Нови спици в колелото на живота

Благодарен съм на Денис, че ме покани да се включа в тази блог щафета. За мен това е своеобразно бойно кръщение, тъй като участвам за първи път в подобен проект.

Та ето и темата на дискусията: Какво трябва да се промени в държавата ни, за да стане тя едно по- добро място за живеене?

Ще подходя към решаването на този ребус по малко по- различен начин. Ще се завъртя около колелото на живот, с ясната идея да сменя всички криви спици, нуждаещи се от ремонт. Не си мислете, че се възприемам като коректив за цяла една нация. Напротив, аз съм човек, склонен да възприеме доброто. Ето го и моя поглед върху темата:

  • На първо място, трябва да бъде променена държавната политика по отношение на семейството и майчинството. България е изправена пред огромен демографски проблем, чиито измерения умишлено не са обект на публична дискусия. Факт е обаче, че в България се раждат все по- малко българчета, а отглеждането им е по- мъчително и от самото им раждане. За мен е редно, социалната политика на държавата в тази област да бъде обвързана с  насрещни резултати. Тоест, подпомагането за отглеждане на дете да е обвързано не с количествени критерии, а с качествени.
  • На второ място, имаме нужда от промяна в системата на детските градини. Голям е проблемът с намирането на свободни места за децата в големите градове. В малките пък, групите са големи. Децата не получават необходимото лично внимание, което да оцени способностите им и да ги насочи в най- подходящата посока. От друга страна смятам, че качеството на педагогическите кадри, които излизат днес от педагогическите университети е изключително ниско.
  • На трето място е училищното образование. Мисля си, че тук трябва да бъдат променени две основни неща. Трябва да бъде вкарана по- дълбока специализация на обучение. Другата промяна, свързана с училищното образование са учебниците, които се използват. Голяма част от тях са прекалено академични. Предполагат наизустяване, а не дават поле за собствено мислене и разсъждения.
  • След училищното образование, логичната последователност поставя висшето. Тук проблемът е изначален – свободен достъп до висши учебни заведения, което сваля качеството на преподаване драстично. В българските закони е написано – задължително е образованието до 12 клас. След това е по желание. Заради това трябва да има и строги критерии при приема на студенти. Крайно време е да обърнем фунията.
  • Следва може би най- изкривената спица от колелото на живота – професионалната реализация. За мен тук основният проблем се корени в липсата на връзка между висшето образование и бизнеса. На този етап, Българя няма нужда от академици, а от професионалисти. Така ще бъдем по- конкурентни в средата. Наскоро четох британско изследване, което беше извело десетте най- конкурентни специалности за следващите 50 години. Само две от тях бяха икономически – маркетинг и финанси. Останалите бяха технически и такива, свързани с медицината. Там трябва да се насочи и българската система на висшето образование. Освен това, трябва да се дадат глътки свеж въздух на предприемачите, много глътки.
  • Човек колкото и добре да живее, рано или късно става пенсионер. Тук няма да предложа 1000 лв пенсия. Няма средства за подобни обещания. Не обсъждам защо няма пари. Просто няма. Заради това си мисля, че пенсионерите трябва да си помогнат сами. Вместо да стоят в градовете и да се чудят къде да се оплачат от ниската си пенсия, могат да се върнат на село. Там животът е много по- евтин. Има възможности за земеделие и по- спокоен живот.

Спирам до тук. Отново прекалих с писането. Надявам се, че тази дискусия ще бъде продължена. Прехвърлям колелото в пръстите на Владо и Иван Портних,  а мен ме чака черно и ароматно еспресо.

022113992

Advertisements

Иван Портних за съдбата на морската градина.

Зеленината е естествена фабрика за кислород – това го знае всяко хлапе. Въпросите за екологията, опазването на околната среда и чистотата на въздуха са едни от най- обсъжданите теми в обществото. Ежедневно се излъчват тревожни репортажи за природни катаклизми, документалните телевизионни канали ни заливат с екологична публицистика. Научните среди алармират обществеността за реалната опасност от покачването на глобалната средна температура. Сателитните снимки, които НАСА разпространява са красноречиви – нашата планета изнемогва. Човешкото влияние е катастрофално. И след всичката тази фактология, всъщност, знае ли всяко хлапе, че зеленината е фабрика за кислород? Може би да, може би не…

Едва в последните няколко месеца, сътресенията в публичната администрация на Варна изкараха наболялата тема за Морската градина на дневен ред. В Интернет пространството съществуват редица групи, обявяващи се в защита на най- големия парк във Варна. Само групата „Варна може да защити морската си градина“ събира близо 30 000 последователи. Смея да твърдя, че това е немалка част от активното население, което го е еня за зелените площи на Варна. Сигурен съм в това, защото тази голяма група от хора успяха да впрегнат огромна енергия в дебат, осъществяван с кандидатите за кмет на Варна.

Естествено, не всеки кандидат за градоначалник би застанал на амбразурата и би водил диалог с природозащитниците. Единствените престрашили се са Иван Портних, Чавдар Трифонов и Веселин Василев. Останалите или не умеят да боравят с компютър или въпросите за бъдещето на морската градина не ги засягат.

За мен най- пълни и достоверни бяха отговорите на Иван Портних. Харесаха ми идеите му, които са напълно реализуеми, ясен е начинът за тяхното осъществяване и най- вече, има я енергията за постигането им. Ето и част от нещата, които мисля, че е важно да се знаят:

  • Портних вижда решаването на проблема с паркираните автомобили в парка с изграждането на прилежащи паркинги в близост до градината. Според интегрирания план за градско възстановяване и развитие, проектите за паркинги в близост до морската градина ще бъдат приоритетни. Финансирането ще дойде от Европейския съюз. За да бъде постигната тази цел, Портних предвижда и специален екип към администрацията, който да се грижи за съставянето на конкурентни проекти.
  • Проблемът със застрояването е вече наполовина решен. След ожесточената борба за приемането на ОУП /Общ устройствен план/ на Варна, територията между Морска гара – Варна и Евсиноград вече е оцветена в зелено. Тоест, тази територия е обявена за парк, където строителството е забранено. Да, вече има издадени разрешителни за строеж от старата администрация, но само с нашата активна гражданска позиция, можем да постигнем консенсус с инвеститорите и проектите да не бъдат реализирани.
  • Алея първа е трън в очите на много варненци. Ще си позволя да цитирам отговора на Портних: „Факт е, че Алея първа не влиза в парка по силата на това, че проектът е разположен на територии, образувани чрез натрупвания на земна маса след построяването на буните. Или поне такова беше становището на магистратите? Алеята не влиза нито в така наречената историческа част на парка, не е и в зеленото на Морската според ОУП.“ Ето какво включва подробния устройствен план, приет преди 7-8 години: „укрепване на ската, канализация, електроснабдяване, водоснабдяване и  дори осигуряване на централно отопление чрез геотермални води на целия район, 5-етажни хотели, пристанище, конферентен център.“
  • Според Иван Портних, община Варна разполага с достатъчно средства за облагородяване на морската градина и нейната последваща поддръжка. Ключов момент тук е, тези пари да се използват по предназначение и да не се разхищават. От друга страна, със средства от ЕС, могат да бъдат обновени парковите пространства на север от Шокъровия канал.
  • Лично за мен, един от най- важните приоритети е  незабавното възлагане на паркоустройствен план за цялата Морска градина, както и – отново неотложно – на регистър на зелените площи в града. Щастлив съм, че тук идеите ни с Иван Портних се препокриват. Според него, „само така не просто ще запазим съществуващите, но и ще имаме основание да питаме и търсим къде са компенсторните озеленявания на инвеститорите, например.“

Социалните мрежи са добро място, където ние, гражданите, можем да питаме, искаме и търсим резултати. Преди няколко месеца, над 20 000 човека скандираха пред сградата на общината, че искат прозрачно управление. Е, скъпи съграждани, тази прозрачност започва да ни бъде давана от т.н ново поколение политици.

256x304

Съществуват ли стандарти за качество в българския бизнес?

logo

Чудя се, дали някой от вас се е замислял, защо нещата с българските производители и търговци все не се получават? Или се получават, но не така добре, както се получават с чуждестранните марки и организации? Както бях писал в един мой предишен пост, българските производители, търговци на едро и търговци на дребно, не спазват елементарни стандарти за качество на продукта, на търговските площи или пък на качеството на обслужване.

Допреди няколко дни, идеята ми беше в тази статия да представя лошия пример – БМ ресторант в Балчик, но си мисля, че е редно да дадем път на добрите примери /не само тук, а по принцип/. Лошите и без моята „подкрепя“ ще бъдат избутани от невидимата ръка.

Вече няколко пъти ми се случва да бъда клиент на най- големия варненски търговец на хранителни добавки във Варна – магазин Жълто. За положителните ми впечатления са виновни няколко постижения, по които мениджмънта видно работи, изградени са определени минимуми за качество и тези минимуми се спазват. Дори повече, тези минимуми в повечето от случаите се надскачат. Ето и част от тях:

  • Дизайн на търговската зала. Собствениците определено са наясно, че вида на търговското помещение е важен фактор при търговията на дребно. Именно поради този факт, оригиналния дизайн на магазина не е спестен. Помещението е с изчистен, минималистичен интериор, който не отклонява вниманието на купувача. Цялостната атмосфера е приятна. Няма я миризмата на мухал или пот. Продуктите са подредени прегледно и достъпно.

PanoramFFFa1 copy SMALL

  • Качество в обслужването. В тази компания максимата „продажба на всяка цена“ не е валидна. Тук фокусът е върху максималното удовлетворение на потребителя. При всяко едно посещение, клиентите получават добра, изчерпателна и преди всичко достъпна консултация. Не се спестяват факти, не се премълчават странични ефекти. Все пак се търгува с хранителни добавки, а не с чукове и пирони. Много е важен личния контакт, личното познанство с всеки един клиенти. Именно чрез познаването на индивидуалните нужди на клиентите, консултантите биха могли да дадат и предложение, съобразено с поставените ни цели, здравословното ни състояние и дебелината на портфейла. Личният контакт с всеки един клиент изгражда и лично отношение на потребителя към марката. Явно управленското тяло е осъзнало, че именно лоялните клиенти осигуряват регулярни приходи.
  • Качество на продукта. Това направление получава може би най- силно внимание от страна на мениджмънта. В магазинът не се продават продукти със съмнителен произход или с недоказано качество. Голяма част от продуктите първоначално се изпитват, а след това се пускат в продажба. Обратната връзка от страна на клиентите е важна. Чрез нея се постига и последващ контрол, контрол на вече утвърдени продукти, чието качество би могло да бъде занижено от производителя. Важно е да се отбележи, че фирмата произвежда и собствена марка хранителни добавки, които да бъдат с оптимално съотношение между цена и качество. Всеки знае, че голяма част от цената, която плащаме като потребители, е именно марката.
  • Наличие на фирмена социална отговорност. Малко са българските стопански субекти, които спазват някакви принципи на социална отговорност. Магазин Жълто регулярно подпомага различни спортни състезания и клубове. Лична кауза за собствениците на марката е подпомагането на детския спорт и детската активност. Веруюто, че добрата детската физическа и емоционална форма са важен критерии за просперираща общност, тук важи с пълни сила.

Стандартите за качество са важен фактор за устойчиво развитие на всеки един стопански субект. Ако тези стандарти не съществуват и най- важното ако не се спазват, колкото иновативна и необходима да е една организация за обществото, то тя е обречена на провал. Силите на свободния пазар са способни да изхвърлят всеки, който си позволи да спре и да си поеме  глътка въздух. С всеки изминал момент, потребителите стават все по- взискателни, все по- безкомпромисни и все по- уважаващи себе си. Колкото по- бързо българските стопански субекти осъзнаят това, толкова по- бързо български марки ще започнат да водят класациите на Forbs в България.

Бъдещи творчески планове за Варна

От известно време насам, много често с мои приятели и познати обсъждаме различни възможности за развитие на културния живот във Варна. Говорили сме си, че имаме необходимост от единен културен календар, който да събира, оптимизира и рекламира активностите в областта на изкуството. Говорили сме си също, че имаме нужда от дългосрочна стратегия, която да дефинира желаните насоки за бъдещо развитие. Плюсовете от формулирането на дългосрочна визия са безбройни. За мен най- големия плюс е, че чрез наличието на дългосрочна стратегия, ще се осигури приемственост.

Освен по- сериозните ангажименти, които биха могли да бъдат поети от бъдещия кмет на Варна, могат да бъдат реализирани и такива, които не изискват толкова много. Ето и няколко свежи идеи, които са заимствани от други места по света.

GalleryInMetro1moscow_art_gallery_640_10moscow-metro-concert-museum_5

Първото предложение е заимствано от Москва и московското метро. Моето предложение е, част от изоставените вагони в индустриалната зона на Варна да бъдат превърнати в алтернативни арт пространства, където да бъдат организирани временни и постоянни изложби. Мисля че разполагаме с достатъчно свободни вагони, които всеки един от нас е виждал, минавайки по ул. Девня.

Ideas-City2-537x262

Второто предложение е за открити арт пространства, където главно през летния сезон да се организират изложби за варненци и гостите на града. Идеята тук е главно да се представя алтернативно изкуство, като се избяга от рамката на традиционните затворени художествени галерии. Разполагайки подобна “шатра” в центъра на града, изкуството ще стигне до много по- голяма аудитория.

Leake-Street-tunnel-1

Третото ми предложение е взаимствано от идея, която Иван Йоргакиев спомена на среща на Младежки ГЕРБ – Варна. Идеята е грозните варненски подлези да бъдат превърнати в сцена на уличното изкуство. Във Варна има достатъчно добри майстори на графити, чиито произведения са достойни да бъдат показани по подобаващ начин.

Opera-House-in-Copenhagen

Четвъртото ми предложение е просто за разкош. Много искам да си имаме голяма оперна зала на брега на варненския залив. Примери по света много, но за мен най- красива е операта в датската столица Копенхаген. Може би ако станем европейска столица на културата, ще се намерят пари и за подобен проект.

Българска журналистическа етика

zx450y250_1859490

Този пост е провокиран от случилото се в България през последните няколко месеца. Както всеки знае, предишното българско правителство подаде оставка под натиска на част от българския народ. В този процес, ключова ряла изигра и българската журналистическа гилдия. Ефирът, печатните медии, Интернет бяха обливани ежечасно с репортажи, анализи, становища.  Този фундаментален за демократичните норми процес, беше дискредитиран от определен кръг журналисти, които отявлено заемаха определена политическа позиция, използваха дадената им трибуна за извършване на прикрита политическа пропаганда.

Предвид гореописаното, позволявам си да спомена тук етичните норми, върху които трябва да лежи дори и българската журналистика.

I. ЖУРНАЛИСТЪТ не допуска негови произведения да способстват за противопоставяне на хора по расов, етнически, верски или съсловен признак; не използва квалификации, засягащи човешкото достойнство; не се противопоставя, а съдейства на засегнатата от него страна за правото й на отговор в същото място или в същото програмно време; не приема негови материали да се явяват пред обществеността в изопачен вид; не допуска коментарът на фактите да деформира тяхната истинност; не съобщава само част от фактите, които са му известни, с цел едностранно отразяване на събитие или процес.

II. ЖУРНАЛИСТЪТ не използва свободата на словото и възможностите на професията с користни цели, за уреждане на лични взаимоотношения и удовлетворяване на лични амбиции, за облагодетелствуване под каквато и да е форма на себе си, други лица и организации; не използва името и професията си за рекламно-търговски цели.

III. ЖУРНАЛИСТЪТ не използва нечестни средства за набавяне на информация; не нарушава правото на лична тайна освен в случаите, когато това е в изключителен интерес на обществото; не плагиатства, задължително цитира автора на използваното или възпроизведено произведение; не действа във вреда на информаторите си, защитава поверителните си източници на информация; не злоупотребява с искреността или страданието на хората, предмет на съобщението му; не разкрива самоличността на малолетни извършители или жертви на престъпление.

IV. ЖУРНАЛИСТЪТ не приема задачи, несъвместими с професионалното му достойнство; не пречи по какъвто и да било начин на свой колега при събиране на информация; не предлага услугите си при по-неизгодни условия, с цел да отстрани свой колега.

V. ЖУРНАЛИСТЪТ не се поставя в услуга на службите за сигурност.*

Дали тези етични норми намират своите носители сред представителите на българската журналистическа гилдия, преценката оставам на вас.

* Тези правила бяха приети на Х редовен конгрес на съюза на българските журналисти, март, 1994.

Онлайн дискусия с Иван Портних и други кандидати за кмет на Варна

Говорейки за новото ниво на политическа комуникация, задължително трябва да споменем Барак Обама, който е революционер в тази област. Осъзнавайки силата на онлайн комуникацията, кандидат президентът вложи огромна енергия в това да комуникира със своите потенциални избиратели чрез социалните мрежи – Facebook, Twitter и т.н. Факт е, че тези онлайн платформи създават предпоставка за двустранна комуникация в реално време. Всеки от нас получава отговор на своя въпрос не след час, не след ден, не след седмица. Отговорът се получава сега, на момента. Това ново измерение на връзката „политик – избирател“ е предпоставка за създаването на една своеобразна „пряка демокрация“, която в контекста на съвремието е тема с особен заряд.

Новата тенденция не подмина и предизборната кампания за местен кмет във Варна. Групата „Обединени Варненци за Варна“ използваха момента и организираха онлайн дебат във Facebook, където кандидатите за кметския стол обърнаха внимание на гражданите, техните проблеми, техните въпроси и техните предложения за развитието на града ни. Иска ми се тук да спомена, че всички девет кандидата отдадоха заслуженото внимание на това събитие, но това далеч не е така. Най- широк обществен интерес получи заформилата се дискусия с г-н Иван Портних, който е кандидат за кмет, издигнат от ПП ГЕРБ. Вяла беше комуникацията с г-н Чавдар Трифонов. Останалите седем кандидата не дадоха отговор на зададените им въпроси.

Позволявам си да синтезирам част от дискутираните теми с г-н Иван Портних, като с това се надявам да събудя вашето любопитство и гражданско самосъзнание. Само така можем да изискваме и да ни бъде дадено.

Съвсем резонно, първата тема, която беше разисквана от Портних беше свързана с публичната администрация и нейната неефективност. „Далеч съм от мисълта, че всички хора в администрацията “не стават”, не си вършат работата или умишлено саботират дейността на общината в името на лични – свои или чужди, интереси.“

Според г-н Портних, проблемът на администрацията се състои в следните направления:

  • Липса на електронни услуги или тяхната недостатъчност. „Издаването на всякакви справки, регистрации и копия от документи, уверения и десетки други, може да става след заявка от домашния или служебния ви компютър. Все пак живеем във времената на дигиталните изображения, електронния подпис и 3G връзките“.
  • Слаб управленски капацитет на високи управленски нива. „Всичко това можем да избегнем чрез ясни правила за работа, унифицирани модели и прозрачна процедура на назначенията. Хайде стига с тази шуробаджанащина!“
  • Корупцията по високите етажи. „Не съм наивник, за да си мисля, че “рушветите” са на ниво справки и документи за регистрация. Те, разбира се, са при разпоредителните сделки и разрешителните за строителство и други инвестиционни дейности.“

В заформилата се дискусия не беше подмината и темата за централната законодателна власт и позицията на г-н Портних като народен представител. На въпроса не бяга ли от отговорност, като загърбва депутатското си място заради кметското кресло, Портних отговори така: „Не мисля, че кметската надпревара е “бягане от отговорност” в сравнение с депутатската работа. Работата на депутата е малко или повече в групата на конкретната партия, докато работата на кмета е ежедневни десетки лични решения, които тежат само на опита, познанията, решителността и съвестта на кмета. Решения, от които зависят много съдби. Решения, за чиято погрешност не можеш да се “скриеш” зад партия или инициативния си комитет, каквато е модата напоследък във Варна“

Като виден управленски капацитет в сферата на туризма, гражданите не пропуснаха да разискат и тази тема. Отвори се въпросът за изграждането на съвременна рали писта, която да удължи туристическия сезон и да доведе в района на Варна различен тип туристи. Тази практика вече работи в редица Западно европейски държави и в Гърция. „Подобни инициативи са особено полезни за удължаването на туристическия сезон във Варна. А това ще даде работа и заплата на много хора. Всяка подобна идея трябва да има приоритетно зелена светлина – преимуществата от нея са повече от едно и са изключително разнообразни.“

За мен лично беше интересна темата за младежката ангажираност. Беше зададен въпрос, свързан с детските и спортни площадки в междублоковите пространства, тяхното занемарено състояние и възможностите за реновация. На този въпрос Портних даде конкретни идеи, които лично на мен ми допадат главно заради иновативността им. „Площадки между блоковете, сигурни и удобни игрища в дворовете на училищата са особено важни. В противен случай компютърното уединение си остава единствената алтернатива. А за по-големите – алкохол, цигари, дрога, не дай, Боже. Как да ги извадим навън, обаче – след като вече сме направили хубави игрища? Ами с мотивацията на конкуренцията. Защо да не изкараме и татковците – тренирали дълго я футбол, я басктебол, или просто знаещи правилата на народната топка, да потренират с хлапетата. А после да срещнем отбора от Гръцката махала, с този от Чайка?”

Дойде ред и моят въпрос да получи отговор. Той беше свързан с културния живот на Варна, оптимизацията на културните събития и въвличането на децата в областта на изкуствата. Тук Портних спомена кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата, тема която ми е силно присърце. „Мисля, че работата по кандидатурата на Варна за Европейска столица на културата през 2019 г., ще изиграе ролята именно на такъв катализатор – да отсее стойностното от казионното, интересното от остарялото, заслужаващото подкрепа от потъналото в нафталин. Вече се работи в тази посока. В ход е и проект за оценка на въздействието и посещаемостта на варненските фестивали.“

Чудесен беше въпросът за „отрицанието“ на сегашното правителство да работи с местна изпълнителна власт, излъчена от ПП ГЕРБ. Тук г-н Портних отвори темата за проектното финансиране. Тема, която лично държа да приведа до знанието на максимален брой хора. На всички трябва да ни е ясно, че изплащането на пари „на калпак“ вече не съществува. На дневен ред е проектното финансиране. Ако варненската администрация има необходимия капацитет и воля за ефективно функциониране, ничие „благоволение“ в София не ни е необходимо.

В завършек искам да кажа, че преимуществата на подобен вид комуникация в „реално време“ е ключов фактор за успех не само в предизборна кампания, но и в последващата работа на администрацията. Крайно време е властовите структури да се отворят към гражданите си. Крайно време е народното волеизявление да не приключва до пускането на интегралната бюлетина в избирателната урна. Крайно време е гражданите да бъдат коректив за властта. И смея да твърдя, че който и политик приема това предизвикателство като лична кауза е обречен на УСПЕХ!