Пет любими места за хапване във Варна

cover

„Човек не може да мисли добре, да обича добре, да спи добре, ако не е вечерял добре“, споделя известната британска писателка Вирджиния Улф. Доказано е, че чрез приемането на вкусна и здравословна храна човек стимулира производството на серотонин, допамин и ендорфин, които хормони ни помагат да бъдем щастливи. Радост носи и самото приготвяне на храната. Независимо дали ще бъде семейна вечеря или събиране с приятели, споделената отговорност в кухнята допринася за изграждането на здрави и пълноценни връзки между хората.

В забързаното ежедневие човек трудно намира свободно време, което да прекара над котлоните, приготвяйки нещо вкусно и здравословно. Тук на помощ идват ресторантите, а напоследък и все по-популярните заведения за бързо хранене, предлагащи добро качество на конкурентни цени. Реших да споделя няколко от моите любими места, които си струва да изберете пред безвкусните замразени полуфабрикати.

 

СУПА MARKET

SupeMarket

Супа market е предпочитано място за любителите на лекия и здравословен обяд. Тук можете да откриете поне 6 вида домашно приготвена супа, традиционни италиански брускети, добре овкусени салати и здравословни десерти. В никакъв случай не пропускайте пухкавите земелки, също приготвени на ръка от майстор пекар. Обстановката е приятна и уютна. Много хора купуват от тук храна за дома, а от скоро можете да поръчате своята супа и с безплатна доставка в централния район на града. Не познавам предприемачите, но си личи, че бизнесът е семеен, създаден от хора с отношение към храната.

 

SweetThings by Anna Pavlova

SweetThings

Само за година и половина сладкарничката на Анна Павлова се превърна в нарицателно за вкусни, здравословни и ръчно изработени сладкиши и торти. Концепцията е нетипична – качествени изделия за хапване на крак, защото тук място за сядане почти няма. Това не спира стотиците клиенти, които идват заради вкуса и отношението. Анна Павлова използва стари и изпитани рецепти, пречупени през призмата на младостта и новаторството. Обикновено в края на деня всички останали десерти се разпродават на преференциални цени, за да може новият ден да започне с пресни и свежи изкушения.

 

So Fresh

SoFresh

So Fresh е едно от местата във Варна, което претърпя своеобразна концептуална еволюция, без да избяга от основната си идея – да предлага свежест и добър вкус. Първоначално собствениците залагат на нещо различно, доставяйки до дома или офиса прясно изцедени плодови и зеленчукови сокове. Впоследствие бизнесът се развива, разширявайки асортимента със здравословни сандвичи, приготвени на място по модела на Subway. Днес марката се диверсифицира, разработвайки нова концепция с две нови заведения, предлагащи пълноценна домашно приготвена храна за дома, офиса или на място в уютната обстановка на So Fresh Healthy&Delicious.

 

Хлебарница „МАЙСТОР МИРО”

MaistorMiro

Пекарната на Майстор Мирослав Коларов е едно от любимите ми гурме места във Варна. В семейната хлебарница се предлагат ръчни хлябове от цял свят, за чиято направа не са използвани машини за месене и оформяне на тестото. Всичко се прави от ръцете на майстора, без мая, консерванти, оцветители и подобрители. За да бъдат хлябовете бухнали и меки, Миро използва метод на хиляди години с квас и дива мая. Любими са ми багетите с див лук и чесън, хлябът с четири вида твърди сирена и хлебчетата от семена и зеленчуци (без брашно). Хубаво е, че можете да откриете майстора и през почивните дни, но този път на фермерския пазар в града.

 

Burgero

Burgero

Добър избор за любителите на бургерите със сочно телешко месо, хрупкав бекон, ароматно сирене и свежа салата. Ако предпочитате пилешко или свинско, екипът е подготвил предложения с бавно печени меса. Всички съставки на сандвичите се приготвят на място, като отношението към детайла е пословично. Тъй като основен двигател на идеята е Петър Киров, станал известен с участието си в кулинарното шоу MasterChef, Burgero е сцена на редица кулинарни сандвич експерименти.

 

„Няма любов, по-искрена от любовта към храната“, 

Джордж Бърнард Шоу

Advertisements

В Капана на Паваж

pavaj

Вкусна храна, уютна атмосфера, благ стопанин и усмихната домакиня са четирите основни условия за едно приятно „гости“. Именно това усещане изживява всеки попаднал в Капана на Паваж. Ресторант Паваж е №1 в класацията на световния туристически портал TripAdvisor за античен Пловдив, привличащ със своята неангажираща обстановка, семпла до съвършенство храна, и не на последно място с усещането за гостоприемство.

pavaj 3

Историята на ресторант Паваж е интересна и пленителна. За всеки любител на кулинарното изкуство проектът е сбъдната мечта – да сътвориш свое място, в което да твориш вкусове и изживявания. Създателите Мадлен и Райчо Маркови преминават през всички етапи, за да достигнат до крайния резултат, почти винаги определян като съвършен. За романтичните натури ще вметна, че в началото на тази история двамата носят различни фамилии. Дали искрата е пламнала в процеса, или огънят е бил поддържан отпреди, кибер пространството мълчи. Отговорът на тази загадка е добър повод да им отидете на гости. Почти е сигурно, че ще можете да зададете въпроса си директно, тъй като двамата изживяват проекта си на място.

pavaj 2

„Определено Паваж е най-добрата възможност да прекараш вкусна вечер с приятели“, красноречиво описва ресторанта един от стотиците му посетители. И това не е случайно. Майсторите в кухнята зареждат рафтовете ежедневно, тъй като използват само пресни и охладени продукти. През лятото на помощ идва и собствена зеленчукова градини в с. Избеглии, за която се грижи бащата на Райчо. Менюто е кратко, но съдържателно и авторско. Творческото начало е заложено дори в имената на ястията – емблематичните кюфтета на Мими Иванова, салатата от софийското равно поле, и редица други „душевни благини“. Винената листа е съставена с отношение към детайла. Подбрани са единствено малки български изби, придаващи значение на всяка своя бутилка, напълнена по възможност най-близо до мястото на своето отваряне. Отговорността към местната общност прозира и зад избора на готвачите – повечето от тях идват от местния кулинарен университет, често без стаж, но с желание и свежи идеи.

Опитът на Мадлен в маркетинга и рекламата очевидно е спомогнал при създаване на изживяването Паваж. Собствениците ясно осъзнават тенденцията, че задоволеното небце е задължително, но вече недостатъчно условие за успех в F&B бизнеса. В епохата на 24-часовите телевизионни канали за храна, напитки и гурме пътешествия, клиентът определено и вдигнал мизата на своите очаквания. Храненето се превърна в ритуал. Заради това двамата с Райчо залагат на минималистична, но ясна и печеливша концепция за изживяване чрез всички сетива. Основен проводник на този заряд са младите и винаги лъчезарни членове на екипа, работещ в салона. Атмосферата е присъща за малкия занаятчийски квартал в града под тепетата – непринудена, но изпълнена с история във всеки детайл.

pavaj1

Своето бъдеще Паваж вижда някъде между традициите и новаторството. Ресторантът не иска да избяга от идеята да бъде място, на което да желаеш да се върнеш заради онова ястие, което е най-вкусно и перфектно от години. Същевременно Мадлен и Райчо виждат своето свободно време като възможност за творчество изпълнено в чиния. Амбициозен план, успехът на който вярвам, че всички ще следим с интерес.

Снимки:

Стоян Георгиев, Facebook

Моите 5 аргумента в подкрепа на “ВарнаМези”

фестивал "Варна Мези"

Доста противоречиви мнения и коментари се чуха и прочетоха в публичното пространство през последните няколко дни за провелия се във Варна фестивал на балканската скара “ВарнаМези”. Със сигурност подобен тип събития имат своите привърженици и врагове, но след като лично посетих проявата съм категоричен – смятам, че Варна има нужда от подобни активности. Ето и моите 5 аргумента в подкрепа на тезата:

Имаше положителен икономически ефект
Да, подобен тип събития завъртат икономическия цикъл. Колкото по-големи са шатрите, толкова повече хора ще ги посетят, толкова и икономическият ефект за общността ще бъде по-голям. Скорошно изследване на университета в Уисконсин, САЩ, показва, че годишният икономически ефект от провеждането на Октоберфест в Мюнхен възлиза на 15 млн. щатски долара и 200 нови работни места всяка есен. Естествено, мащабът е различен, но тенденцията би могла да се повтори и тук.
Фестивалът изпълни със съдържание Морската градина 
Всяко красиво кътче в градската среда придобива допълнителна стойност, когато се изпълни с публично съдържание. Без значение дали ще бъде спортен маратон, детски игри, младежки концерт или кулинарен фестивал. Именно това придава дух и пулс на всяко пространство. По подобен начин много европейски градове организират мащабни събития в най-красивите си зелени кътчета. Типичен пример за сходен подход са ежегодния кулинарен фестивал в лондонския Риджънтс парк – Taste of London, ледените пързалки в скандинавските градини, сладоледените дни в римския парк “Боргезе” и много други.
Сплоти общността
Всеки от нас е забелязвал разликата в междуличностните отношения между хората от големите градове, където забързаното ежедневие ограничава неформалните ни контакти до минимум, и малките населени места, където връзките са много по-задушевни и непринудени. Именно липсата на усещане за сплотена общност е един от основните социални проблеми, върху който трябва да се работи. Отново ще дам пример с Обединеното кралство, където публичните власти съвсем целенасочено прилагат мерки, с които допринасят за сплотяването на т. нар. local communities. Нали си спомняте историята за вързопа с пръчки? Е, това е съвременна версия 😉
Допринесе за узряването на идеята за мащабен food fest
С всяко изминало лято нуждата от удължаване на туристическия сезон е все по-осезаема. Ако преди години първите варненски туристи са пристигали през април, то сега чартърите започват едва в края на май, а през септември всичко е приключило. За съжаление няма как да удължим астрономическото лято, за да привличаме богатите северняци, но това не ни пречи да организираме алтернативни поводи, с които да ги провокираме да ни посетят. Организирането на мащабен кулинарен фестивал е добър начин да посрещнем в морската столица почитателите на кулинарното изкуство. Ако идеята Ви се струва прекалено фриволна, погледнете какво се случва в София, а напоследък и в пловдивския Капан.
Направи варненци по-щастливи хора
Малко хора знаят, но не само шоколадът стимулира отделянето на ендорфин (т. нар. хормон на щастието). Актуалните изследвания в областта на храненето показват, че консумацията на всяка вкусна за нас храна кара мозъка ни да произвежда “щастливи хормони”. А съчетаването на вкусните картофки с пикантен червен пипер само удвоява ефекта.
Сигурен съм, че всеки би могъл да изброи също и 5 причини против, но именно в това се крие красотата на свободата. Така че, усмихнете се и бъдете щастливи!

Моментите на криза са време за крачки напред

Обичам Шенген
Днес се навършват 21 години от влизането в сила на споразумението от Шенген – безспорно едно от най-ценните постижения на следвоенна Европа!
Този успех обаче е поставен пред изпитанията днешния ден. Вярвам, че цивилизована Европа няма да позволи фундаменталните й ценности да бъдат подменени. Моментите на криза са време за крачки напред. Отстъплението е за слабите.

Хедонистична Европа преви гръб под тежестта на нетолерантната етика

Свободата, равенството и братството звучат някак „остаряло“ в рефрена на новата революция. Аллах Акбар

Свобода, равенство, братство

Възпламеняващ сблъсък на цивилизации тресе не само Стара Европа, а целия свят. Хиляди войници, идеалисти, терористи, анархисти или прости активисти са изопнали нерви и сухожилия един връз друг, отстояващи своите права, принципи и морал. Светът е във война. Резултатът – американската мечта се оказа неосъществима реалност, големият брат се преобрази в застаряващ и грозен чичо, а желязната лейди се тресе от криза на средната възраст. Устоите на света са поставени на изпитание – такова, което ще преобърне представите ни за бъдещето наобратно.

Ситуацията е ясна. Ако не е – все по-често ще ни се прояснява. Въпросът е готови ли сме да влезем в нея по начин, по който планът минимум да бъде оставане на същото положение? И тук нямам предвид доколко добре са оборудвани нашите армии, а доколко сме склонни да преосмислим етиката и морала, за които твърдим, че са най-стари на света. Хедонистична Европа преви гръб под тежестта на нетолерантността на „третия свят“. Свободата, равенството и братството звучат някак „остаряло“ в рефрена на новата революция. Аллах Акбар…

Притъпи ли инстинкта ни за самосъхранение Просвещението? Направи ли ни уязвими и неподготвени за заплахите на непросветените? Превърна ли ни в бездушевни консуматори? Според мен – да. Цивилизована Европа се оказа неподготвена да посрещне нецивилизованите изпитания на днешния ден. И няма нужда да чакаме уроците на историята за да анализираме последствията. Те са видими. Важно е да действаме сега, в момента, когато постиженията ни са поставени под въпрос. Време е Европа да прояви отново характер. Ако е забравила как, нека си спомни. Нека си спомни, че всички пътища тръгват оттук. И само достойните могат да се върнат.
Звучи надменно? Сега това е полезно….

 

Не е страшно да си Дон Кихот де ла Манча, когато имаш своя Санчо Панса

don-kixot-1Тъй като днес не успях да прочета своята книжка в Маратона на четящите хора , с който за 13-та поредна година Регионалната библиотека във Варна отбелязва Международния ден на книгата и авторското право, ще си позволя да споделя нещо кратко тук. С него искам да предам посланието на всички малки и пораснали деца, че не е страшно да си Дон Кихот де ла Манча, особено когато имаш своя Санчо Панса. Днешният ден има нужда от своите идеалисти, преследващи мечти, борещи своите изпитания, неуморни в своята кауза – да носят добро, да печелят и спасяват, да губят, но не бягат.

“Помни, Санчо — ако избереш пътя на добродетелта и се стремиш да вършиш само добродетелни дела, няма защо да завиждаш на тези, чиито прадеди са били князе и сеньори, защото кръвта се наследява, а добродетелта се придобива и струва сама по себе си много повече от кръвта”, Мигел де Сервантес.

 

 

Всичко е хубаво, когато е ново, само историята – не

WP_20150221_16_08_32_Panorama

Напоследък все по-често чувам своите приятели и близки да казват, че се срамуват от факта, че са българи. Били сме бедна държава, нямали сме добри условия на живот, всички ни използвали за изтривалка и евтина работна ръка. Страда ли българинът от хронично чувство за малоценност? За мен, да – липсва ни самочувствие и увереност, които да позволят на потенциала ни да се разгърне. Ако фактът, че България е най-бедната държава в ЕС е неоспорим, толкова по-безспорна е и максимата, че човек получава толкова, колкото сам дава на себе си. И за да опитам да преобърна тенденцията, ще ви разкажа за старата столица Плиска, която посетих наскоро.

Не е нормално българите да сме потомци на една от най-старите държави в съвременната история на стария континент, а да се възприемаме като невръстните пеленачета на майка Европа. Макар и непослушни, ние винаги сме били част от авангарда на онези времена. Не е случайно, че когато Аспарух създава България и обявява Плиска за нейна столица, градът е един от най-големите и богати градове на континента. В онези времена най-важно за един град е била физическата преграда, която да пази населението от варварски набези (неслучайно уточнявам „физически“, за да не се прави препратка със съвременните антивирусни програмки, които ни бранят в момента J). Тогавашният кан решил да действа с размах и инвестирал много време и усилия в отбранителната инфраструктура – изкопал дълбок ров, а след това насипал пръстта до него. Това му осигурило 23-метрова „охрана“ на външния град. Вторият етап включвал 12-метрова каменна стена с отбранителни кули, а най-важното място – цитаделата, било пазено от трета, тухлена стена. Докато западните европейци се давели в собствените си телесни отпадъци, а накипрените им съпруги се къпели в парфюм, за да прикрият миризмата от мръсните си тела, 900 години по-рано в Плиска била изградена сложна система от канализационни тръби. Жителите на града се къпели в обществени бани, в които имало топла вода, подово отопление с горещ въздух и огромно водохранилище. Не били пропуснати и личните удобства – българите живеели в спретнати домове, като всеки имал право на лична собственост. По времето на кан Омуртаг били построени и много религиозни храмове, където прабългарите се обръщали към Тангра. В центъра на главния храм, който представлявал три концентрични правоъгълника, се принасяли животни в жертва.

Специално внимание трябва да обърнем на Голямата базилика, която се намира на около километър от основните разкопки на Плиска. Базиликата била много важна част от вече християнския живот на тогавашните българи. Комплексът от базилика, архиепископски дворец и манастир бил един от най-големите в средновековна югоизточна Европа. Малко познат е фактът, че след Магнаурската школа в Константинопол, Базиликата в Плиска била основно средище за развитие на науката в онези времена. Много учени смятат, че точно тук са работили учениците на Св. Св. Кирил и Методий, положили началото на славянската книжовна школа. Като просветен център, там се изучавали право, архитектура и строителство. Друга теория твърди, че Базиликата е мястото, където са погребани великите български канове. Тъй като все още няма открит друг мавзолей на български владетел от средновековието, най-вероятно мъжете са били погребвани именно там. Мястото е заредено с много силна енергия, която се усеща още със самото пристъпване в комплекса. Преди време Божидар Димитров беше разказал, че при една среща с баба Ванга тя му казала – „България няма да се оправи, докато не възстановите Боянската църква, църквата „Св. Чедирдесет мъченици“ и Голямата базилика в Плиска“. Първите две вече са готови, остава само тази край първата българска столица.

Макар и да звучи като клише, трябва да помним историята си. Не само защото тя ни дава възможност да се учим от грешките си, но и ни прави по-значими – с това, което сме постигнали за себе си, с това, което сме дали на другите и с това, което сме направили заедно. За мен историята е като пристан, на който можеш да останеш цял живот, виждайки до ръба на хоризонта, или от който да отплаваш по безграничното море на неограничените възможности.