отстояващи своите права, принципи и морал. Светът е във война. Резултатът – американската мечта се оказа неосъществима реалност, големият брат се преобрази в застаряващ и грозен чичо, а желязната лейди се тресе от криза на средната възраст. Устоите на света са поставени на изпитание – такова, което ще преобърне представите ни за бъдещето наобратно.

Ситуацията е ясна. Ако не е – все по-често ще ни се прояснява. Въпросът е готови ли сме да влезем в нея по начин, по който планът минимум да бъде оставане на същото положение? И тук нямам предвид доколко добре са оборудвани нашите армии, а доколко сме склонни да преосмислим етиката и морала, за които твърдим, че са най-стари на света. Хедонистична Европа преви гръб под тежестта на нетолерантността на „третия свят“. Свободата, равенството и братството звучат някак „остаряло“ в рефрена на новата революция. Аллах Акбар…

Притъпи ли инстинкта ни за самосъхранение Просвещението? Направи ли ни уязвими и неподготвени за заплахите на непросветените? Превърна ли ни в бездушевни консуматори? Според мен – да. Цивилизована Европа се оказа неподготвена да посрещне нецивилизованите изпитания на днешния ден. И няма нужда да чакаме уроците на историята за да анализираме последствията. Те са видими. Важно е да действаме сега, в момента, когато постиженията ни са поставени под въпрос. Време е Европа да прояви отново характер. Ако е забравила как, нека си спомни. Нека си спомни, че всички пътища тръгват оттук. И само достойните могат да се върнат.
Звучи надменно? Сега това е полезно….

 

Не е страшно да си Дон Кихот де ла Манча, когато имаш своя Санчо Панса

don-kixot-1Тъй като днес не успях да прочета своята книжка в Маратона на четящите хора , с който за 13-та поредна година Регионалната библиотека във Варна отбелязва Международния ден на книгата и авторското право, ще си позволя да споделя нещо кратко тук. С него искам да предам посланието на всички малки и пораснали деца, че не е страшно да си Дон Кихот де ла Манча, особено когато имаш своя Санчо Панса. Днешният ден има нужда от своите идеалисти, преследващи мечти, борещи своите изпитания, неуморни в своята кауза – да носят добро, да печелят и спасяват, да губят, но не бягат.

“Помни, Санчо — ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни дела, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта”, Мигел де Сервантес.

 

 

Всичко е хубаво, когато е ново, само историята – не

WP_20150221_16_08_32_Panorama

Напоследък все по-често чувам своите приятели и близки да казват, че се срамуват от факта, че са българи. Били сме бедна държава, нямали сме добри условия на живот, всички ни използвали за изтривалка и евтина работна ръка. Страда ли българинът от хронично чувство за малоценност? За мен, да – липсва ни самочувствие и увереност, които да позволят на потенциала ни да се разгърне. Ако фактът, че България е най-бедната държава в ЕС е неоспорим, толкова по-безспорна е и максимата, че човек получава толкова, колкото сам дава на себе си. И за да опитам да преобърна тенденцията, ще ви разкажа за старата столица Плиска, която посетих наскоро.

Не е нормално българите да сме потомци на една от най-старите държави в съвременната история на стария континент, а да се възприемаме като невръстните пеленачета на майка Европа. Макар и непослушни, ние винаги сме били част от авангарда на онези времена. Не е случайно, че когато Аспарух създава България и обявява Плиска за нейна столица, градът е един от най-големите и богати градове на континента. В онези времена най-важно за един град е била физическата преграда, която да пази населението от варварски набези (неслучайно уточнявам „физически“, за да не се прави препратка със съвременните антивирусни програмки, които ни бранят в момента J). Тогавашният кан решил да действа с размах и инвестирал много време и усилия в отбранителната инфраструктура – изкопал дълбок ров, а след това насипал пръстта до него. Това му осигурило 23-метрова „охрана“ на външния град. Вторият етап включвал 12-метрова каменна стена с отбранителни кули, а най-важното място – цитаделата, било пазено от трета, тухлена стена. Докато западните европейци се давели в собствените си телесни отпадъци, а накипрените им съпруги се къпели в парфюм, за да прикрият миризмата от мръсните си тела, 900 години по-рано в Плиска била изградена сложна система от канализационни тръби. Жителите на града се къпели в обществени бани, в които имало топла вода, подово отопление с горещ въздух и огромно водохранилище. Не били пропуснати и личните удобства – българите живеели в спретнати домове, като всеки имал право на лична собственост. По времето на кан Омуртаг били построени и много религиозни храмове, където прабългарите се обръщали към Тангра. В центъра на главния храм, който представлявал три концентрични правоъгълника, се принасяли животни в жертва.

Специално внимание трябва да обърнем на Голямата базилика, която се намира на около километър от основните разкопки на Плиска. Базиликата била много важна част от вече християнския живот на тогавашните българи. Комплексът от базилика, архиепископски дворец и манастир бил един от най-големите в средновековна югоизточна Европа. Малко познат е фактът, че след Магнаурската школа в Константинопол, Базиликата в Плиска била основно средище за развитие на науката в онези времена. Много учени смятат, че точно тук са работили учениците на Св. Св. Кирил и Методий, положили началото на славянската книжовна школа. Като просветен център, там се изучавали право, архитектура и строителство. Друга теория твърди, че Базиликата е мястото, където са погребани великите български канове. Тъй като все още няма открит друг мавзолей на български владетел от средновековието, най-вероятно мъжете са били погребвани именно там. Мястото е заредено с много силна енергия, която се усеща още със самото пристъпване в комплекса. Преди време Божидар Димитров беше разказал, че при една среща с баба Ванга тя му казала – „България няма да се оправи, докато не възстановите Боянската църква, църквата „Св. Чедирдесет мъченици“ и Голямата базилика в Плиска“. Първите две вече са готови, остава само тази край първата българска столица.

Макар и да звучи като клише, трябва да помним историята си. Не само защото тя ни дава възможност да се учим от грешките си, но и ни прави по-значими – с това, което сме постигнали за себе си, с това, което сме дали на другите и с това, което сме направили заедно. За мен историята е като пристан, на който можеш да останеш цял живот, виждайки до ръба на хоризонта, или от който да отплаваш по безграничното море на неограничените възможности.

No hate, моля!

„Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Те са надарени с разум и съвест и следва да се отнасят помежду си в дух на братство“ – Член 1 на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН.

no_hate

Езикът на омразата в Интернет се превръща в една от най-тъмните страни на глобалната мрежа. Все по-чести са случаите на омраза и дискриминация, изразени чрез публично говорене on line. Резултатът – увеличаваща се бездна, разделяща бели от черни, ниски от високи, слаби от дебели, хора от хора.

За да се бори срещу езика на омразата в Интернет, Съветът на Европа стартира общоевропейска кампания No hate speech movement, която защитава човешките права във виртуалното пространство. Тя цели да понижи прага на търпимост спрямо езика на омразата, както и да създаде млади активисти, борещи се срещу явлението.

Език на омразата или свобода на изразяване?

Член 19 от Декларацията за правата на човека гласи, че всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му. Тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници. От друга страна, член 29 гласи, че всеки човек, при упражняването на своите права и свободи, е длъжен да осигури необходимото признаване и зачитане правата и свободите на другите и да удовлетвори справедливите изисквания на морала, обществения ред и общото благоденствие в едно демократично общество.

Ясно е, че границата между двете основни човешки права – на изразяване на мисълта и на зачитане достойнството на другия, е изключително плаваща. Всъщност, свободата стига дотам, докъдето словото зачита достойнството.

Обединени в многообразието

Задълбочаващото се разделение между хората в Европа поставя на изпитание основните принципи на Европейската общност. След установяването на мирна и обединена Европа, никой от нас не е подозирал, че свободата и равенството на всички народи от Стария континент ще бъдат под въпрос. Факт е обаче, че крайно десните политици започват да придобиват популярност, печелят последователи, респективно и избори. Това води до международна и вътрешно-държавна сегрегация, изяждаща постигнатите резултати на демокрацията. Къде ще спре процесът по поставянето на граници, зависи нас.

Право  Vs. Задължение

Необходимо е зачитането на човешките права и свободи да продължи да бъде основно верою за всеки от нас. Редно е да бъдем толерантни, за да умеем да делим общото. За да съхраним общото обаче, е редно да спазваме и задълженията, които имаме към него, защото противното води до свободия, предвестник на хаоса.

Предизвиквам Калин Каменов също да се включи с позиция по темата.