Иван Димитров – за да си общественик е нужен авторитет

Дойде ред и за втория гост в блога ми. С Иван Димитров се познаваме от първите ни студентски години в Икономически университет – Варна. Иван е човек, с който съм разработил много проекти. Иван е човек, който е способен да ме побутва, докато изкачвам връх Мусала. Иван е човек, който ме учи на SEO 🙂 Иван е човека който често “засява” дълбоки мисли в главата ми, карайки ме да виждам повече различни точки. Иван е човек, от който можеш да се учиш.

След Денислав, дойде ред и ва Иван да сподели мнение относно обществениците в българското общество…

 

1 1. Какъв смисъл влагаш в понятието “общественик”?

За мен, общественикът е човек знаен и ангажиран с процесите в обществото. Общественикът трябва да бъде уважаван и да дава пример с поведението си. Той разбира се трябва да носи и отговорността от това. Да е способен да вижда общата картина и бъдещите тенденции. Лично според мен, общественикът трябва да е признат сред множеството. Той трябва да е постигнал значими резултати и доказал се в собственото си поле на изява. Човек можещ да се грижи за себе си, за семейството си (важно е общественикът да е семеен) и с обширен житейски опит. Накратко, „общественик” не може да е основно занимание, както и на хора с малко или никакви лични постижения и често със съмнителен морал.

 2. Как се става общественик?

Чрез авторитет. Гражданите трябва да го/я припознаят като личност с мнение, което е значимо и е обединяващо за голяма група от хора.

В момента е трудно да намерим обществена личност, около която да се обединим, но не е невъзможно. Добрият пример, а именно това са обещствениците, не е толкова очевиден. Вазов и сбирката под балкона му е пример за общественика и влиянието му. Талев е бил общественик. По време на престоя си в комунистическите лагери, част от работата му е вършена от други хора, защото той е бил прекалено слаб. Останалите обаче са го уважавали и са му помагали. Това е влиянието на общественика. Днес добрият пример съществува в живота, но рядко в медиите. На общественика му е необхудима трибуна, но на модерните трибуни не са й необхудими общественици, в истинския смисъл на думата. Хора, които да са пример с думите и действията си, с живота си. Учил, успял в личния си живот, възпитан, осъзнат гражданин, носещ правата и задълженията си. Човек, който цели благото на общесвото чрез индивидуалния си добър пример. Човек събиращ позитивите на множеството в себе си и поставяйки ги на пиадестал пред всички, като постижима цел. Общественикът за мен е силна фигура, която да бъде припозната от гражданите като еталон и носител на морал, ред и цялостна култура. Общественикът трябва и да прозорлив. Изобщо, да си общественик не е лесна работа.

Тези хора не трябва да са представители на обществото пред институциите. Те трябва да представят себе си пред институциите и да дават пример на останалите с действията си. Евентуално, те може да получат и обществената подкрепа. Цвета на нацията, търсещ и отстояващ правата си е пример, който ще бъде последван и от останалите граждани.

 

3. Трябва ли т.н. “общественици” да бъдат обществени представители пред институциите?

Представителство на гражданите пред институциите, които първоначално са избрани от същите гражданите звучи грешно дори в изречение, а какво остава като действие. Гражданите могат да изразят себе си по различни начини, дори с протести, но трудно може една личност да се изведе като представител. Възможно е, но е трудно да стане по легитимен и морално коректен начин.

За мен общественик може да е всеки акьор, певец, политик, журналист, спортис, познат бизнесмен и тн. Всеки популярен човек, заемащ обществена позиция по актуални въпроси с думи и действия и получаващ подкрепа и доверие от гражданите вероятно е общественик.

 

2

Advertisements

“Юначе” всеки ден, държи лекаря сломен

DSC_0007

Хората, които ме познават от детството ми, най- вероятно помнят проблемите, които имах с теглото. Лично аз помня тази част от живота си много добре. Вярвам, че отражението върху съзнанието на всяко дете със същите проблеми е голямо. Ефектът от това обстоятелство, особено в днешния свят на суета и еталони, е изключително негативен. Комплексът за малоценност и чувството за “отритнатост” се явяват непреодолима преграда пред крехкото детско съзнание.

Ако говорим за ефектите от наднорменото тегло във физическото състояние на децата, там алармите за проблем са много по- силни. Ниската физическа активност и наднорменото тегло водят до гръбначни изкривявания, деформации на ходилата, изкривяване на краката, сърдечни болести и болести на мозъка. Статистиката за заболели от сърдечни заболявания е силно тревожна.  Поне 30% от физически неактивните деца страдат от затлъстяване. Пропускат средно по 1 седмица повече от учебните занятия поради заболявания, а след това наблюдаваме същата статистика и при пропуснатите дни на работното място всяка година. Очаква се продължителността на живота им да бъде с над 5 години по-малка спрямо тази на физически активните.

Поколението на днешните 10-годишни деца е най-обездвиженото в човешката история и редица изследвания са категорични, че ще бъде първото, което ще има по-кратка продължителност на живота спрямо тази на родителите му.

Именно в борба с бича на 21 век се спуска детски спортен клуб “Юначе”, на чиято първа тренировка присъствах днес. Проектът цели развитието на творческия и интелектуален потенциал на всяко дете. Залага се на промоцията за здраве под надслов “Здраве за здравите”. Обстановката по време на тренировките е много непринудена, приятелска, провокираща творческите заложби на всяко дете. Подходът на треньорката отговаря напълно на нуждите на децата – професионализъм, търпение, умение за мотивиране и енергичност.

Съжалявам много, че когато аз съм бил на възрастта на тези малчугани, обстоятелствата не са ми позволили да боря проблемите с теглото по този начин. Затова пък, сега съм щастлив, че има хора, които мислят за здравето на нашите деца.

Пожелавам успех на проекта. На себе си пожелавам един ден да бъда част от него в качеството си на тренер по здравословно хранене. Една от мечтите ми ще бъда изпълнена – българския Джейми Оливър.

 

 

 

Денислав Георгиев за обществото и “обществениците”

Е, приятели, дойде ред и в станиславстилянов.ком да има място за гости, които да споделят своите виждания за темите, които вълнуват мен, надявам се и вас.

Щастлив и горд съм, че именно Денислав Георгиев ще “поведе хорото”. На него именно дължа вдъхновението за създаването на този блог. Запознахме се в началото на миналата година. От този момент, с всеки изминал ден се убеждавам, че това е човек от който винаги има какво да научиш, спокоен си да споделиш, а проявеното разбиране е гарантирано.

149542_1647678105723_972623_n

Тамата, за която говори Денис ме вълнува от няколко седмици. За обществениците иде реч в цялата раздумка, като петте ми въпроса са получили точни, ясни и задълбочени отговори. Приятно четене 🙂

1. Какъв смисъл влагаш в понятието “общественик”?
Хубаво е да направим разграничение между обществено познат, обществено полезен и обществено значим. Публичността се постига много лесно – особено ако има кой да те побутне в началото. Обществено полезен е всеки, който като си върши работата създава някаква добавена стойност и за обществото. Отвъд неговата лична печалба. Обществено значим е този, който вече е направил толкова много за обществото, че ако утре умре или просто се пенсионира ще кръстят поне една улица на негово име.
В този ред на мисли общественик за мен е човек, който оставя за обществено ползване от своята енергия, време или ресурси. Прави го не епизодично и кампанийно, а устойчиво, планирано и дългосрочно.
2. Как се става общественик според теб?
“Дела трябват, а не думи” – позволявам си да цитирам Апостола.
Но мога да цитирам и “Колега” на Ъпсурт:
“В Парламента да лапаш пишки е бизнес.
Нали ги видех – общественици,
некои курви направиха много пари.”
3. Каква е сегашната роля на “обществениците” в обществото?
Голяма част са се самонабедили за общественици или са назначени. Криейки се зад лозунги и заучени фрази прокарват лични или корпоратвини интереси. Особено видно бе това на протестите преди година – партиите излъчиха граждани, които трябваше да станат общественици и … да изпълняват задачи на самите партии. Като добавим, че има твърде много публичност около нас. Всичко е медия и всичко е свързано. Като добавим комерсиалния елемент и личната наглост на много хора се оказва, че има твърде много публични личности. Проблемът не е, че са много – а че не дават никаква добавена стойност.
Т.е. пълно е с фалшиви герои, и свестните и читави граждани – искащите да допринесат реално за обществото остават в страни от мейн стрийм медиите и от очите на хората В тази постановка – България 2014 за тях не е предвидена значима роля.
4. А трябва ли да бъде друга?
Би било хубаво ако обществото и медиите ясно разграничават кой е обществено полезен и кой просто поради някакви обстоятелства е известен. Това би насърчило много повече хора да работят в полза на обществото. Според мен основния им мотиватор на тези хора е именно общественото признание. Не облаги, награди или прокарване на интереси. Трябва да се научим да ги разпознаваме и оценяваме.
5. Трябва ли т.н. “общественици” да бъдат обществени представители пред институциите?
Всеки трябва да има глава на раменете и да се представя сам пред институциите. Но ролята на обществениците е да видят първи неправдата, да обединят хората да си потърят правата, да дадат идея какво ново може да се направи/изисква от институциите. Не с представителство, а с водачество могат да са полезни. Иначе излиза, че искат да изземат (окупират) общественото мнение и енергия и лесно да го моделират според своите желания или интереси.

Денислав Георгиев