Рила – преоткриване (част първа)

Наречена от славяните, нашите прадеди, планината Рила е притегателно място за много българи и пътешественици от далечни страни. Още Природата е решила, че това място ще бъде обаятелно не с друго, а именно с кристално бистрите си езера и с прохладните си и непресъхващи ручеи. Именно от тях извира и името й – многоводната планина. В древността, тракийците са наричали мястото по различни начини – Донука, Донукас и дори Роула.

През летните месеци, прохладата на голите зъбери носи на своите гости разтоварване от комерсиалното ежедневие, успокоение за буйните духове и насита за жадните за красота очи. Търсещите изпитания за силата на духа и тялото, също намират своето място. На моменти склоновете са отвесни, предполагащи смирено уважение или фронтално изправяне срещу предизвикателството. Въпрос на нагласа, желание и възможности.

Национален парк „Рила“

На територията на планината Рила се намира и едноименния природен парк. Това е най- големият от трите, ситуирани на територията на Република България. Основната презумпция за неговото създаване е опазването на няколко основни екосистеми, обитавани от многообразни представители на животинските и растителни видове. За да се ограничи в оптимална степен човешката намеса върху природните процеси, държавата е създала четири резервата на територията на парка.  Централен Рилски резерват е първият от четирите и в същото време най- голям на Балканския полуостров. На негова територия се намира и най- високата част от природния парк – връх Мусала. Парангалица е вторият. Името му има старогръцки произход и означава „забраненото място“. Резерватът е обособен с идеята да се предпазят от унищожение масивите от смърч. След резервата „Ибър“ се намира и най- малкият такъв на територията на България – резерват „Скакавица“.  От особена важност за тази част от парка са масивите от Бяла Мура. Тук се намира и най- високия рилски водопад – Скакавица.

Въпреки усилията на райнджърите, природолюбителите и отговорните граждани, човешкото въздействие върху местообитанията е осезаемо. На много места се наблюдават изхвърлени фасове, хартии и салфетки. Често се виждат моторни превозни средства, чиято единствена обоснована цел е печалбарство или задоволяване на нечие его. Много хора биха преоткрили очарованието на планината само с една проста промяна на нагласата. Да бъдем отговорни към себе си, към ближния, към природата не е самоцелно хрумване. Това е задължение.  Боклуците нямат крака, мястото им е в раницата.

Началната точка

Всяко пътешествие има своята отправна точка. Нашата експедиция започна в подножието на връх Мальовица. На час път от хижа Мальовица се намира и едноименния хотел. Мястото разполага със собствен паркинг, където с най- голямо удоволствие, всеки планинар може да каже довиждане на черните сажди. Хотелът разполага с уютно местенце за сплотена вечеря или самотна и мечтателна закуска. В близост започват и няколко основни туристически пътеки, които могат да ви отведат до хижа Иван Вазов, хижа Рибните езера, до Рилски манастир или до Страшното езеро.

Водачът

Колкото топла и слънчева да бъде планината през лятото, то тя на първо място остава сурова и непредвидима. Като неопитен планинар, не бях подготвен добре за предизвикателствата, които ми предстоят. Тук не трябва да се разбира човешката невъзможност за справяне с физическите изпитания. Напротив, тук става дума за върхове в нашето съзнание, пред които всеки от нас, в малка или голяма степен, се изправя. В тези преломни моменти, от ключово значение е до нас да има стабилно рамо, на което да получим упора или просто да поемем спокойна глътка въздух. Ако планинските върхове стоят пред нас като непоклатими исполини, то до нас също трябва да застанат силни и уравновесени водачи. В моят случай, планината ме срещна с Александър Топузов – Коцката, който само на 28 години, познава в дълбочина човешката природа и планинската страст. „Планината е за всеки. Когато човек се отдаде на атмосферата, той изпълва сетивата си с дъх на билки, с вдъхновяващо съзерцание и с успокояваща тишина“ – охотно описва планинския пейзаж Сашо. Доближавайки се до Александър, човек разбира кои всъщност човешки качества са от най- голямо значение по време на планинска експедиция. На първо място, трябва да бъдеш съпричастен. Само по този начин, можеш да разбереш своевременно и в дълбочина страховете и задръжките на ближния. Можеш да намериш път към съзнанието и да допринесеш за това то да се освободи и да се наслади. В преломните моменти, планинарят няма нужда от глътка вода, а от окуражаваща дума и протегната ръка. Освен съпричастен, в планината човек трябва да бъде и търсещ. Най- хубавата гледка се крие зад най- високия хълм, най- сладката вода се таи в най- дълбокото езеро. В нашата природа е да търсим непознатото. Съзнанието ни има нужда от малък подтик и е способно да те отведе до невиждани места и моменти.

Следва продължение….

Advertisements

Лимецът – феникс в българското земеделие

Откакто хората започнаха да осъзнават, че консумацията на прекалено количество преработени храни, модифицирани биологични организми или пък храни, произведени в лоното на Менделеевата таблица са вредни за нас, близките до природата такива, започнаха да получават едно по- приятелско и отговорно отношение.

Пример за култура, започнала да придобива все по- голяма популярност у нас е лимецът – дивото жито от далечното минало.

Това е традиционен български сорт жито, отглеждан по нашите земи от векове. Устойчив е на времето и на човешкото въздействие. Вирее при всякакви условия. В южна България, в полите на Родопите, се намира и едноименното село Лимец.

Тези дни за първи път приготвям хляб с благословията на Древните. Рецептата е лесна, не отнема много време и позволява волности в кухнята.

За да приготвите хлебчетата са ви необходими:

  • 500 гр. лимец
  • кубче мая
  • 300мл. вода
  • супена лъжица захар
  • чаена лъжица сол
  • зехтин
  • чаена лъжица розмарин
  • 100 гр. нарязани черни маслини

Първа стъпка в замесването е да приготвянето на набухвателя. В случая разтваряме кубчето с мая в топла вода, добавяме лъжицата захар, с която ще нахраним дрождите в маята. След това прибавяме две супени лъжици от брашното и разбъркваме. Трябва да получим кашичка с консистенция на боза. Когато започне на шупва, набухвателят е готов.

Втората стъпка включва първото замесване. В купа за месене добавяме всичкото брашно и солта. В средата правим кладенче и прибавяме предварително приготвения набухвател. Започваме да бъркаме с лъжица, като в същото време прибавяме и топлата вода. Трябва да се получи лепкава смес. Към нея прибавяме розмарина и накълцаните маслини. Ако не обичате маслини, може да добавите нарязани сушени домати или пък ивички лук, който се задушава предварително. Оставяме да втаса за около 30 мин.

Третата стъпка включва повторното замесване. Тук се пригответе за голямото цапане. Както казах по- рано, сместа е лепкава. Аз лично месих на кухненски плот, като си помагах с допълнително количество брашно.

Четвъртата стъпка е избирателна. Тук аз реших да направя няколко по- малки хлебчета, които оформих с помощта на зехтина. Вие може да направите един по- голям хляб или пък една кръгла пита. Важно е да оставите формите да удвоят обема си, преди да ги сложите във фурната.

Хлябът се пече на 220 градуса за около 40 мин. Аз лично намалих фурната на 190 градуса по средата на печенето. Също така, напръсках фурната с вода в началото, за да се образува пара, която да позволи на хляба да се надигне, преди да е хванал коричка.

Всеки консумира хлебчетата според вкуса си. Аз лично ги предпочитам с чисто масълце и домашна шарена сол, която леля ми приготвя специално за мен.

WP_20130830_004

 

Кулинарна блог щафета

След успешното ми бойно кръщение в блог щафетите, дойде ред и на второто предизвикателство.  Този път то е свързано с кулинарията и е отправено от Дони.
Ето и моето отношение по поставените въпроси:

1. Какво очаквате от блога си?

С писането и философстването върху екзистенциалните въпроси, човек се учи на първо място да търси собствената си истина. Учи се да не приема знанието като чиста монета, а да го пречупва през призмата на собствения си мироглед и опит. На второ място, блогът дава на своя автор място, където той може да сподели идеите си, да намери съмишленици или пък да промени представите си за истината. Въобще, в разговорите със себе си или пък дискусията с будни събеседници, се крие пътят към проникновението.

2. Кое е любимото Ви за приготвяне ястие?

Не мисля, че има ястие, което да ми бъде любимо за приготвяне. Мислите и действията на човек са ръководени от неговите настроения. Понякога предпочитам гурме специалитети, които ми отнемат часове. Понякога предпочитам да забъркам нещо бързо и лесно. Важно е, приготвяйки храната, да бъдеш в хармония със себе си, за да изпиташ удоволствието от готвенето.

3. На каква музика обичате да се “вихрите” в кухнята?

За пипкавата работа в кухнята предпочитам класика. Понякога забърквам яйца под звуците на рок, а често прибягвам и до българска народна музика, за да ми се получи боба в гърне 🙂

4. За кого сте вдъхновен/а да сготвите = да творите?

За приятелите.

5. Какво Ви е отношението към експериментите с черпак в ръка?

Ако трябва да бъда честен, вече се страхувам от експериментите в кухнята. Не заради друго, но просто ми се наложи да изхвърля прекалено много храна. За щастие, наскоро попаднах на едно писание от Сет Годин, където лайтмотивът беше, че човек спира да бъде уникален и незаменим, когато спре да твори. И тъй като съм зодия Лъв, определено продължавам с експериментите в кухнята 🙂

6. Как бихте поднесли следобедния чай?

Чист с мед. Предпочитам мента. Няма да има сладкиши, защото с бързите въглехидрати сме скарани /поне се старая да не се харесваме/ .

7. Кое кътче от Родината Ви е любимо?

Най- спокоен и уравновесен се чувствам в гората. Обичам летните разходки под сянката на разлистените дървета. Горската хладина не може да се сравни с лекия бриз по морското крайбрежие. Може би Родопите….

8. Какво е мнението Ви за диетите?

Накратко, не трябва да се изпада в крайности. Ако успеем да си създадем една добре балансирана и пълноценна диета, ще избегнем сериозен процент от познатите заболявания. За повече подробности, прочетете тук.

9. Какво четете?

В момента чета “Линчпин” на Сет Годин, “Небето е пределът” на Уейн Дайър и “Към вечния мир” на Кант.

10. Мъжете или жените са по-добри кулинари?

Мъжете.