В контекста на събитията в България през последните няколко месеца, шекспировата мъдрост звучи по- актуално от всякога. Хиляди българи избраха трънливия път към свободата – на първо място душевна, а едва след това икономическа и финансова. Хиляди българи казаха НЕ на статуквото в България. Хиляди българи прескочиха границите на собственото си предразсъдие и изразиха гражданската си позиция по площадите на страната ни.

Може би повечето от вас в този момент си казват „да, това е пътят, по който България ще излезе от коловозите, изкопани така старателно от бившите ТКЗС-та“. Може би много от вас се просълзяват, когато видят съгражданите си по улиците, обединени от една кауза – единна България.  Може би много от вас си мислят, че тази еуфория вилнее в душата на всеки един българин. Да, ама не.

Хиляди варненци показаха апатията и безразличието си към случващото се в страната ни, като не гласуваха на местните избори за кмет миналата седмица. Хиляди българи избраха да заложат на стопроцентовата печеливша карта – многоликия жокер.

Лично за мен, подобно незаемане на гражданска позиция е израз на моралното и етично падение, в което е изпаднало обществото ни. Не е нормално, градът, който беше флагман за февруарските протести, градът с многохилядните шествия, днес да бъде и градът, който показа как не се прави революция – с апатия.

Приятели, не е достатъчно да кажете НЕ. Самоцелното отхвърляне на миналото не е гарант за по- добро бъдеще. Вземете съдбата на Варна и на нашата общност в свои ръце. Бъдете част от събитията и заемете гражданска позиция днес. Гласувайте, защото ако не го направите, нямате моралното право да бъдете съдник на бъдещия ни градоначалник. Днес е денят, в който освен заветното НЕ, е време да покажем и посоката, в която искаме да насочим бъдещето си ДА.

Аз вярвам във всеки един от вас. Повярвайте си и вие.