Равносметка 2013

phoenixrising1Е, скъпи приятели, отминава още една година от календара на нашето пътешествие. Казвам пътешествие, защото животът за мен е точно това. Той ежедневно ни предлага нови места и хора, нови изпитания на духа и тялото, нови радости и разочарования, тревоги и опиянение. Времето, годините, са нашите учители, нашите верни другари – ментори. Както беше писала преди време моя приятелка, най- важен и труден е университета на живота. Все по- често си давам сметка, колко права всъщност е била. Устремени в самоцелно постигане на лъжовно важни цели и болезнено оправдаване на чужди очаквания и нагласи, в борбата ни да постигнем спорно важни екзистенциални победи, много често, ние хората, забравяме да живеем. Да живеем пълноценно, спрямо нашите разбирания и светоглед. Забравяме да се подготвим за най- важните изпити в безконечната житейска одисея. И така, година след година, календар след календар, времето не ни чака. Заради това е важно, в определени моменти да се обръщаме към себе си. Да направим равносметка на това, какво сме искали, какво ни е било дадено и какво сме постигнали. Важно е да погледнем с широко отворени очи, честно сърце и трезва глава.

Ето и важните неща, с които ще запомня 2013 година:

  • Януари, Дания – Да, в началото на годината бях твърдо реше и убеден, че ще живея в чужбина. Бях избрал Дания като една от най- спокойните и добре уредени европейски държави. Решението дойде бързо и убедително. Започна дълга подготовка, обмисляне на варианти, един университет, втора академия, писма, разговори и най- важното, без грам разубеденост. Така, през януари 2013 година, излетях от Варна за Копенхаген. Денят беше мразовит и мъглив. Полетът до София закъсня с близо 4 часа. В София задържаха цял самолет пълен с датчани, за да мога да се кача. Имаше нещо гнило в цялата история. Някой не искаше да заминавам. Пристигнах в Копенхаген в разгара на зимата. Не ми отне дълго време за да осъзная, че човек се чувства най- спокоен и пълноценен, когато е в собствената си държава. Колкото и да не ни се иска, предразсъдъците съществуват и в чужбина ние оставаме просто емигранти, нищо повече. Вярна е българската сентенция, че у дома и стените помагат. След кратък престой там, се върнах в България твърдо решен, че ще направя всичко възможно да се развивам в България, у дома.
  • Октомври беше май, избори 2013 – Може би много от вас недоумяват защо включвам подобно събитие в житейската си равносметка за годината. Отговорът е кратък и ясен – политиката в страната задава тона на нашето битие. Колкото и да е трудно да го проумеем, с реализирането на една или друга политика, животът ни мени курса си безвъзвратно. И ако за едни политиката е правене на пари, за други не е. Ако за едни гласът народен е висш идеал, за други е просто повод за подигравки. Моят свят, нашият свят има нужда от промяна. Но промяната не идва сама, тя се постига.
  • Август, Рила – В края на лятото предприех епично за мен пътешествие. Пътешествие, подлагащо духа и тялото на ободряващи, а понякога и на стряскащи изпитания. Пътешествие, напоено с много и дълбоки емоции. Нарекох го пътешествието на преоткриването, защото то събуди в мен една позабравена любов – обичта към планината, към природата, към първичното и чистото. Незабравими 10 дни извън „нормалния живот“. 10 дни в усамотение на духа и възпламеняване на сетивата. 10 дни на преоткриване и израстване. Неподправеността на планината събужда усещането за преходността на материалното, за липсата на стойност в наглед големите неща. Планината ни помага да видим и осъзнаем шарения панаир на суетата, в който всеки един от нас се върти ли, върти. Природата е нашето начало, нашето битие и нашия край. Трябва да се отнасяме с уважение към нея, защото ако не го правим, това означава, че не уважаваме самите себе си. Та ние сме част от природата.

След няколко дни ще посрещнем новата 2014 година. По всичко личи, че тя няма да бъде лека. Предстоят ни много битки. 2014 ще постави на изпитание настоящия морал и ще определи посоката на развити на цяла Европа и Света.

В личен план си поставям няколко цели, които надали ще мога да изпълня в рамките на предстоящата година, но поне ще опитам да поставя основите.

  • Ще напиша книга
  • Ще изследвам ново и непознато място
  • Ще направя фотографска изложба
  • Ще науча френски език

Пожелавам ви емоционално посрещане на новата 2014 година. Бъдете мислещи, търсещи, можещи, отстояващи, помагащи. Бъдете коректив на себе си и на околните. Давайте повече от това, което искате да получите. Бъдете промяната, която ще направи света по- устойчиво място за пътешествието на живота.

Advertisements