Всичко е хубаво, когато е ново, само историята – не

WP_20150221_16_08_32_Panorama

Напоследък все по-често чувам своите приятели и близки да казват, че се срамуват от факта, че са българи. Били сме бедна държава, нямали сме добри условия на живот, всички ни използвали за изтривалка и евтина работна ръка. Страда ли българинът от хронично чувство за малоценност? За мен, да – липсва ни самочувствие и увереност, които да позволят на потенциала ни да се разгърне. Ако фактът, че България е най-бедната държава в ЕС е неоспорим, толкова по-безспорна е и максимата, че човек получава толкова, колкото сам дава на себе си. И за да опитам да преобърна тенденцията, ще ви разкажа за старата столица Плиска, която посетих наскоро.

Не е нормално българите да сме потомци на една от най-старите държави в съвременната история на стария континент, а да се възприемаме като невръстните пеленачета на майка Европа. Макар и непослушни, ние винаги сме били част от авангарда на онези времена. Не е случайно, че когато Аспарух създава България и обявява Плиска за нейна столица, градът е един от най-големите и богати градове на континента. В онези времена най-важно за един град е била физическата преграда, която да пази населението от варварски набези (неслучайно уточнявам „физически“, за да не се прави препратка със съвременните антивирусни програмки, които ни бранят в момента J). Тогавашният кан решил да действа с размах и инвестирал много време и усилия в отбранителната инфраструктура – изкопал дълбок ров, а след това насипал пръстта до него. Това му осигурило 23-метрова „охрана“ на външния град. Вторият етап включвал 12-метрова каменна стена с отбранителни кули, а най-важното място – цитаделата, било пазено от трета, тухлена стена. Докато западните европейци се давели в собствените си телесни отпадъци, а накипрените им съпруги се къпели в парфюм, за да прикрият миризмата от мръсните си тела, 900 години по-рано в Плиска била изградена сложна система от канализационни тръби. Жителите на града се къпели в обществени бани, в които имало топла вода, подово отопление с горещ въздух и огромно водохранилище. Не били пропуснати и личните удобства – българите живеели в спретнати домове, като всеки имал право на лична собственост. По времето на кан Омуртаг били построени и много религиозни храмове, където прабългарите се обръщали към Тангра. В центъра на главния храм, който представлявал три концентрични правоъгълника, се принасяли животни в жертва.

Специално внимание трябва да обърнем на Голямата базилика, която се намира на около километър от основните разкопки на Плиска. Базиликата била много важна част от вече християнския живот на тогавашните българи. Комплексът от базилика, архиепископски дворец и манастир бил един от най-големите в средновековна югоизточна Европа. Малко познат е фактът, че след Магнаурската школа в Константинопол, Базиликата в Плиска била основно средище за развитие на науката в онези времена. Много учени смятат, че точно тук са работили учениците на Св. Св. Кирил и Методий, положили началото на славянската книжовна школа. Като просветен център, там се изучавали право, архитектура и строителство. Друга теория твърди, че Базиликата е мястото, където са погребани великите български канове. Тъй като все още няма открит друг мавзолей на български владетел от средновековието, най-вероятно мъжете са били погребвани именно там. Мястото е заредено с много силна енергия, която се усеща още със самото пристъпване в комплекса. Преди време Божидар Димитров беше разказал, че при една среща с баба Ванга тя му казала – „България няма да се оправи, докато не възстановите Боянската църква, църквата „Св. Чедирдесет мъченици“ и Голямата базилика в Плиска“. Първите две вече са готови, остава само тази край първата българска столица.

Макар и да звучи като клише, трябва да помним историята си. Не само защото тя ни дава възможност да се учим от грешките си, но и ни прави по-значими – с това, което сме постигнали за себе си, с това, което сме дали на другите и с това, което сме направили заедно. За мен историята е като пристан, на който можеш да останеш цял живот, виждайки до ръба на хоризонта, или от който да отплаваш по безграничното море на неограничените възможности.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s