Европейското лице на Варна

99

 

Може би няма жител на морската столица, на който да не му прави впечатление промяната в града. Разкопават се улици, ремонтират се водопроводи, реновират се сгради, предприемаческата инициатива е в разцвет. Наглед все дейности без установена взаимовръзка помежду. Има обаче нещо, което събира на едно място всичко това – синьо-жълтия бранд, с който започваме да свикваме все повече и повече. Флагът на Европейския съюз стои навсякъде – по новите автобуси, по новите тролейбуси, има го по всички информационни табели на големите инфраструктурни проекти. Вижда се дори и в кафенета и сладкарници, за които разликата между медна и ПВЦ канализационна тръба е може би непонятна, но пък доставката на чиста питейна вода да бъде без прекъсване и с високо качество е от ключово значение.

Как ще ги стигнем?

Още преди присъединяването на България към Общността европейците се опитаха да ни научат да мислим проектно, да смятаме големите цифри правилно и да не си правим сметките без кръчмаря. Спорен е въпросът доколко добре си научихме урока. В периода от 2007г., когато България стана пълноправен член на ЕС, до 2012г. положението във Варна не изглеждаше да търпи промяна. Едни и същи разбити улици, едни и същи димящи икаруси и напудрен център с евтин макиаж. Именно по този лежерно-рокерски тертип преминаха първите 6 европейски години на Варна. А казват, че първите 7 са най- важни.

Ще я бъде ли промяната?

Остава ни нито повече, нито по-малко от една година до затварянето на програмния период 2007–2013 г. Едва в последната година, местната администрация успя да се включи в няколко важни проекта, чиято цел е да подобрят жизнената среда в града. За един от тях – този за достъпна градска среда, дори се наложи да бъде извънредно отворен “прозореца” за кандидатстване. Това позволи в града да влязат 4.5 млн. лв. чисти европейски пари. Именно с тях ще бъде реновирана централната градска част, ще бъде оформен и т.нар. пешеходен ринг, който ще позволи на туристите да разгледат морската столица на България по достоен европейски начин.

Красив център за туристите, удобен транспорт за местните. През 2013 г. започна реализацията и на друг ключов за Варна проект, финансиран със 110 млн. лв. европейски средства. 70 нови автобуса, високоскоростен автобусен коридор (BRT), информационна система за следене на автобусния трафик, както и система за известяване по спирките на градския транспорт, са само част от компонентите, които имат за цел да подобрят обществената услуга.

Отново по оперативна програма, но този път за екология, са и 30-те нови тролейбуса, които ще обслужват електрифицираните трасета на “Градски транспорт”. С реално измеримата инвестиция от 28 млн. лв., тролейбусният състав в морския град ще бъде обновен с по-екологични и по-икономични возила.

Какво предстои?

Новият програмен период ще предостави възможност на Варна за получаване на безвъзмездно европейско финансиране по линия на оперативна програма „Региони в растеж“. Всъщност, морската столица е градът, защитил най-широк обхват на сферите, в които може да подготвя проекти за кандидатстване през следващия програмен период. На база Интегрирания план за градско възстановяване и развитие, в който са включени 165 обекта, общата проектна стойност възлиза на 686 459 105 лв. , като има и резервен списък с 40 проекта за 442 686 789 лв.

Равносметка

Практиката от последната година показва, че механизмът работи. Европейската солидарност променя облика на Варна по видим и финансово измерим начин. И, ако през 2007 г. България влезе в Европа, то през 2013 г. Европа влезе във Варна. Въпросът е докога ще остане.

Advertisements

Правенето е въпрос на желание, не на възможности

 

2

Тази нощ разказвах. Разказвах за миналото на Варна, Европа и Света. В нощи като тази е добре човек да бъде не в Лондон и неговия Британски музей, нито пък в Париж и Лувъра, а във Варна и нейния Археологически музей. Все пак тук се намира най- старото златно съкровище в света. Тук са и златните накити, чиято детайлност буди възхищението на всеки. Именно тази ювелирност предизвика възхитата на Ева Паунова и нейния екип, на които бях своеобразен гид.

Реших да ви представя Ева, защото тя е един от най- младите политици, които познавам. Завършила бакалавърска степен по международни отношения и бизнес администрация в Американския университет „Джон Кабот“ в Рим, тя е пример за това как успехът на младите не се дължи на възможностите, а на желанието. Винаги съм твърдял, че младостта не трябва да се смята за порок. Само младите хора могат да си позволят да бъдат идеалисти – да правят нещата по своему, без да се съобразяват с безумните стени, които времето и опита градят. Младите притежават онази дързост, която мъдростта убива. Именно тя е двигателят, който прави невъзможните наглед неща да се случват.

Бях впечатлен – от непосредствеността, от знанието, от енергията. България и Европа имат нужда от политици като нея. Хора, който не говорят за нещата, а ги карат да се случват. Правят ги зад светлините на прожекторите, но ги правят с идеята, че допринасят за развитието – собственото и това на общността.

Мисля си, че в цялата случката има символика. Когато човек е изправен пред избор, той има нужда от пример, вдъхновение и сила, които да го преведат през трудностите на деня. Днес минало и бъдеще се събраха – мъдростта на хилядолетната история и дързостта на младежта. Именно от това има нужда Европа.

1