Невидимата ръка на глобализацията

Globalization12

Глобализацията е може би един от най- важните и често коментирани процеси в световен мащаб. Всеки един от нас говори за това. Масовите медии публикуват голям обем от статии в печатни издания и Интернет. Всичко това е заради резултата от глобализацията, който получава отражение във всеки един аспект от нашето ежедневие. Глобализацията има ефект върху нашата култура, икономика, ценности и начин на мислене.

По мое мнение, глобализацията дава своя най- голям ефект върху съвременния капитализъм. Години назад във времето, когато капитализмът е роден в Обединеното кралство, никой не е знаел, че това ще бъде най- важното „изобретение“ в човешката история. В днешно време обаче,  капитализмът се променя под въздействието на глобализацията. Много големи суми пари отиват от единия край на света до другия за секунди, корпорациите произвеждат продуктите си навсякъде по света, хората пътуват  по целия свят за да търсят работа. Всичко това е част от глобализацията или т.н. “глобален капитализъм”.

Ефектът от глобализацията върху производството се проявява в нивата на заплащане на труда, както и местата за позициониране на самите производства. Много международни корпорации изместиха техните производства на изток и на юг. Само в САЩ, повечето от фабриките бяха изместени в Мексико, където ниските нива на заплащане на труда бяха като „златно съкровище“ за производителите. На другия края на планетата, много британски и германски call центрове бяха преместени в Индия, Малайзия и Китай. Това оказа ефект върху нивото на заетост в САЩ, Обединеното кралство и останалите индустриално развити страни. Местните хора загубиха техните работни места в затворените производства. Освен това се наблюдава и драматично понижаване в силата на синдикатите. В борбата за най- евтината работна ръка, старите индустриални общества забравиха за задълженията и отговорностите, които са поели пред техните служители и синдикати.

В резултат на глобализацията, туризмът изживява своеобразен бум, който не е виждан до сега в човешката история. Много хора пътуват по цял свят. Печалбите, реализирани от туризъм, се покачват всеки ден. Това е добре за бедните общества, но не и за техните исторически наследства. Човешкото влияние разрушава местните исторически забележителности, разрушава местната природна среда. От друга страна, чрез световния туризъм, ние повишаваме нашето знание относно историята, човечеството и планетата. Ние ставаме все по- уверени и разширяваме кръгозора си.

Говорейки за глобализацията и нейното влияние върху капитализма, то задължително трябва да спомена и земеделието. В наши дни се наблюдава драматична промяна в начина на земеделстване. Целият този процес може да бъде описан с една дума – „Монсанто“. За съжаление, глобализацията допринася за развитието на генно- модифицираните организми и необходимостта от повече и повече земеделска продукция. Хората използват култури, които изискват все повече вода за напояване. Те изискват и повече химикали, които разрушават почвата. И всичко това произлиза от световните корпорации, които освен всичко останало, произвеждат и семената за засаждане.

В заключение искам да кажа, че най- големия и важен ефект от глобализацията – колаборацията между всички страни по света, е една голяма заблуда. Различията между развитите и развиващите се страни в света, с изключение на азиатските тигри, се покачва все повече. През 1980 година, петте най- богати страни са били три пъти по богати от петте най- бедни. През 1950 година, те са били тридесет пъти по- богати, а през 1922 година – седемдесет пъти. В наши дни, светът е по- разделен от всякога.

Advertisements

Изберете българското – мисията затруднена

Хората, които ме познават знаят, че винаги когато е възможно, предпочитам да купувам стоки, които са произведени в България.
Предпочитам стоки, които са произведени максимално близо до мен. Предпочитам стоки, които са произведени от предприятия, които реално се грижат за служителите си, реално полагат усилия да ограничат негативните ефекти от дейността си върху околната среда.
Днес ще ви дам една гледна точка за това, колко трудно е да избереш българското. Колко трудно е да намериш качествена стока и колко лесно е да кажеш “майната му” и да купиш достъпното, което в повечето случаи е и по- качественото.
Наскоро ми се наложи да обновя гардероба си. Както споменах по- горе, реших да потърся български алтернативи.
Разходих се из шопинг улиците на и Варна се сблъсках със следните абсурди.
1. Магазин “Нифел” на бул. Владислав Варненчик. Добре изглеждащ магазин, но с не дотам добре гледаща продавачка.
Жена на над средната възраст, която гледа лошо с отровно сините си очи. Както и да е, усмихнах се няколко пъти, търсейки
умилението в очите й. Ударих на камък. Оказа се, че ризите им са от некачествена материя, с лоша кройка и абсолютно
неконкурентна цена. Е, можех да направя компромис, но отношението на продавачката беше потресаващо. “Ще ти я отворя ризата да я видиш, ама ако не я купиш?” и “И втора риза ли искаш да ти отварям” са съвсем нормални реплики за жената, продаваща в този магазин.
2. Името на втория лош пример не помня, но магазинът е един от многото, предлагащи български обувки на бул. Владислав
Варненчик. Ето и част от диалога с продавачката:
– Госпожо, имате ли от този модел обувки, но в черен цвят?
– Нямам от тези в черно, но сега ще ти дам да пробваш едни други.
– Не, не, няма нужда. Аз имам критерии и само този модел отговаря на тях. Благодаря.
– Е, аз като ти казвам, че имам други модели, ти нещеш. Айде довиждане.
Тук няма да коментирам качеството на българските обувки. То е пословично.
Надявам се, ще ме разберете правилно. В никакъв случай не искам да злословя спрямо стоките, които са произведени в България. Напротив, аз вярвам, че избирайки българското, ние допринасяме за развитието на българската икономика.
Но от друга страна, връзката между производител и потребител се губи и то жестоко. Кога българските производители и търговци ще осъзнаят, че освен качествен продукт, пазарът изисква и ред други неща – промоция, цена, отношение, лоялност.
Кога българските потребители ще станат коректив за българските производители? Кога българските стоки ще получат заслуженото си място в потребителската ни кошница?
Може би когато българските производители няма да бъдат наследниците на държавните соц предприятия, а млади и образовани хора с ясна визия за развитието на производството и бранда. Хора, чиято мисия не завършва с постигането на положителн финансов резултат.
Питате се какво се случи с моите покупки? Ето го и отговора.
Отправих се към един от големите молове във Варна. Влязох в един от големите му магазини, получих необходимото внимание и отношение, избрах оптималното съотношение между цена и качество и сега нося риза, произведена в Бангладеш и обувки, произведени в Индия.
Да ми /ни/ е честито.