Варненски студент – ЗАПАЗЕНА МАРКА

788417-london-student-protest1Варна отново се превърна в център на гражданската инициатива за свобода и в частност тази на варненските студенти. Като един от градовете с най- много университети в България, респективно с най- много студенти на глава от населението, Варна се превърна в ракета носител за академичните висши ценности и морал.
На сто и тридесетия ден от всенародните антиправителствени протести, студенти от Икономически университет, Технически университет, Медицински университет, Свободен университет и Военната академия, се обединиха около висшия идеал – България. Многохилядни тълпи от жадни за словесна и душевна свобода в собствената си държава студенти, устремено окупират улици, булеварди, преподавателски скамейки. Желанието им е толкова силно, вярата им е толкова чиста, че те успяват да привлекат към своята кауза и голяма част от гражданската общественост. Вечер се организират мирни бдения, на които академици и студенти приготвят гореща супа за варненските бездомници. Пеят се възрожденски песни, танцуват се хора. Докато се наслаждавам на случващото се около мен, просълзено момиче шепне тихо, че с добър пример и блага дума, ще успеят да постигнат така нужния за народа ни катарзис. До нея достолепно като исполин стои представител на българската жандармерия, загърбил народоизменните разпоредби на висшето ръководство и приел себе си за подчинен на род и родина.  Само преди дни, студентските съвети са загубили незаслуженото си положение на представителна извадка. Представителите на тези организации са отлъчени от академичната общност, като публично са изобличени и задкулисните им уговорки с тъмните сили.

Националните телевизии излъчват случващото се във Варна. Варна е център на България. Варна е двигател на ценностна промяна, носител е на висши идеали. Варна е еталон за сплотеност, сила на духа и бистрота на ума. На фона на всичко случващо се в морската столица, столичните вълнения изглеждат семпли и маломащабни. От западнала провинция, Варна се е превърнала в център на Родината.

Е, уважаеми колеги – студенти, ще позволите ли Варна да бъде простата провинция, трън в очите на толкова български народ. Няма ли да ви е срам да се наречете български будители? Не повтаряйте грешката от 1997 година, когато сам ректорът на Икономически университет – Варна, успяваше да прислужи на ВСИЧКИ протестиращи студенти. Създайте бъдеще по свой образ. Това от телевизията е лъжовно.

Advertisements

Спазват ли се правата на човека в България?

1520858_orig

За разлика от Дони, която е подходила към темата по- емоционално, аз ще се опитам да бъда прагматичен отговаряйки на въпроса, спазват ли се човешките ни права в собствената ни майка България.

Когато прочетох темата на блог щафетата, първото нещо, което си помислих бе, кой определя човешките ни права. Наясно съм, че има международно споразумение, което гарантира права и свободи на всеки, определен като “човешко същество”.  Тогава направих търсене в Интернет и дообогатих познанията си в тази област, разбирайки, че първоизточник на глобалната декларация за непогазване правата на човека е Организацията на обединените нации – ООН. На местно, европейско ниво, Съветът на Европа предлага същата конвенция, която бива подписана от всяко правителство, член на организацията.

Както вече споменах, ще подходя прагматично и ще се опитам да направя съпоставка между това, което българското правителство е приело като правилник за спазване правата на човека, и реално приложимите практики в нашата действителност. След това ще опитам да направя заключения, но си мисля, че получените резултати ще бъдат достатъчно красноречиви, за да може всеки един от нас да направи личната си преценка.

Та, ето какво гарантира Европейската конвенция за правата на човека:

  • Право на живот- Изначално погледнато, правото на живот в България е гарантирано на всеки, който се намира под юрисдикцията на държавата. Това е така поради факта, че на територията на нашата страна, смъртното наказание не съществува. По този начин, никоя институция не притежава правото да се разпорежда с човешкия живот. От друга страна погледнато обаче, държавата е длъжна да се грижи и за това, нашия живот да бъде опазван чрез системата на здравеопазването. Дали България се справя с това начинание е въпрос на субективно усещане, но лично моето мнение е, че тук суверена търпи провал. Факт е, че в България умират стотици онкологично болни пациенти поради обстоятелството, че държавните чиновници нямат капацитета да изчистят и приведат в действие бюрократичната машина. Хиляди пациенти не получават навременна спешна медицинска помощ поради факта, че разпределението на публичните средства за здравеопазване не работи добре. Много граждани губят живота си в България поради липсата на успешна превенция по проблеми като затлъстяване, тютюнопушене, наркозависимост. Тук се сещам за емблематичен пример за това, как държавата поставя корпоративните интереси над тези на свободните граждани – отмяна на пълната забрана за тютюнопушене на обществени места. По този начин се гарантират по- високите приходи за бизнеса, но се потъпква основното човешко право – правото на живот. В крайна сметка излиза, че държавата не само е съдник, но и търговец на човешки животи.
  • Забрана на изтезанията – Да, в България съдебната система не позволява използването на физическо и ментално насилие. Така погледнато, това човешко право е гарантирано. Аз обаче се замислям, дали държавата не ни поставя в унизително положение и не се отнася към нас недостойно, не чрез съдебната система, а по друг начин. Повечето от нас са имали съприкосновение с пътна полиция, данъчни органи, държавна и местна администрация, митници… В по- голяма част от случаите, обикновените граждани са поставяни на колене от страна на тези органи на държавата. Подлагани са на унижения и нечовешко отношение. За голяма част от служителите на тези организации, възможността за демонстриране на власт по брутален и грозен начин е много по- важна от моралните и етични норми на поведение.
  • Забрана на робство и на принудителен труд – Тук веднага се сещам за редица ДЪРЖАВНИ предприятия, които буквално експлоатират труда на хората, без да осигуряват адекватно насрещно възнаграждаване. Често това се случва не поради факта, че предприятието няма пари, а заради кражбите и присвояванията на управленското тяло. Не е ли редно при тези условия, държавата да влезе в ролята си на защитник на човешките права и да раздаде правосъдие? Не е ли редно, именно държавните предприятия да бъдат еталон за коректно отношение? Защото докато основен мотиватор за бизнес организациите е печалбата, то за държавните предприятие основна движеща сила е осигуряването на социално полезна и значима услуга или продукт.
  • Право на свобода и сигурност – Пишейки тази публикация, стоя пред красив прозорец, с красива гледка и здраво заварени решетки. Не, не съм в затвора. У дома съм си, но тъй като държавата не гарантира правото ми на сигурност, за да гарантирам неприкосновеността на личните ми вещи и пространство, аз съм принуден да живея зад решетки. Какво се случва с правото ни на сигурност докато сме на пътя, гарантирано ли е то? НЕ! Докато правилника за движение по пътищата се прилага избирателно и правния съдник в спорни ситуации са финикийските знаци, държавата не е в състояние да гарантира нашата сигурност.
    Относно правото ни на свобода, мисля че тук е редно да разглеждаме понятието не толкова от гледна точка на физическото измерение, а на това доколко сме свободни да изразяваме себе си, да изказваме тезите си, да защитаваме гражданската си позиция. За съжаление, тук все още действат някои от правилата на джунглата и част от правилата на Тодор Живков. В очите на повечето от младите хора в България виждам желанието за установяване на свободно и демократично общество. Нашето мислене започва да се променя. Страхът започва да изчезва, но отпорът от страна на “миналото” все още съществува. Всъщност, докато “миналото” присъства в “настоящето”, свободата винаги ще бъде под въпрос.
  • Право на справедлив съдебен процес – В това направление имаме да учим много. Ако трябва да онагледя по някакъв начин ситуацията, бих казал, че се намираме в предучилищен етап от развитието си. Мисля, че на всички ни е пределно ясно. В България, съдебната система не е справедлива. За съжаление, все още не се е намерил човек, който успешно да завърже очите на Темида.
  • Налагане на наказание без закон – Може би тук е по- акуратно да перифразираме така: “НЕналагане на наказание ПРИ НАЛИЧИЕ на закон”. България е мястото, където е много честа практиката, провинили се граждани да не получават необходимото наказание при виновно извършено престъпление. Веднага се сещам за Максим Стависки  и преподавателката ми по право в университета. Може би знаете, но Стависки причини тежка катастрофа под въздействието на алкохол. Уби човек, а друг остави инвалид за цял живот. И заради това си действие, той не получи наказание. И понеже споменах преподавателката си по право, ще ви споделя какво беше нейното отношение към процеса тогава. Тя смяташе, че е правилно да няма наказание. Все пак Максим бил обществена личност, донесъл много успехи на страната ни. И какво от това? Нали уж всички трябва да бъдем равни пред закона?!?
  • Право на зачитане на личния и семейния живот – За съжаление, практиката за незачитане на това човешко право е налична в световен мащаб. Може би ние сме донякъде виновни, че прехвърлихме голяма част от комуникацията си в Интернет, водим прекалено много телефонни разговори или пък изпращаме текстови съобщения. Това дава възможността на държавата да бъде наясно с личната ни кореспонденция. Да, конвенцията твърди, че това “наблюдение” е позволено, когато е в полза на обществото или пък се цели защита на националната сигурност. Това за мен е разтегливо понятие и може да бъде интерпретирано по много начини. Поради това, мога да посъветвам всички така – общувайте повече off line, шепнете важните неща на любимите хора. Това ще сплоти семейството. Оставете Facebook, Gmail, Skype. Няма да им липсвате, все пак това са машини, които не могат да изпитват чувства.
  • Свобода на мисълта, съвестта и религията – За мое огромно щастие, успях да се отскубна от приетите обществени догми и не изповядвам никаква религия. Родителите ми са ме покръстили, но тогава съм бил на 2 години. Не съм имал избор. По моему, религиите са пиедестал за разделение и противопоставяне. Те са двигател за общонационални размирици, омраза и етническа неприязън. Както е казала и Дони, религиите не ни дават свобода. Те ограничават мисленето ни, поставят ни в рамки. Само се замислите за следната ситуация – как бихте живели с хората в България, изповядващи различна религия от християнската, ако не гледате на тях като на мюсюлмани, католици или будисти, а като на хора с качества, индивидуални морални ценности и етика? Дали няма да живеем много по- свободно?
  • Забрана на дискриминацията – Ето тук, смея да твърдя, българската държава търпи грандиозен провал. Все по- често чувам изявления на нашите държавници, които определят политиките си, спрямо желанията, нуждите и потребностите на определена етническа група. Веднага давам пример с предложение на премиера Орешарски, който искаше българските цигани да бъдат оземлени с обработваема площ. Това е политика, която ще донесе облаги на отделна група от обществото и си е чиста проба ДИСКРИМИНАЦИЯ. Това че много етнически българи живеят в нищета и недоимък, но не парадират с това, не дава право на Орешарски да ги неглижира за сметка на българските цигани. Освен това, как държавата определя дали един човек е българин или циганин, при условие, че дори и  българската конституция не ни разделя. Ние сме една нация, единна и неразделима. И ако аз трябва да твърдя, че съм циганин, за да умилостивя държавата, то със сигурност тази ситуация е НЕРЕДНА.

Е, това са основните човешки права, които ООН и Съвета на Европа гарантират. Лично моята равносметка е, че сме твърде далеч от абсолютната стойност. Виждам проблема в това, че правата ни са законово гарантирани, но законите не се прилагат акуратно. Въпреки това, виждам положителна тенденция, която набира скорост сред младото поколение в България. Обнадежден съм в светлото бъдеще на страната ни, но ни чака усилена работа, много провали, но и много победи. Важно е да вървим напред с чисто и свободно съзнание, защото то определя битието, а не обратното.

Лично аз искам да прочета мнението на Костадин Костадинов по въпроса.